Определение № 4449 от 29.12.2022, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4449 гр. София, 29.12.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Частно касационно гражданско дело № 20228003103907 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 1609 от 20.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1597/2022 г. на Софийския апелати в е н съд е потвърдено определение № 261844/21.03.2022 г. по гр. д. № 14809/2018 г. на Софийски градски съд, с което производството по предявения иск по чл.33, ал.2 ЗС е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по гр. д.

№ 50465/2020 г. на Софийския районен съд.

Въззивният съд е приел, че гр. д. № 14809/2018 г. на Софийски градски съд е образувано по иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС, предявен от М. К.ов П. /починал, заместен от наследниците си С. М. П., В. С. М.-П. и М. М. П./ срещу К. П. П. и Р. П . С., за изкупуване на 1/6 и част от четири недвижими имота, продадена между ответниците с нотариален акт № ..../28.06.2018 г. Искането е обосновано с твърденията, че имотите, предмет на нотариалния акт, са били съсобствени между М. К.ов П., К. П. П., Р. П. С., Е.П. П. и А.С.П.; че вследствие на извършени в периода 10.12.2002 г. 28.06.2018 г. дарствени разпореждания е настъпила промяна в съсобственост т а , при ко я т о Р. С . е загубила правата си; че нови съсобственици в имота са С.Р.Д., Р.. С., Р. Р. С. и В.М. Р. С., както и че на 28.06.2018 г. К. П. П. е продал на Р. С. собствената си 1/6 ид. част от имотите, без да направи предложение за изкупуване до ищеца.

Прието е, че гр. д. № 50465/2020 г. на Софийския районен съд е образувано по иск за делба на недвижими имоти, предмет на продажбата по описания нотариален акт. Искът е предявен от Р. П. С. и съпруга Р. М . Х.

1 срещу М. К.ов М., Е.Х. П., С.Р.Д., Р.. С ., Р. Р. С . и В.М. Р. С.. В това производство Е.Х. П. е направила възражение по чл.76 ЗН с искане да бъде прогласена за относително недействителна продажбата по посочения по-горе нотариален акт, извършена между К. П. П. и Р. П. С..

При тези данни въззивният съд е приел, че правилно е било спряно производството по иска по чл.33, ал.2 ЗС до решаване на преюдициалния спор по чл.76 ЗН, който ще бъде разгледан в делбеното производство. Искът за изкупуване може да бъде уважен само ако договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № ..../28.06.2018 г. , е валиден и е породил правни последици. В случай, че продажбата е относително недействителна спрямо съделителите в делбеното производство, какъвто се явява и ищецът по чл.33, ал.2 ЗС, респ. неговите наследници, то не би имало продажбено правоотношение, по което частните жалбоподатели С. М. П., В. С. М.-П. и М.

М. П. да заместят купувача чрез исканото изкупуване.

Прието е, че обратната обусловеност между делбеното производство и производството по чл.33, ал.2 ЗС би била налице в случай, че в делбеното производство не е предявен инцидентен иск или възражение по чл.76 ЗН, но настоящата хипотеза не е такава.

Прието е съ щ о , че ирелеван т н о за частното производс т в о е обстоятелството дали Е. П. има права в съсобствените имоти, тъй като този въпрос ще се решава в делбеното производство. За настоящото частно производство е достатъчно това, че в делбата е направено възражение по чл.76 ЗН и този спор е преюдициален по отношение на иска по чл.33, ал.2 ЗС.

Прието е, че дори да са налице твърдените от частните жалбоподатели нарушения на първата инстанция във връзка с връчването на препис от молбата по чл.229, ал.1, т.4 ГПК на ищеца М. П., съответно на неговите наследници, то това не съставлява основание за отмяна на обжалваното определение. Частните жалбоподатели са имали право да изложат в жалбата си всички възражения по искането за спиране на производството и да ангажират доказателства, което те са сторили.

Частна касационна жалба ср е щ у въззивното определение е подадена от С. М. П. и В. С. М.-П., действаща лично и като настойник на М.

М. П..

