Решение № 2747 от 23.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2747 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110119623 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 86, ал. 1 и чл. 82, ал. 1 от ЗЗД от „Ю.Б.“ АД срещу Д. Д. Х. за признаване за установено в отношенията между страните, че за ищеца съществува правото на парично вземане за сумата 6658,14 лева за главница по Договор за издаване на кредитна карта №VISA CLASSIC/02.06.2006 г., ведно със законна лихва от 03.06.2021 г. до изплащане на вземането, с 1391,17 лева за възнаградителна лихва за периода от 29.03.2019 г. до 11.02.2021 г., с 540,53 лева за мораторна лихва за периода от 29.03.2019 г. до 12.03.2020 г., с 165,98 лева за такси по договора, начислени за периода от 12.11.2018 г. до 25.05.2021 г. -сбор от 7,50 лв. за 1 бр. такса теглене на средства от банкомат, 113,48 лв. за 6 бр. такса за надвишаване на кредитен лимит, и 45 лв. за 3 бр. такса за блокиране на карта/кредитен лимит, с 189,60 лева за обезщетение за претърпени имуществени вреди от неизпълнението на договора, представляващи сторени разноски за събиране на вземането, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.дело №31519/2021 г. по описа на СРС.

Твърди се, че между страните по спора е сключен договор за издаване на кредитна карта. Банката е предоставила револвиращ банков кредит с кредитен лимит 6690лв.

Претендираната главница е формирана от всички усвоявания, които картодържателят е направил, като от тях са приспаднати направените от длъжника погашения, при спазване на реда за погасяване по чл. 10.2 от ОУ. Пояснява се, че когато се погасява задължението на части длъжникът трябва да изплати най-малко минимална месечна вноска от 20лв., а при неиното неплащане се дължи мораторна лихва. Длъжникът преустановил плащанията на минималните вноски – две последователни, поради което банката е обявила задължението за изцяло предсрочно изискуемо, за което връчена нотариална покана на 11.02.2021 г.

1

Ответникът оспорва иска. Поддържа с възражението по чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение на сумите, към 2006-7 г. не е получавала кредит в посочения размер; от м.02.2018 г. не се намира в правоотношения с банката, а ако има някакви задължения към нея са погасени по давност. С отговор на искова молба оспорва заявление –договор за издаване на кредитна карта с довод, че не е произвело действие, тъй като в същото липсват съществени елементи от предмета на евентуалния договор – няма цена, срок и начална дата, а банката може и да го отхвърли. Няма доказателство, от което да е видно, че банката е одобрила искането и за какво, в т.ч. не е посочен номер на банкова карта и сметка. Оспорва издаването на кредитна карта и предоставяне на заемните средства; представените общи условия като приложими, доколкото няма данни кога са приети, както и че са част от заявлението-договор. Под евентуалност, считано от 2006 г. всички задължения са погасени по давност. Оспорва представеното от ищеца платежно нареждане от 28.01.2019 г. и подпис за ответника, както и ответникът да е извършил последните две плащания на 28.01.2019 и 30.04.2019г. Поддържа, че нотариалната покана е връчена по реда на чл. 47 от ГПК, въпреки че нотариусът е уведомен за наличие на пречки за получаване на книжата.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 31519/2021 г. по описа на СРС се изяснява, че на 03.06.2021 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против ответника и със заповед за изпълнение на парично задължение разпоредено Д. Д. Х. да заплати паричните вземания, предмет на исковата претенция, на основание извлечение от счетоводните книги на банката за дължими суми по Договор за издаване на кредитна карта VISA CLASSIC/ 02.06.2006 г.

От предметното съдържание на Заявление - договор за издаване на кредитна карта VISA, ведно с Общи условия към него, се установява, че на 02.06.2006 г., ответникът е депозирал пред ищеца искане за издаване на кредитна карта VISA CLASSIC . В чл.7 от ОУ е предвидено, че сделките, извършвани от картодържателя посредством предоставения му от ищеца платежен инструмент, не следва да надвишават максималния кредитен лимит, съобщен на картодържателя при предаването на картата. Изрично е уговорено, че надвишаването на кредитния лимит представлява нарушение на договора, при допускането на което кредиторът начислява такса върху сумата на надвишението в размер, посочен в приложение към ОУ. Видно от чл. 9.1 от ОУ, кредиторът изпраща всеки месец с обикновена поща до ответника месечно извлечение, отразяващо всички операции, извършени с картата, както и всички други сделки на картодържателя, извършени през предходния период на плащания. В чл. 10 от ОУ е уговорен и начинът на погасяване на задълженията на кредитополучателя. Същият може да заплати задължението си в срок до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихви, с изключение на задължения, възникнали от тегления в брой, върху които се начислява лихвен процент като при изплащане на вноски, или на части, в който случай кредитополучателят трябва да заплати поне минималната месечна вноска, определена в приложението, както и всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с която е превишил кредитния си лимит. С извършените от кредитополучателя плащания се погасяват задълженията му в следната поредност: 1. натрупаната за периода лихва, 2. всички такси и комисиони, 3. покупка, 4. месечна вноска при покупка на вноски и 5. теглене на пари в брой, като във всяка от изброените категории се погасяват първо най-старите задължения. Като санкционна последица за неплащане на задължението за минимална вноска на падежа, посочен в месечното извлечение, е уговорена мораторна неустойка в размер, посочен в приложение към ОУ, а при неплащане на 2 последователни месечни вноски за кредитора възниква правото по чл. 16.1, б. „а“ от ОУ да прекрати договора и да обяви картата за невалидна, като цялото задължение на картодържателя става незабавно изискуемо. Съгласно чл. 11.1 от ОУ, за ползването на предоставения от кредитора кредитен лимит ответникът дължи възнаградителна лихва – ГЛП от 17,9%. Лихва се дължи и при изплащане на 2 задълженията на вноски, като същата се начислява от датата на сделката, а приложимият лихвен процент се посочва в месечното извлечение. В чл. 12.2 от ОУ са предвидени и условия за промяна на лихвения процент, като същите представляват обективни фактори, независещи от волята на кредитора. Уговорен е и конкретен начин за връчване на уведомление, молба или напомнително писмо за плащане на задължения, издадени на ответника, а именно чрез изпращане на адреса му, отбелязан в Заявлението-договор за издаване на картата, освен ако уведоми кредитора писмено при промяната му. Видно от чл.

