Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 07.10.2024, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 199/2024
Вид
Решение № 68
Подписан
07.10.2024
В сила
07.10.2024
Състав
Павел Неделчев, Диана Василева, Пламен Попов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Габрово, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Пламен Попов при участието на секретаря Веселина Й. Венкова в присъствието на прокурора А. Хр. А. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244200600199 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК.

С присъда № 21 от 04.06.2024 г. по НОХД № 42/2024 г. по описа на Районен съд – Севлиево подсъдимият Г. Н. Г. от гр. Севлиево е признат за ВИНОВЕН в това, че на 24.02.2023 г., около 15.00 часа, в гр. Севлиево, чрез нанасяне на удар с юмрук в дясната половина на лицето на М.Б. от гр. Севлиево, му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на трети горен десен зъб /кучешки зъб/ в областта на зъбната шийка до нивото на венеца, довело до трайно затрудняване на дъвченето във фазата на отхапването, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ с налагане на пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 от НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.

Със същата присъда подсъдимият Г. Н. Г. е осъден да заплати разноските по делото, както следва:

- по сметка на ОД на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на 1 процеса разноски в размер на 931.11 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно;

- в полза на държавата и по сметка на Районен съд - Севлиево направените по делото разноски в размер на 120 лева.

Съгласно присъдата веществените доказателства - 1 бр. CD-R – изследвано ВД № 056684 и 1 бр. CD-R с надпис „Образна диагностика, Дентален център Велико Търново ЕООД“, следва да останат на съхранение по делото.

Присъдата е обжалвана от адв. П. Д. от АК – Габрово, в качеството на защитник на подсъдимия Г. Г.. Заявява се, че атакуваният съдебен акт е неправилен, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснован от събраните по делото доказателства. Развиват се съображения за това, че не е установено със сигурност вида на причиненото първоначално увреждане, както и че неясен остава въпросът с авторството на деянието. Претендира се за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия Г. и защитника му адв. Д.. По съществото на делото подсъдимият и защитникът му се придържат към съображенията, изложени в жалбата, като добавят и нов аргумент против постановения съдебен акт – твърдят, че е неясен механизма на получаване на процесното телесно увреждане. В последната си дума подсъдимият Г. моли да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на присъдата. Намира, че първоинстанционният съд е обсъдил фактите и обстоятелствата по делото и на база на тях е определил справедливо наказание.

Настоящият състав на въззивния съд разгледа жалбата с изложените в нея доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, като приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал относимите към предмета на делото доказателства - обясненията на подсъдимия Г. Г., показанията на свидетелите Б.Д.И.Б.Г. писмените доказателства; записът от ЕЕН 112; заключението на съдебно-медицинската експертиза, заключението на съдебномедицинската дентална експертиза и заключението на аудио-техническата експертиза. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна 2 и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по основните моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:

Подсъдимият Г. Н. Г. е роден на ** г. в гр. Севлиево. Същият не е осъждан, женен е, има завършено средно образование и работи.

Подсъдимият Г. живеел в апартамент, намиращ се на четвърти етаж в жилищна сграда на ул. „*** в гр. Севлиево. На третия етаж в същата сграда живеел свидетелят Д.. Последният бил приятел с пострадалия Б..

През месец февруари 2023 г. свидетелят Д. помолил свидетеля Б. да му помогне при ремонта на апартамента му. Пострадалият се съгласил и по тази причина на 24.02.2023 г. се намирал в жилището на Д., като работел в банята, поставяйки фаянсови плочки. Бил сам в апартамента, когато около 15:00 часа се позвънило на входната врата. Свидетелят Б. отворил вратата и видял, че пред нея се намира подсъдимият Г., когото знаел от години, но не поддържал никакви отношения с него.

Подсъдимият казал на пострадалия: „Престани да чукаш с този чук“, като в отговор Б. му отвърнал, че не чука и му предложил да влезе вътре, за да се увери, че не работи с чук. Г. отново се обърнал към него с думите: „Престани да чукаш“. Пострадалият бутнал входната врата и същата се затворила като изхлопала. В този момент Б. чул шум от удар по вратата, след което същата се отворила. Посегнал да я хване, но тогава подсъдимият Г. му нанесъл удар с юмрук, който попаднал в дясната половина на лицето му. В следствие от удара от носа на пострадалия потекла кръв, като същевременно същият усетил, че един от зъбите му е счупен.

Веднага след като извършил деянието подсъдимият си тръгнал. От своя страна пострадалият се обадил по телефона на свидетеля Д. и му обяснил какво се е случило.

После позвънил и на ЕЕН 112, където подал сигнал и поискал съдействие от полицията.

Разбирайки, че в апартамента му е възникнал конфликт, свидетелят Д. пристигнал в дома си. Тогава видял, че по блузата на Б., както и във входното антре и навътре в апартамента има капки кръв. Забелязал също така, че дясната буза на пострадалия е леко подута, а последният му казал и, че един или два от горните му зъби вдясно му се клатят. Същевременно на мястото на инцидента пристигнал полицейски екип, в състава на който били свидетелите Д. и И.. На тях, в присъствието на свидетеля Д., Б. обяснил за случилото се, индивидуализирал лицето, което го е ударило и им показал счупения си зъб. Полицейските служители потърсили, но не установили подсъдимия на адреса му.