Жалбоподателите излагат подробни съображения защо считат, че Е.Х. П. е престанала да бъда съсобственик в делбените имоти още преди образуване на делото за делба, като се позова в а т и на конкретни доказателства, които са представили пред въззивния съд. Освен това сочат, че предмет на иска за делба, предявен от Р. П. С., са само два от общо четирите имота, които са предмет на продажбата по нотариален акт № ..../28.06.2018 г.

Считат, че изходът на спора по чл.33, ал.2 ЗС ще определи дали съпрузите Р. и Р. С. са активно легитимирани да предявят иск за дел б а , затова преюдициален е спорът по чл.33, ал.2 ЗС спрямо иска за делба, в който е направено възражение по чл.76 ЗН, но от лице, което вече не е съсобственик 2 на делбените имоти. Въззивн и я т съд изобщо не обсъдил писмените доказателства, които жалбоподателите представили пред него във връзка с доводите си в жалбата, нито изискал делбеното производство, за да прецени всички доказателства по него и връзката на преюдициалност между делата.

Съдът потвърдил първоинстанционното определение за спиране на производството по чл.33, ал.2 ЗС въз основа на да н н и от съдебно удостоверение за предмета на делбеното дело, без да даде възможност на частните жалбоподатели да оспорят това удостоверение. Посочено е също, че дори да се приеме, че е ирелевантно за частното производство дали Е. Х. П. има дял в съсобствеността, то съвсем релевантен е фактът, че тя е извършила акт на разпореждане с притежаваните от нея наследствени идеални части, поради което няма правото да прави възражение по чл.76 ЗН. И на последно място жалбоподателите считат, че следва да се спре производството по делото за делба до приключване на спора по чл.33, ал.2 ЗС.

В изложението към частната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставят се следните въпроси:

1. Може ли посочен в исковата молба съделител в делбено дело да направи с отговора на исковата молба правно релевантно възражение по чл.76 ЗН, след като е доказано, че преди да е извършена делба той е извършил разпореждане с идеалните си части от наследствените имоти в полза на трето за съсобствеността лице и може ли така направеното възражение да послужи като единствено основание за спиране на производството по друго дело, правният спор по което е по чл.33, ал.2 ЗС, а страните по него са част от съделителите по делбеното производство /направилият възражението по чл.76 ЗН не е страна по делото по чл.33, ал.2 ЗС/.

По този въпрос въззивното определение влизало в противоречие с т.2 на ТР № 1/.....05.2004 г. на ОСГК на ВКС.

2. Какво е отношението на преюдициалност между производството по чл.33, ал.2 ЗС и делбеното производство, в което ответниците по иска по чл.33, ал.2 ЗС искат делба на част от имотите, предмет на делото по чл.33, ал.2 ЗС, а като един от съделителите те сочат лице, което не е съсобственик в исканите за делба имоти, но това лице прави възражение по чл.76 ЗН, което е единствено основание за спиране на производството по чл.33, ал.2 ЗС до влизане в сила на решението по делбеното дело.

По този въп р о с жалбоподателите сочат определение № 531/09.11.2017 г. п о ч. гр. д. № 3837/2017 г. на ВКС, IV-то г.о. , като считат, че връзката на преюдициалност между делата е обратна на тази, която е посочил съдът. Отделно от това по този въпрос поддържат и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, жалбоподателите отново обосновават с нарушената според тях връзка на преюдициалност между делата.

Ответникът в производството К. П. П. оспорва частната касационна 3 жалба. Счита, че не са налице основания за допускането доразглеждане по същест в о . Първият въп р о с въобще не бил предмет на изследване във въззивното определение, а освен това жалбоподателите неправилно тълкували постановките на т.2 на ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателното решение само страната по относително недействителна сделка не може да прави възражение по чл.76 ЗН за тази сделка, но настоящият случай не бил такъв, тъй като Е. П. е направила възражение по чл.76 ЗН, което касае сделка по разпореждане с наследствена идеална част от имоти, по която тя не е страна. Във втория въп р о с с ъ щ о се поставял фокус върху материалната легитимация на Е. П. да прави възражение по чл.76 ЗН, без да е съсобственик на делбените имоти. По същите съображения и този въпрос не отговарял на общата предпоста в к а по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложено е и виждането на ответни к а , че по въпроса за преюдициалността между делата въззивното определение било в съответствие с практиката на ВКС - определение № 21 от 3.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6145/2015 г., II г. о.; определение № 52 от 5.02.2010 г. н а ВКС по ч. гр. д. № 41/2010 г., I г. о. и определение № 210 от 21.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 134/2012 г., I г. о. Посочено е също, че основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е мотивирано, както и че не е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Изложени са и доводи да неоснователност на частната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция за спиране на производството по делото.