20.1. изр. посл. от ОУ, е уредено и фингирано връчване на изявленията на кредиторта при липса на уведомление от длъжника за промяна на адреса.

Спорен по делото се явява въпросът дали между страните е налице валидна облигационна връзка по договор за предоставяне на револвиращ кредит и издаване на кредитна карта.

На първо място, следва да се съобрази, че доколкото процесното съглашение е сключено на 02.06.2006 г., произтичащите от него права и задължения не се регулират от нормите на Закон за потребителския кредит (отм.), относими са ТЗ и Закон за банките (отм.), действали към момента на сключването му. При анализа на съдържанието на процесните документи, съдът счита, че заявление- договор, ведно с ОУ към него, притежава изискуемите характеристики на валиден договор за револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, съгласно чл. 39 ЗБ (отм.), доколкото в Общите условия са налице валидни уговорки за дължимост на такси и комисиони и техните размери, както и уговорка за възнаградителна лихва, като размерът под формата на ГЛП е посочен като абсолютна стойност, отразен е методът за начисляването и размерът на минималната дължима месечна вноска. Предвид това, съдът намира, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на договора за заем, а именно постигане на съгласие между страните две насрещни, препокриващи се по съдържание волеизявления, относно същественото съдържание на договора. За пълнота следва да се отбележи, че изводът на съда, че процесното правоотношение попада в приложното поле на ЗБ (отм.), няма да се промени и ако се приеме, че издаването на кредитната карта, съответно сключването на отделен договор за кредитен лимит, обективиран в друг документ, различен от процесното Заявление-договор, ведно с ОУ, следва 02.06.2006 г. Видно от установеното в хода на изготвяне на допуснатата по делото ССчЕ, първата трансакция, извършена посредством предоставения от кредитора инструмент, е осъществена на 06.07.2006 г., като това се явява и най- късният възможен момент, в който е могло да възникне кредитното правоотношение между страните. Дори и в този случай, доколкото ЗБ (отм.) е продължавал да действа, правата и задълженията, произтичащи от договора, биха попаднали под регулацията на нормите на последния. На следващо място, за осъществяването на реалния елемент от договора за заем свидетелства представеното по делото извлечение за движение по сметка на кредитна карта №4790001671509028, с титуляр ответника, от което се установява, че в периода 19.06.2006-30.03.2022 г. с платежния инструмент, издаден от ищеца в изпълнение на задълженията му по договора, са извършвани множество платежни операции. Данните, удостоверени в процесното извлечение, се подкрепят и от заключението на допуснатата за изясняване на спора по делото съдебно-счетоводната експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. От констатациите на вещото лице се установява, че на ответника е издадена поискания от него тип кредитна карта, като посредством извършване на трансакции с издадения му платежен инструмент, кредитополучателят е усвоил заемни средства, предоставени от ищеца по сметка с IBAN ***********, в общ размер на 41 290,55 лв. С оглед изложеното, следва да се приеме, че фактическият състав на договора за кредит е изпълнен. В подкрепа на извода на съда за наличие на кредитно правоотношение между страните e и признанието с конклудентни действия на ответната страна за наличието на договорна обвързаност с банката кредитор, извършено чрез плащанията за погасяване на задълженията , произтичащи от процесния договор и отразени в представеното извлечение за движението по сметка на кредитната карта, данните от което кореспондират и с установеното от вещото лице по ССчЕ. Нещо повече, извършването на плащане от кредитополучателя с основание 3

„вноска 479000ХХХХХХ9028“ тъкмо по конкретната сметка, движението по която е изследвано от вещото лице и е констатирано осъществяването на множество платежни операции посредством издадената към нея кредитна карта №4790001671509028, се установява и от представеното по делото Платежно нареждане от 28.01.2019 г. е подписано от ответника и от съдържанието на последното се извличат и данни за титуляря на сметката с IBAN ***********, а именно ответника, като предвид изводите на вещото лице и съвпадението между номера на издадената към сметката кредитна карта и посоченото основание за извършената транзакция, съдът счита, че процесната вноска има характер на погасителна такава, заплатена във връзка с процесния договор за предоставяне на кредитен лимит. При съвкупната преценка на изложените обстоятелства и предвид неизпълнението на дадените от съда с протоколно определение от 24.10.2022 г. указания за внасяне на депозит за изготвяне на СПЕ от страна на ответника, който не проведе пълно и главно доказване на оспорванията на подписа, положен върху платежното нареждане, съдът намира, че страните са обвързани от валидно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит от 02.06.2006 г, обективиран в Заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA, ведно с ОУ към него. Освен това, представените от ответника писмени доказателства – договори за депозит с нарастваща лихва от 15.04.2010 г. и 17.04.2012 г., сключени с ищеца, по силата на които същият е открил депозитни сметки на ответника, не могат да обосноват категоричен извод за липсата на други банкови сметки с титуляр кредитополучателя, открити в банката кредитор, съответно за липсата на кредитно задължение на ответника.