Решение № 153 от 26.05.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Провадия, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100893 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от М. Ю. М., ЕГН ********** и Х. Х.ов И., ЕГН **********, двамата с адрес с. ******, ул. ****** № 2 срещу Ф. И. А., ЕГН ********** с адрес с. ******, ул. ****** № 11 иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците с а собственици при равни квоти на: реална част с площ от 565кв.м. от дворно място, представляващо УПИ I-120 по РП на с. ****** одобрен със заповед № 1185/12.04.1973г. при граници- от две страни улици, УПИ II-121 и останалата част от УПИ I-120; реална част с площ от 170кв.м. от дворно място, представляващо УПИ II-120 по РП на с. ****** одобрен със заповед № 1185/12.04.1973г. при граници- улица, УПИ III-119, останалата част от УПИ II-120 и УПИ I120; реална част с площ от 505кв.м. отредена с плана за улица, при граници- от две страни улици, регулация, УПИ I-120 и УПИ II-120, всички реални части обозначени на скицата на л.

28 от делото и включени в дворно място, съставляващо имот пл. № 120, кв. 51, целият с площ от 1240кв.м. по предходен план, основан на твърдения за придобиване на собствеността въз основа на давностно владение осъществявано в периода от 2007г. до датата на подаване на исковата молба- 15.07.2024г., към което присъединяват владението на своите родители Х. М. И.ов, поч. 23.05.2007г. и А. Х.ова И.ова, поч. на 24.03.2012г. упражнявано от 1953г. до 23.05.2007г.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба:

Собственици са на имот с пл. 120, кв.51 с площ от 1240кв.м., от който по действащ РП на селото 170кв.м. са били включени в УПИ II-120, 565кв.м. са били включени в УПИ I120 и 505кв.м. са били отредени за улица. Имотът е бил придобит от ****** им Х. И.ов и А.

И.ова през 1953г. с неформален договор. В имота имало къща, която през 1968г. съборили.

Владян е бил от тях до смъртта им, а след това владението е било упражнявано от ищците, като единствени техни наследници, което фактическо положение продължавало и сега.

Твърди се, че РП на селото е приет през 1973г. и е влязъл в сила. По него имотът им включвал реални части от два УПИ и терен отреден за улица. Твърди обаче този план и 1 проведената с него улична и дворищна регулация да не са приложени, поради което и правото им на собственост се простира върху имот пл. 120.

Ответницата се сочи да е ****** на ****** на ****** им. Въпреки че никога не е владяла имота и въпреки тяхното възражение в процедурата по обстоятелствена проверка, през 2024г. тя се снабдила с КНА № 177/11.03.2024г., с което й е признато право на собственост по давностно владение. Оспорват така признатото й право на собственост и това ответницата или нейните родители да са владели някога имота. Твърдят, че имотът е стопанисван и обработван през всичките години само от техните родители и от тях.

Владението им се сочи да е било явно, непрекъснато, спокойно и необезпокоявано. През 2023г. подменили оградата откъм едната улица.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен.

Оспорва ищците, респ. техните праводатели да са владели имота. Твърди, че имотът е бил на дядо им М. И.ов, който не е притежавал документ за собственост. През 1971г., както нейните, така и ****** на ищците напуснали имота и всеки от тях си закупил друг.

Единствено нейният ****** продължил да го обработва от 1971г. до 2008г., на което му владение ******та на ищците не се е противопоставял. Имотът бил записан в регистъра към плана на ****** й. След смъртта на ****** й, тя и покойният й ****** продължили да обработват имота, като отглеждали в него животни и сеели селскостопански култури.

