Решение № 503 от 29.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 503 гр. Плевен, 25.11.2*** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 2***4400500698 по описа за 2*** година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Ц. Х. В. с ЕГН********** срещу Решение №260002/ 18. 05. 2*** г. по гр. д. № 731/ 2*** г. по описа на РС – *** в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения иск от Ц. Х. В. с правно основание чл. 124 ГПК по отношение на ЕТ“***- Ц. Н.“ на правото на собственост върху поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***, ул.“***“ № *** с идентификатор*** на база на саморъчно завещание от 06.

03. 2008 г., съставено от Ж. И., б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г., съставено в полза на Ц. Х. В.; в ЧАСТТА в която е уважен искът на „***“ ЕООД с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, като е признато за установено , че дружеството е собственик на 1/ 4 идеална част от процесния имот, съставляващ поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***, ул.“***“ № *** с идентификатор***; в ЧАСТТА в която е обявено за 1 нищожно на основание чл. 43“б“ ЗН саморъчно завещание от 06. 03. 2008 г., съставено от Ж. И., б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г., относно разпореждането й с процесния недвижим имот, съставляващ поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***, ул.“***“ № *** с идентификатор***, което завещание е съставено в полза на Ц. Х. В..

Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно в обжалваните части и за произнасяне от въззиввния съд по същество съобразно направеното искане от въззиввника във въззивната жалба, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна становище по въззивната жалба.

ЕТ“ *** – Ц. Н.“ с ЕИК*** не е изразил

Въззиваемата страна „***“ ЕООД с ЕИК*** е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. А. Д.о, че въззивната жалба е неоснователна и следва решението в обжалваната част да бъде потвърдено , като бъдат присъдени направените по делото разноски

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявеният на основание чл. 124 ГПК от Ц. К. Н. С ЕГН ********** в качеството му на собственик и управляващ ЕТ“*** – Ц. Н.“ с ЕИК*** със седалище гр . *** иск за установяване правото на собственост на едноличния търговец на 1/ 4 ид. ч. от Поземлен имот с площ от 544 кв. м. , находящ се в гр. ***, ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***, ведно с построените в него 1/ 4 ид. ч. от 2 жилищна сграда, масивна, на един етаж със застроена площ от 16 кв. м. с идентификатор ***. ***. ***.1; 1/ 4 ид. ч. от жилищна сграда, масивна на един етаж със застроена площ от 126 кв. м. с идентификатор ***. ***. ***. 2 и 1/ 4 ид. ч. от стопанска сграда паянтова, на един етаж със застроена площ от 61 кв. м., с идентификатор ***.3, като сделката за закупуване на имота е обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвиж им имот ***, т. ІІ, рег. № ***, д. № ***/ 2007 г. на нотариус Я.Я..

Със същото решение е отхвърлен предявеният на основание чл. 124 ГПК иск за установяване право на собственост от Ц. В. Х. с ЕГН********** от гр. *** на Поземлен имот с площ от 544 кв. м. , находящ се в гр. ***, ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***, на база на саморъчно завещание с дата 06. 03. 2008 г., съставено от Ж. А. И. с ЕГН**********, б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г., съставено в полза на Ц. В. Х..С Решение № 260005/ 02. 09. 2*** г. съдът е допуснал поправка по реда на чл. 247 ГПК на очевидна фактическа грешка в тази част на решението по отношение на недвижимия имот, като същият да се счита, че е само за 1/ 4 идеална част.

С решението е отхвърлен като неоснователен предявеният на основание чл. 124 ГПК иск от „***“ ЕООД с ЕИК*** за признаване по отношение на ответниците, че дружеството е собственик на 1/ 4 ид. ч. от Поземлен имот с площ от 544 кв. м. , находящ се в гр. ***, ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***,като сделката е обективирана в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 191, том 2, рег. №2066, дело _ 211/ 23. 07.

2010 г. на нотариус И. И. с рег. № 023 на НК, вписан като А кт №6, том ІV, д.

№ 607/ 2010 г., вх. рег. № 1113/ 23. 07. 2010 г. по описа на Служба по вписванията – ***.

С решението съдът е признал за установено по отношение на ЕТ“*** – Ц. Н.“ с ЕИК*** и Ц. В. Х. с ЕГН**********, че на основание чл. 79, ал.1 ЗС „***“ ЕООД с ЕИК*** е собственик на основание давностно владение на 1/ 4 ид. ч. от Поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***, ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***.

С решението съдът е обявил на основание чл. 42, б. „в“ ЗН за нищожно саморъчно завещание от 06. 03. 2008 г. на Ж. А. И. с ЕГН**********, б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г. относно разпореждането й с Поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***, ул.“***“№ ***, с идентификатор 3

***. ***. *** в полза на Ц. В. Х. с ЕГН********** по предявения от „***“ ЕООД с ЕИК*** иск.

С решението съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от Ц. В. Х. с ЕГН********** срещу ЕТ“*** – Ц. Н.“ с ЕИК*** насрещен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт ***, том ІІ, рег. № ***, д. № ***/ 2007 г. на нотариус Я.Я. относно Поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***, ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***.

С решението съдът е осъдил ЕТ“*** – Ц. Н.“ с ЕИК*** да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК*** сумата от 1750 лв. направени по делото разноски.

Съдът е осъдил Ц. В. Х. с ЕГН********** да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК*** сумата от 1750 лв. направени по делото разноски.

Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в ЧАСТТА, както следва:

В частта, в която отхвърлен предявеният на основание чл. 124 ГПК иск за установяване право на собственост от Ц. В. Х. с ЕГН********** от гр.

