Определение № 270 от 04.12.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 270 гр. Габрово, 04.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20244200600376 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частна жалба, наречена „жалба-протест“, от Т. М. С. от с. Градница, общ. Севлиево против определение № 191 от 11.11.2024 г. по ЧНД № 449/2024 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е потвърдено Постановление на РП – Габрово от 27.10.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 329/2021 г. по описа на РУ на МВР – Севлиево, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

В частната жалба се заявява несъгласие с крайния извод на районния съд за потвърждаване на постановлението на РП – Севлиево. Поддържа се, че актът на прокурора е едностранчив и се основава на хипотеза. Излагат се твърдения за претърпени от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди. Към жалбата се прилага копие от „Жалба-опровержение-протест“, адресиран до ОС – Габрово, националния омбудсман и главния прокурор.

В жалбата не е формулирано конкретно искане. В нея не се навеждат и ясни и конкретни оплаквания против определението на съда, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на производството. Независимо от това съдът приема, че в случая пострадалият е заявил интереса си от отмяна на обжалваното определение и отмяна на потвърденото с него постановление на прокурора, поради което разглежда жалбата в тази насока.

Въззивният съд, след като прецени събраните в досъдебната фаза на процеса доказателства и взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП – Габрово, както и като съобрази мотивите по обжалваното определение, намира, че частната жалба е неоснователна, по 1 следните съображения:

Наказателното производство е образувано с постановление на РП – Габрово от 21.09.2021 г. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 17.03.2022 г., както и с последващо постановление за привличане на обвиняем, предявено на 27.07.2022 г., И. М. Г. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, за това, че на 11.07.2021 г. и на 12.07.2021 г. включително, в с. Градница, общ. Севлиево, в немаловажен случай, сам и в условията на посредствено извършителство – на 11.07.2021 г. чрез М.М.Р. и О.Ю.М., а на 12.07.2021 г. чрез М.М.Р. и Ю.А.А., самоволно, не по установения от закона ред /предвиден в чл. 43, ал. 3 от ЗКИР/, осъществил едно оспорвано от Т. М. С. свое действително право – правото на собственост върху имот УПИ XI – 256 в кв. 40 по плана на с. Градница, като извършил собственически действия - преместил оградната линия между имот УПИ XI – 256 и имот УПИ III – 254.

С постановления на РП – Габрово наказателното производство е прекратявано два пъти. По настоящото съдебно производство предмет на контрол е трето поред прекратително постановление – а именно Постановление на РП – Габрово от 27.10.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 329/2021 г. по описа на РУ на МВР – Севлиево, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК.

Прегледът на контролирания в настоящото производство съдебен акт сочи, че първоинстанционният съд е извел фактически изводи, които следват приетата от прокурора фактология на случилото се, а тя в обобщен вид се свежда до следното:

Пострадалият Т. М. С. живеел в с. Градница, общ. Севлиево, в къща и прилежащо дворно място на адрес: ул. *************, представляващ имот УПИ ХI – 254, кв. 40 по плана на селото. На запад имотът му граничел с имот УПИ ХI – 256, кв.

40, който на 10.08.2017 г. бил придобит чрез покупко-продажба от малолетния тогава Е.И.Г., чрез законния му представител – обвиняемият И. М. Г., който е негов баща. На границата между двата имоти имало кладенец, от който 1/3 част попадала в имота на пострадалия, а 2/3 части – в съседния имот.

През годините кладенецът се ползвал общо от съседите. Впоследствие обаче УПИ ХI – 256, кв. 40 бил придобит от А. Ю. Ю. и съпругът й А. А. Ю., а те после го продали на Е. Г.. При тези смени на собствеността се породил спор за границата между имотите, като новите собственици на съседния парцел не били съгласни пострадалият да ползва кладенеца, тъй като считали, че той попада в техния имот. За възникналия проблем било търсено съдействието и на Община Севлиево.

През месец юни 2021 г. обвиняемият Г. предприел действия за трасиране на границата между двата имота и стигнал до извода, че оградата не съвпада с границата 2 от плана на с. Градница.

На 11.07.2021 г., след като били повикани от обвиняемия да му помогнат, свидетелите Р. и М. отишли в имота му, където видели забити колчета на около 0,50 – 0,60 м. навътре в имота на пострадалия. По искане на обвиняемия двамата изкопали дупки за колове по линията на колчетата, разбъркали бетон и бетонирали бетонни стълбове, като започнали да премахват старата ограда между имотите.

Междувременно при тях дошъл пострадалият С., който категорично се противопоставил на действията им и показал на обвиняемия писмото-отговор от 2016 г. от Община Севлиево. И. Г. му заявил, че границата била такава, каквато била трасирана и кладенецът попадал в неговия имот. По сигнал на пострадалия на място дошъл и кметът на селото - свидетелят М. С., който видял, че обвиняемият е започнал да поставя нова ограда между двата имота.

На следващият ден – 12.07.2021 г., чрез поставяне на мрежа на монтираните през предния ден бетонни колове, обвиняемият продължил действията си по изграждането на новата ограда. Помагали му свидетелите Р. и Ю. А..

От материалите по делото е видно, че на 29.07.2024 г. на обвиняемия И. Г. е разяснена разпоредбата на чл. 323, ал. 3 от НК и в обясненията си същият заявил, че възнамерява да възстанови първоначалното фактическо положение на оградата на имота до 12.08.2024 г.

На 22.08.2024 г. е проведен разпит на свидетеля Т. М. С., който в показанията си е заявил следното: „Преди около седмица спорната ограда със съседа ми Г. бе преместена на старото си място и първоначалното фактическо положение бе възстановено. Не съм видял кога точно е станало това, но е факт“. На същата дата разследването било предявено на свидетеля С., по време на което същият заявил, че иска да му бъдат възстановени пропуснатите ползи.

На 23.08.2024 г. разследването било предявено на обвиняемия Г., който заявил, че е възстановил първоначалното фактическо положение, както и че е предприел действия да заведе гражданско дело за преместването на оградата по установения ред.

За да прекрати производството, прокурорът, след като обсъдил фактическата обстановка и извел своите правни изводи, приел че в конкретния случай са налице предпоставки на чл. 21, ал. 1, т. 1 от НПК при наличие на хипотезата на чл. 323, ал. 3 от НК.

Правните изводи на прокурора за прекратяване на наказателното производство изцяло са споделени от контролирания съд.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. В разпоредбата на чл. 323, ал. 3 от НК е предвидено изключване на наказуемостта на дееца, ако след предупреждение 3 от съответния държавен орган незабавно възстанови първоначалното фактическо положение. В случая е несъмнено, че след като на 29.07.2024 г. му е била разяснена разпоредбата на чл. 323, ал. 3 от НК, И. е сторил необходимото, за да възстанови първоначалното положение на оградата между имотите. Това обстоятелство се потвърждава и от другата страна в спора – а именно свидетелят С.. При това положение законосъобразен се явява изводът за потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

В частната жалба не са наведени ясни и конкретни оплаквания против обжалвания акт, на които настоящия съд да дължи отговор. По-отчетливо се разбира, че се повдига въпрос за търпени имуществени и неимуществени вреди – претенция, който обаче не подлежи на разглеждане в настоящото производство, тъй като попада извън компетентността на наказателния съд.

Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Окръжен съд Габрово ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 191 от 11.11.2024 г. по ЧНД № 449/2024 г. по описа на Районен съд - Севлиево, с което е потвърдено Постановление на РП – Габрово от 27.10.2024 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 329/2021 г. по описа на РУ на МВР – Севлиево, водено за престъпление по чл. 323, ал.

1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4