На 26.02.2023 г. свидетелят Б. посетил в гр. Велико Търново съдебния лекар др Г., който след като го прегледал му обяснил, че трябва да отиде на преглед и при зъболекар.Тъй като денят бил почивен и в гр. Велико Търново нямало възможност да 3 му бъде извършен стоматологичен преглед, на следващия ден - 27.02.2023 г., в гр.

Севлиево, пострадалият посетил кабинета на стоматолога д-р Б. Свидетелят Б. направил прегледа и същевременно извършил и манипулация с пострадалия зъб, като издал и медицинско направление. Впоследствие свидетелят Б. посетил отново д-р Г., който след повторен преглед изготвил Съдебномедицинско удостоверение № 26/2023 г. от 01.03.2023 г.

От кредитираното от контролирания съд заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р., се установява, че при станалия на 24.02.2023 г. инцидент на Б. са причинени следните увреждания: Травма на меките тъкани на главата, изразяващи се в: 1. Кръвонасядане в основата на носа с моравосин цвят с размери 3/2 см. с оток на меките тъкани, които са били болезнени при натиск.

Носните ходове са били изпълнени със засъхнала кръв с кафяв цвят; 2. В областта на клепачите на двете очи са установени кръвонасядания с моравовиолетов цвят с оток на меките тъкани, довели до стесняване на очната цепка. В областта на роговицата на двете очи са установени множество точковидни кръвоизливи с червен цвят.

Пострадалият се оплаквал от главоболие и виене на свят; 3. По вътрешната повърхност на дясната буза е установена разкъсно-контузна рана с размери 1,5/1 см., покрита с бял налеп и с оток на меките тъкани на нивото на трети горен десен зъб, който бил силно разклатен и болезнен при палпация. Д-р Р. е достигнал до заключението, че травматичните увреждания на меките тъкани на лицето са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, за срок от около 10-14 дни при благоприятно протичане на оздравителния процес, а счупването на коронката на 3-ти горен десен зъб /кучешки зъб/ в основата, до нивото на венеца, е причинило трайно затруднение на дъвченето във фазата на отхапването. Според експерта, травматичните увреждания, по начина, по който са описани в съдебномедицинско удостоверение, издадено от д-р Г., могат да се причинят при поне два удара с юмрук в областта на лицето - един удар, ангажиращ дясната скула, отчасти носа и дясната половина на горната челюст в областта на трети горен зъб и още един удар в областта на основата на носа. Видът на травматичните увреждания, описани в съдебномедицинското удостоверение, отговаря същите да бъдат получени по времето, съобщено от пострадалия.

При разпита му, проведен му в съдебно заседание пред районния съд, д-р Р. потвърждава, че получаването на описаните в съдебномедицинското удостоверение увреждания предполага нанасяне на два удара. Пояснява, че единият удар следва да е в основата на носа, а другият да е вдясно, под скулата и горната устна в дясно. Не изключва категорично ударът в основата на носа да е причинен не от юмрук, а по друг начин - например удар от врата, но заявява, че счупването на зъба не е последица от удара в основата на носа. Потвърждава, че процесното увреждане е резултат от удар в областта на дясната скула, довел до счупване на коронката на трети горен десен зъб, 4 като при този удар би могло да се причини кървене от носа, ако той се засегне и съответно оток на скулата и долния клепач на дясното око.

Първоинстанционният съд е кредитирал с доверие заключението на съдебномедицинската дентална експертиза, изготвена от стоматолога д-р М.. След справка в персонализираната система на НЗОК, вещото лице е установило, че за пострадалия Б. е определен и вписан официално зъбен статус последно на 13.09.2012 г. Тъй като периодът от описания зъбен статус е много голям, експертизата не приела данните от него като значима информация. На 14.08.2023 г. е извършен клиничен преглед на пострадалия, при който е установено следното: Процесният зъб 13 /горен десен „кучешки“ зъб/ е в устата на пациента – фрактурираният фрагмент е възстановен с обвивна металокерамична корона. Околозъбните меки тъкани са здрави, без белези за възпаление. Липсва пародонтална патологична подвижност. Зъб 12 /втори горен десен резец/ е с коса емайлова фрактура, ангажираща централната и дистантна част на режещия ръб и около 1/3 от вестибуларната /предна/ и ¼ от палатиналната /вътрешна/ повърхности. Вещото лице е взело под внимание предоставената орто-пантомо графия /ОПГ/, направена на 27.02.2023 г., която позволява определяне на зъбния статус на пострадалия 3 дни след инцидента, тъй като в документацията по досъдебното производство няма предоставени данни за определяне на зъбния статус непосредствено преди или в деня на инцидента. Експертизата е приела, че на представените сегментни увеличения на ОПГ се вижда ясно хода и локализацията на фрактурната линия – тя се намира над ръба на алвеоларната кост и е с неправилен ход от край до край на зъбната шийка. Установява, че обтурации /пломби/ са поставени на зъби 32, 34, 26, 13 /процесния зъб/. Обтурацията на зъб 13 е заемала дисталната /задната, обърната към първия премолар/ апроксимална повърхност на зъба, като не е преминавала централната ос на зъба в медиална /предна/ посока. Не са установени значими кариозни лезии, които да компрометират устойчивостта на зъбната корона и шийка в условия на нормална /неекстремна/ функция. В областта на процесния зъб костта е стопена с около 1/3 от височината на анатомичния корен. При обективния преглед е установено, че няма миграция на венеца в апикална посока /т.е. в посока на върха на зъбния корен/. Венците са без белези на възпаление, с нормален цвят, плътност и повърхност. Процесният зъб е бил счупен в областта на зъбната шийка.