*** на Поземлен имот с площ от 544 кв. м. , находящ се в гр. ***, ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***, на база на саморъчно завещание с дата 06. 03. 2008 г., съставено от Ж. А. И. с ЕГН**********, б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г., съставено в полза на Ц. В.

Х..С Решение № 260005/ 02. 09. 2*** г. съдът е допуснал поправка по реда на чл. 247 ГПК на очевидна фактическа грешка в тази част на решението по отношение на недвижимия имот, като същият да се счита, че е само за 1/ 4 идеална част.

В частта, в която е признато за установено по отношение на ЕТ“*** – Ц.

Н.“ с ЕИК*** и Ц. В. Х. с ЕГН**********, че на основание чл. 79, ал.1 ЗС „***“ ЕООД с ЕИК*** е собственик на основание давностно владение на 1/ 4 ид. ч. от Поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр. ***, ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. ***.

В частта, в която районният съд е обявил на основание чл. 42, б. „в“ ЗН за нищожно саморъчно завещание от 06. 03. 2008 г. на Ж. А. И. с ЕГН**********, б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г. относно разпореждането й с Поземлен имот с площ от 544 кв. м., находящ се в гр.

***, ул.“***“№ ***, с идентификатор ***. ***. *** в полза на Ц. В. Х. с 4

ЕГН********** по предявения от „***“ ЕООД с ЕИК*** иск.

1.По въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която съдът е уважил иска на „***“ ЕООД за обявяване нищожността на основание чл. 42, б.„в“ ЗН на саморъчно завещание от 06. 03. 2008 г. на Ж. А. И., б. ж. на гр. С., починала на 01. 01. 2015 г.

Искът е предявен по реда на чл. ***, ал.1, пр.посл. и ал.2 ГПК от „***“ ЕООД след главното му встъпване като трето лице помагач в първоинстанционното производство.Правното основание на иска е чл. 42, б.“в“ ЗН.

В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото приема, че завещанието е нищожно на първо място поради липса на безвъзмездност, тъй като мотивът на наследодателката Ж. И. да завещае имота на Ц. Х. е единствено с цел същият да построи определена сграда и да предостави на наследодателката да края на живота й третият етаж и един магазин от сградата. Първоинстанционният съд е посочил, че обективираната воля на завещателката противоречи на закона и цели неговото заобикаляне.С оглед на това, че всяко завещание влиза в сила след смъртта на наследодател, задължаването с материална престация с изпълнение от бенефициера приживе на наследодателя е условие , което противоречи на безвъзмездността на завещателното разпореждане.

На второ място първоинстанционният съд е приел, че е налице и втората предпоставка на чл. 42 б.“в“ ЗН за нищожност на завещанието – осигуряването на определена материална престация от бенефициера приживе на завещателката като единствен мотив за завещателното разпореждане е неизпълнимо и невъзможно, тъй като сбъдването на условието, респективно изпълнението на действието, възложено като тежест, трябва да се отнесе към времето след смъртта на наследодателя. Районният съд е цитирал Решение № 666 – 1968 - І г.о. на ВС и Решение *** от 16. 05. 2016 г. по гр. д. № 5043/ 2015 г. на ВКС, ІІ г. о. съгласно което завещателните разпореждания, които противоречат на безвъзмездния характер на завещанието, не могат да се приемат като морален мотив за извършване на завещанието, тъй като касаят 5 вменяване на задължения за бъдеще време, което е недопустимо и обуславя неговата нищожност съгласно чл. 42 б.“в“ ЗН. Въз осова на изложените фактически и правни изводи районният съд е приел, че следва да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 42 б.“в“ ЗН и е обявил за нищожно завещанието на Ж. И. от 06. 03. 2008 г. в полза на Ц. В. Х..

Въззивният съд възприема изцяло изложените мотиви на първоинстанционния съд, като счита, че в тази част обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.От представеното завещания става ясно, че мотивът за тази едностранна безвъзмездна сделка от страна на наследодателката е извършване на застрояване и предоставяне за ползване на определени части от построеното на наследодателката от страна на Ц. В. Х., в чиято полза е съставено завещанието. При анализ на волеизявлението се установява, че условието, съответно тежестта, определени в завещанието, които следва да се изпълнят от Ц. Х., трябва да се реализират приживе на наследодателката, за да настъпят правните последици в полза на Ц. Х. след смъртта на наследодателката. Безспорно поставеното условие и тежест (право на ползване) води до противоречие на завещанието със закона по смисъла на чл. 42 , б. „в“ ЗН, тъй като целта на завещанието е собственикът на определено имущество да се разпореди с него за след смъртта си (чл. 13 ЗН) безвъзмездно, без да се очаква от завещателя насрещна материална престация, както е в настоящия случай. В този смисъл е Решение № 122/ 03. 06. 2013 г. на ВКС по гр. д. № 902/ 2012 г., първо г. о., ГК, съгласно което поставяне на условие, или тежест, която да се изпълнява от завещателя преди откриване на наследството, т.е. преди да действа завещанието сочи на това, че то има възнаградителен характер, а такова завещание е нищожно.

В мотивите на обжалваното решение е посочено, че към момента на извършване на завещателното разпореждане наследодателката не е била собственик на недвижимия имот с оглед продажбата му на трети лица с нотариален акт от 2006 г. Тази сделка обаче е била прогласена за нищожна с решение №207/ 06. 12. 2011 г. на РС- Левски, потвърдено с Решение № 343/ 19. 09. 2018 г. по в. гр. д. № 413/ 2018 г. по описа на Плевенския окръжен съд, което не е допуснато до касационно обжалване д Определение № 340/ 15 . 04.