Твърди, че през 1989г. при т.нар. „голяма екскурзия“, ищците и ****** им заминали за ******. През 2006г. ****** на ищците се завърнали, а ищците останали в ******, където се сочи да живеят и в момента. Ищецът М. се сочи да се връща на известен период от време в селото, при което отсядал в дома на ****** си. Ищецът И.ов се твърди да се е завръщал не повече от 4 пъти, от както е заминал. Затова оспорва твърденията имотът да е владян от ищците или техните родители. До момента на отпочване на процедурата по обстоятелствена проверка, се твърди, че никой от ищците не е заявявал права върху имота. Искането е за отхвърляне на претенцията.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК. Те са допустими, доколкото ищците заявяват собственически права на основание давностно владение осъществявано в периода от 2007г. до датата на подаване на исковата молба- 15.07.2024г., към което присъединяват владението на своите родители Х. М. И.ов, поч. 23.05.2007г. и А. Х.ова И.ова, поч. на 24.03.2012г. упражнявано от 1953г. до 23.05.2007г.

От своя страна ответницата оспорва ищците, респ. техните наследодатели да са упражнявали фактическа власт върху имота и сочи давностно владение да е осъществявано от нейния ****** от 1971г. до смъртта му през 2008г., което присъединява към собственото си, което й право е било признато и с КНА № 177/11.03.2024г..

За основателността на иска по чл. 124 ГПК в тежест на ищците е да опровергаят легитимиращото действие на КНА № 177/11.03.2024г. чрез установяване твърденията си за осъществявана фактическа власт върху имот пл. 120 необезпокоявано и явно с намерение за своене от 2007г. до датата на подаване на исковата молба- 15.07.2024г., към която присъединяват владението на своите родители Х. М. И.ов, поч. 23.05.2007г. и А. Х.ова И.ова, поч. на 24.03.2012г. упражнявано от 1953г. до 23.05.2007г., установено през 1953г. на основание неформален договор за покупко- продажба, както и че въпреки приетия РП, имотът се владее в имотните граници на имот пл. 120.

2

В тежест на ответника, е да установи наличието на противопоставими права върху вещта, т.е че се легитимира като собственик на основание давностно владение, които й права са удостоверени с КНА № 177/11.03.2024г., в т.ч. че имотът е бил собствен на дядо й придобит с неформален договор за продажба, като през 1971г. ****** й е установил еднолично фактическа власт върху имота и я е осъществявал до смъртта си през 2008г., след която владението е продължено от ответницата и продължава и сега.

От ангажираните по делото и относими към казуса писмени доказателства се установява следното:

Ищците са наследници по закон на Х. М. И.ов, поч. на 23.05.2007г. и Атиже И.ова, поч. на 24.03.2012г. С декларация от 1998г. Х. И.ов е декларирал имот в с. ****** като собствен на него и ******ата му, без документ за собственост.

Ответницата е наследник на И. М. И., поч. на 12.03.2008г., заедно с ****** си М. М..

Между страните е нямало спор, че И. И. и Х. И.ов са били ******я, факт установен и от гласните доказателства.

С КНА № 185/11.03.2024г. на нотариус рег. № 225 на НК ответницата е била призната за собственик на процесния имот по давностно владение. В рамките на отпочнатото производство по обстоятелствена проверка, ищецът М. е подал възражение срещу издаването на КНА в полза на ответницата. В производството пред нотариуса са били разпитани свидетелите Д.Г., М.М. и Р.М..

По делото е изслушано заключение по изготвена СТЕ, което съдът кредитира в цялост, като изготвено на база събраните доказателства по делото, оглед на място и направените нужни проучвания на документацията и плановете съхранявани при Общината.

От него се установява следното: Действащият за с. ****** е ДРП одобрен със заповед № 1185/12.04.1973г. По него процесният имот- ПИ 120 е отразен с площ от 1230кв.м. и вкл.