Не е налице и пречката на чл.274, ал.4 ГПК за разглеждане на жалбата.

Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по двата въпроса, поставени в изложението към частната касационна жалба. Въпрос № 1 действително не е обуславящ за изхода на частното производство, тъй като преценката дали съделител в делбено дело може да направи валидно възражение по чл.76 ЗН за относите л н а недействителност на сделката, предмет на иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС по друго дело, се прави в сам о т о делбено производство, а не от съда, който разрешава спора за обусловеността между иска по чл.33, ал.2 ЗС и спора по чл.76 ЗН. За съда в настоящото частно производство е от значение единствено обстоятелството, че по делото за делба е направено възражение по чл.76 ЗН, но той не може да преценява дали това възражение изхожда от материалноправно легитимирано лице. Въпрос № 2 не може да послужи като основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касацио н н о обжалване, тъй к а т о посоченото от жалбоподателя определение № 531/09.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3837/2017 г. на ВКС , IV-то г.о. е различно и не сочи на противоречие с обжалван о т о в настоящото производство определение на въззивния съд. В определението на 4

ВКС се разисква връзката на преюдициалност между производството, в което едно вземане е предявено с иск, а другото - с възражение за прихващане от една страна, и производството, в което се оспорва правоотношението, от което произтича предявеното възражение за прихващане. Тези проблеми не стоят по настоящото дело.

Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос № 2, уточнен от настоящия състав съобразно правомощията по т.1 на ТР № 1/.....02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС така: Когато трето за съсобствеността лице, което е приобретател по договор за продажба на идеална част от съсобствен наследствен недвижим имот, предмет на иск за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС, предяви иск за делба на същия имот и по този иск наследник, различен от прехвърлителя, направи възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност на сделката, предмет на иска по чл.33, ал.2 ЗС, кой спор е преюдициален – този по чл.33, ал.2 ЗС или този по чл.76 ЗН.

Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/.....02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като именно това е спорът, разрешен от въззивния съд. По въпроса няма практика на ВКС, което налага допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочената от ответника К. П. П. практика на ВКС разглежда връзката на преюдицилност между споровете по чл.33, ал.2 ЗС и чл.76 ЗН в хипотези, които са различни от настоящата. Така в определение № 21 от 3.02.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6145/2015 г., II г. о., се приема, че спорът за делба, по ко йто е предявен евентуален иск по чл.76 ЗН, е преюдициален спрямо този по чл.33, ал.2 ЗС, но само защото едва с решението по делбата ще се разреши и един друг преюдициален спор – дали има валидно завещание, което изключва правата на продавача по договора, оспорен по реда на чл.33, ал.2 ЗС, т.е. дали този продавач ще се окаже съсобственик с лицето, предявило иска за изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС. Определение № 52 от 5.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 41/2010 г., I г. о. и определение № 210 от 21.04.2012 г. н а ВКС по ч. гр. д. № 134/2012 г., I г. о . разглеждат случаи, при които с исковете по чл.76 ЗН и чл.33, ал.2 ЗС се атакуват различни сделки на разпореждане със съсобствени идеални части от имот, докато в настоящия случай предметът на тези спорове съвпада, тъй като се атакува една и съща сделка на разпореждане. В тази практика се приема, че в едно производство могат да бъдат съединявани за общо разглеждане спорове по чл.33, ал.2 ЗС и чл.76 ЗН, които обаче касаят различни имоти. Освен това по тези дела връзката на преюдициалност е друга и не касае хипотезата по настоящото дело.

Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe5fec10-6b30-494f-9737-6ada93d9aaba