Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1055 от 16.03.2026, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 1699/2025
Вид
Решение № 1055
Подписан
16.03.2026
В сила
16.03.2026
Състав
Цветомира Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 21 ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 22, ал.12 · Закон за общинската собственост
  • чл. 22, ал.12, т.3 · Закон за общинската собственост
  • чл. 22 ал. 3 · Закон за общинската собственост
  • чл. 22, ал.5 · Закон за общинската собственост
  • чл. 25 ал. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл.27, ал.1 · Закон за общинската собственост
  • §1 · Закон за общинската собственост
  • § 1, т.2 · Закон за общинската собственост
  • Чл. 17, ал.5 · Конституция на Република България

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1055

Хасково, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20257260701699 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.27, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Предмет на разглеждане в производството е оспорването на М. Д. П., Т. Д. А., М. Т. А. и Д. Т. А. против Заповед № 1225 от 15.09.2025г. издадена от Кмета на Община Свиленград, в частта на определения със същата размер на обезщетение.

Първоначално като жалбоподатели в производството са били конституирани адресатите на акта - М. Д. П. и П. А. А., но след установяване, че жалбоподателката П. А. е починала в хода на съдебното производство - на 05.12.2025г., същата е заличена като страна по делото и като жалбоподатели на нейно място са конституирани наследниците й - Т. Д. А., М. Т. А. и Д. Т. А..

Жалбоподателите твърдят, че заповедта в оспорената й част не съответства на критериите по чл. 22, ал.5 от Закона за общинската собственост и е явно занижена, а собствениците заслужават справедливо обезщетение в размер по-висок от определения от административния орган.

По изложените съображения се моли за изменение на заповедта в обжалваната й част, като се увеличи размера на обезщетението, което Община Свиленград следва да заплати на оспорващите.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Претендират се разноски.

Ответникът - Кмет на община Свиленград, в съдебно заседание чрез процесуален представител, оспорва жалбата като навежда доводи за неоснователността й. Претендира адвокатско възнаграждение. В случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение .

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Между страните не е спорно, а и е видно от Решение № 0100Г от 24.11.2000г.(л.15) на Поземлена комисия гл.Свиленград, Удостоверение за наследници изх. № 873 от 08.08.2025г.(л.14) и Удостоверение за наследници изх.№ 1342 от 08.12.2025г. на Община Свиленград(л.134), че М. Д. П., П. Д. Б. и П. А. А.(а след нейната смърт Т. Д. А., Д. Т. А. и М. Т. А.) са съсобственици на поземлен имот с [идентификатор](с номер по предходен план 952308) по КККР на гр.Свиленград, находящ се в местността“Ахталъка“, с трайно предназначение на територията - Горска, с НТП – друг вид дървопроизводителна гора, целият с площ от 1000 кв.м. Притежаваните от съсобствениците идеални части от имота не са спорни между страните по делото, а именно: М. П. и П. Б. притежават по ¼ идеална част, а П. А. А. притежава ½ идеална част от имота. След смъртта на последната посочената ½ идеална част се притежава от наследниците й - Т. Д. А., Д. Т. А. и М. Т. А.).

С Решение № 642/25.08.2021г. на ОбС-Свиленград(л.33), е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на гр.Свиленград, целящ създаване на нов квартал 401, с нов УПИ I - за парк, с обхват множество имоти, един от които и съсобствения на оспорващите ПИ с № *** по КК на гр. Свиленград.

Изготвена е пазарна оценка за справедливата пазарна стойност на ПИ с [идентификатор], (с номер по предходен план 952308) по КККР на гр.Свиленград, находящ се в местността “Ахталъка“, с трайно предназначение на територията - Горска, с НТП – друг вид дървопроизводителна гора, целият с площ от 1000 кв.м. от оценител на недвижими имоти, според която същата възлиза на 5379 лева(л.20-л.31).

С Обявление рег. индекс И-4845/11.08.2025г. на Община Свиленград(л.37), на основание чл.25, ал.1 от ЗОбС собствениците на имоти, засегнати от процесния ПУП-ПР, одобрен с Решение № 642/25.08.2025г. на ОбС-Свиленград са били уведомени за открита процедура по принудително отчуждаване по реда на ЗОбС за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и за изграждане на обект - публична общинска собственост, като е видно, че предмет на процедурата по отчуждаване е и имот представляващ ПИ с идентификатор № ***(с номер по предходен план 952308) по КККР на гр.Свиленград. В обявлението е посочено, че дължимото обезщетение за този имот е в размер на 5379 лева.

Развилото се административно производство по реда на Глава трета от ЗОбС по отношение на процесния имот е завършило с издаване на оспорената Заповед №1225/15.09.2025г. на Кмета на община Свиленград, с която е наредено отчуждаването му. С оспорената заповед е определено и обезщетение на собствениците на поземления имот в размер на общо 5379.00 лева, както и поотделно дължимото на всеки един към този момент собственик, а именно на П. А. А. обезщетение в размер на 2689.50 лева, на М. Д. П. обезщетение в размер на 1344.75 лева и на П. Д. Б. обезщетение в размер на 1344.75 лева.

Видно от приложените известия за доставяне, заповедта е съобщена на П. А., П. Д. Б. и М. Д. П. на 25.09.2025г. (л.11).

Жалба срещу заповедта е депозирана само от П. А. А. и М. Д. П. на 08.10.2025г. чрез административният орган и заведена в Община Свиленград на същата дата с рег. индекс ЖСП-125.

По делото по искане на жалбоподателите е допуснато изготвяне на съдебно-оценителна експертиза.