УПИ I-120 с площ от 550кв.м., УПИ II-120- с площ от 136кв.м. и проектна улица с площ от 461кв.м. Проверката в Община ****** не е установила провеждане на отчуждителна процедура касателно проектираното с плана улично трасе, нито данни за уреждане придаваеми части по регулация за имота. Територията от имота проектирана за улица не е процедирана като такава. По разписните листи имот 120 е вписан на И. М. /приложение 1б/, а имот 121 на Ю. М. /приложение 1в/. По предходния план- ДРП от 1931г., имот пл. № 120 съответства на имот 104, с площ от 2456кв.м., като за този КП няма съхранени разписни листи. Изготвената от в.л. скица приложение 7 показва съответствие на кадастралните граници на имот 104 с външните кадастрални граници на имоти пл. № 120 и 121. В момента външните граници на двата имота го обособяват като един, съответен на имот 104 по плана от 1931г. На място в.л. е установило, че северната граница на имота, представляваща неукрепен откос, не е оградена. Част от имота с площ от 1388кв.м. е била изорана /приложение 4а/, а в западната част имало орех.

За установяване, респ. опровергаване на тези твърдения за упражнявана от ищците, респ. техните праводатели фактическа власт върху имота във въведения период от значение по делото са ангажираните от страните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Б.Б. /воден от ищците/ и Р.М. /******овчедка на ответника/ и Н.М. /водени на ответника/.

В показанията си свидетелят Б. свидетелства за следните релевантни за спора факти:

Живее в с. ****** от 1958г. и познава страните по делото. Знае процесния имот, в съседство на неговия бил и почти всеки ден минавал покрай него, когато го обработвал, но сега по- рядко. Миналата и предната година го косил по поръчение на М. /ищеца/, а преди това друг човек го работел, с когото свидетелят нямал комуникация. Описва го с площ от около 2дка и нещо. Влизал през вратник, който М. ремонтирал, но не се заключвало с катинар. Познава ******а на М., както и техния ******, но не и дядо им. Преди години 3 имало малка къща. ******та на М. живял там до около 1970г. и след това отишъл в другата си къща в селото, където бил до смъртта си. След като отишъл в другия имот, М. и ****** му наглеждали имота. М. живеел в ****** от 1989г., но през лятото се прибирал, не за поС.но. Миналата есен изорал мястото и така си останало, без да е сято, като част от него в долната страна, откъм трапа останало неизорано. Преди това имало люцерна. Имотът бил ограден откъм пътя, но всеки можело да влезе без усилие. Други хора, освен М. и ****** му не е виждал в имота. Познава ответницата, понеже живеела в същата махала, но по- далеч.

Не е виждал в имота М. А. /****** на ответницата/, нито нея, освен няколко пъти, за да обере ореха. Иначе и един кол не била забила там, нито пък тя или нейният мъж са гледали животни или правили постройки. Спорове за имота не знае да е имало, нито някой му е правил проблем, когато е ходел да коси.

В показанията си свидетелите Р.М. и Н.М. свидетелстват за следните релевантни за спора факти:

Св. М.ова разказва, че живее в селото, но в друга махала. Знае за процесния имот, в който леля й живяла до 1970г. Тогава там имало малка къща с една стая и килер, където живял и ******та на Ф.- И. М. И.. Имало и още две стаи, в които живеели майката и ******та на М.. След това ****** й си купили друг имот в селото и се преместили. До нейни спомени, ****** й И., продължил да гледа този имот до към 2005-2006г., когато починал. След това ответницата и мъжът й М. А. до смъртта му през 2017-18г., гледали животни там- имали крави и сеели люцерна. След смъртта на М. го давали под наем на комшията ******, които го косял. Имотът бил разделен на две части от плет, който в момента не съществувал. ****** й обработвал долната му част. Описва имота като граничещ с дере и два пътя, които не били асфалтирани, в съседство с Г.К. и Х. Е.. Бил голям повече от декар и половина, и доколкото знаела е собствен на двамата ******я- на И. и на Х.. Посочва, че не минава често покрай имота и не е сигурна дали е виждала ищеца М. там, а ****** му Х. не е виждала. Той си бил в ******. М. дошъл в селото преди 1-2г.