В заключението на първоначално допуснатата й приета експертиза изготвена от вещото лице Н. В. Я.(л.93) е възприето, че равностойното парично обезщетение за имот [ПИ] към датата на отчуждаването възлиза на 5379лева, от които за П. Б. в размер на 1344.75 лева, за П. А. А. в размер на 2689.50 лева и за М. Д. П. в размер на 1344.75 лева.

Заключението е прието с оспорване от страна на жалбоподателите.

Във връзка с оспорването е допуснато изготвяне на повторна единична съдебно - оценителна експертиза, изготвена от вещото лице С. Д. Г.(л.113). В заключението по повторната експертиза е възприето, че размера на равностойното парично обезщетение за ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.Свиленград възлиза общо на 13 980 лева, от които за М. Д. П. 6990 лева, за П. А. А. в размер на 3495 лева и за П. Д. Б. в размер на 3495 лева. В заключението е допусната явна фактическа грешка при посочване дължимите на всеки съсобственик суми, като видно е при съобразяване с обстоятелствената му част и предвид притежаваните части от имота, че са разменени сумите дължими на П. А. и М. П..

Заключението по повторната експертиза е прието с оспорване и от двете страни по делото.

Във връзка със своевременното оспорване и предвид противоречието между първоначалната и повторната експертиза, съдът допусна изготвяне на тройна съдебно – оценителна експертиза изготвена от вещите лица И. К. Ч., К. И. Д. и Е. И. А.. В заключението е прието, че размерът на равностойното парично обезщетение за ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Свиленград, съгласно посочените в ЗОС изисквания, както и съгласно наредбата за оценка на ПИГТ възлиза на 10 469.58 лева или 5353.01 евро, от които както следва за Т. Д. А. в размер на 1744.93 лева или 892.17 евро, за М. Т. А. в размер на 1744.93 лева или 892.17 евро за Д. Т. А. в размер на 1744.93 лева или 892.17 евро, за М. Д. П. в размер на 2617.39 лева или 1338.25 евро и за П. Д. Б. в размер на 2617.39 лева или 1338.25 евро.

Тройната съдебно-оценителна експертиза е изслушана и приета с оспорване от двете страни по спора.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата се явява подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.27, ал.1 от ЗОбС. Същата изхожда от лица с правен интерес от оспорването и е насочена против годен за съдебен контрол административен акт.

Предвид горното, жалбата е допустима, а разгледана по същество, е основателна.

Процедурата по принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди е регламентирана в Глава трета от Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 25 ал. 2 от с.з., отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва със заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот. Поземления имот, който в случая се отчуждава, се намира в района на Община Свиленград, поради което процесната заповед, като изхождаща от Кмета на Община Свиленград, е издадена от материално и териториално компетентен орган, респективно представлява валиден административен акт.

Относно формата и реквизитите на оспорения акт, съдът приема, че не са допуснати нарушения, които да обусловят наличието на основание за отмяна. Съгласно чл. 25 ал. 2 от ЗОС, в заповедта, с която се отчуждава частен имот за общински нужди срещу парично обезщетение, се посочват основанието за отчуждаването, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, както и размерът на обезщетението. Всички тези реквизити са налице в проверяваната заповед, следователно последната се явява и надлежно мотивирана - посочено е, че принудителното отчуждаване на процесния имот е основано на влязъл в сила ПУП, обективирани са данни за предназначението, местонахождението и собствеността на имота, определен е и размерът на дължимото, според ответника, обезщетение за отчуждавания имот.

При осъществената проверка за допуснати в хода на особената процедура нарушения на административнопроизводствените правила, съдът не откри такива.

Основния спорен по делото въпрос е материалната законосъобразност на заповедта в оспорената й част. В тази насока съдът намира следното:

Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗОбС, имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.

В разглеждания случай по делото се установява и не е спорно, че е налице влязъл в сила ПУП за изменение на улична регулация на гр.Свиленград, чиито предвиждания налагат необходимост от отчуждаване на имот с [идентификатор] по КККР на землище гр.Свиленград - частна собственост за общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, поради което е налице и материалното основание за нареденото с оспорената заповед отчуждаване. Заповедта не е оспорена в частта й нареждаща отчуждаването на имота и съответно в тази й част последната не е предмет на разглеждане по делото.

Спорният по делото въпрос касае размера на определеното за отчуждавания имот обезщетение.

Съгласно чл. 22, ал.5 от ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за имотите предвидени за отчуждаване се определя съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Кои имоти имат сходни характеристики по смисъла на ЗОС се извежда от § 1, т.2 от ДР на ЗОС и това са тези имоти които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване и са със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот.

Съгласно изготвената на основание чл. 22 ал. 3 от ЗОбС в хода на административното производство експертна оценка за пазарната стойност на отчуждавания ПИ с [идентификатор] по КККР на землище гр.Свиленград равностойното парично обезщетение за същия възлиза на 5379 лева. Видно е от експертната оценка, че същата е изготвена по реда на чл. 22, ал.12, т.3 от ЗОС, а именно по реда на Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии. Изготвилото я лице е приело, че пазарната цена на имота определена по метода на сравнимите продажби възлиза на 939.57 лева, като е ползвало списък на класираните имоти на трети етап от процедурата за закупуване на горски територии, собственост на физически лица за 2022 г. Шест от посочените имоти в този списък, обективирани в заключението в табличен вид, според експерта са със сходни характеристики с отчуждавания. Видно от линка в заключението и таблицата към т.2.1 от това заключение само 2 от имотите попадат в землището на гр. Свиленград. Останалите са в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място]. В заключението си вещото лице е определило цена на имота по чл. 4, ал.4 от наредбата в размер на 5379 лева, която е приело и за цена на обезщетение при отчуждаване по чл. 28 от същата наредба.