Решение № 4 от 18.01.2024, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Елхово, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н.Д.З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20232310100365 по описа за 2023 година

Настоящото гражданско производство е образувано по реда на §19 ал.1 от ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ бр.39 от 20.05.2011г./ и чл.37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и разпоредбата на чл.145 и следв. от глава 10 на АПК.

Инициирано е въз основа на жалба депозирана от З. Х. Н., с ЕГН **********, от гр.Болярово, действащ чрез пълномощниците си по делото – адв.М. В. С. от АК-Ямбол и адв.С. А. П. от АК-София, с посочен съдебен адрес в гр.София, против Протокол № 1 от 17.07.2023г., постановен на основание чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.7 от ППЗСПЗЗ, в изпълнение на Заповед №РД-04-35 от 08.06.2023г. на Директора на ОД “Земеделие“ и утвърден от същия, с който на жалбоподателя не му се разпределят пасища от ДПФ поради „достигане на нормата с разпределените му от ОПФ имоти“.

В жалбата се навяват доводи, че атакуваният адм.акт е незаконосъобразен, поради противоречие с материално-правните разпоредби на закона, съществено нарушение на административно производствените правила, както и поради несъотвествието му с фактите и целта на закона. Изтъкват се и съображения за необоснованост и немотивираност на обжалвания Протокол. При обосноваване на оплакванията си, жалбоподателят се позовава на възприетото заключение за допустимостта на заявителите до участие, обективирано в т.1.2 от приложения Протокол от 12.05.2023г. на общинската комисия в разпределението по реда на чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл.100, ал.5 от ППЗСПЗЗ за допълнителното разпределение на ползването на пасища, мери и ливади в съседно землище oт ОПФ, на собственици на животновъдни обекти подали заявление до Кмета на община Болярово в срок до 10 март, съгласно разпоредбата на чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ за стопанската 2023/2024 година, в който посочената комисия е установила, че жалбоподателят е правоимащо лице по смисъла па чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като ползваните от него пасища за животинските му единици не съответстват на полагащите му се площи за пасища по нормите на ЗСПЗЗ и съобразно направените в т.II от същия Протокол изчисления за необходимите площи за настаняване на заявителите, като в т.9 от таблицата е определено, че жалб.З. Х. Н. има 145,60 животински единици /ЖЕ/, на които съответства нужда от 2719 дка., а собствените и 1 наетите от него площи са едва 2260,195 дка. Или с Протокола на общинската комисия по ал.6 на чл.37и от ЗСПЗЗ, на жалбоподателя са разпределени 131,200 дка от общински поземлен фонд /ОПФ/, при което остава остатък за разпределение за 25,73 ЖЕ, или за достигане на нормата следва да му се разпределят още 514.600 дка.

В същото време в пряко нарушение на констатациите на общинската комисия, в т.IV от обжалвания Протокол № 1 от 17.07.2023г. на държавната комисия, е променен кръгът на правоимащите за настаняване в общински и държавен поземлен фонд /ДПФ/, като се сочи, че жалбоподателят е изключен от тази категория, като това е станало чрез ревизиране на изчисленията на необходимата площ за настаняване на заявителите в ОПФ и ДПФ, като е прието, че Х. Х. Н. има 97 ЖЕ в с. Малко Шарково и 31 ЖЕ в гр.Болярово, за които му се полагат 2379 дка пасища. Въз основа на тези погрешни преизчисления, които напълно противоречат на изчисленията на общинската комисия, в т.V-т.4 от обжалвания Протокол на държавната комисия, се отказва на жалбоподателя качеството правоимащ и не му се разпределят пасища от ДПФ поради „достигната норма с разпределените му от ОПФ имоти".

Според атакуващия Протокола на държавната комисия, така постановеният отказ е в нарушение на Закона и е необоснован. Твърдението за достигната норма и загуба на качество на правоимащ за жалбоподателя от една страна е невярно, а от друга страна е направено от орган без материална компетентност. В тази насока се изтъква, че съгласно чл.37и, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗЗ именно Кметът и комисията, назначена от Кмета на съответната община, е компетентна да определи кръга на правоимащите лица. Според жалбоподателя в компетентността на Комисията, назначена от Директора на областните служби „Земеделие", е единствено да разпредели пасищата от ДПФ към правоимащите, определени от общинската комисията, но не и да променя определените от общинската комисия правоимащи лица. В този смисъл издаденият според жалбоподателя атакуван от него Протокол е нищожен в частта, с която Комисията, назначена от Директора на ОД“З“гр.Ямбол, е изменил решението на комисията по чл.37и т.6 от 3CПЗЗ, в което е прието, че Х. Х. Н. е правоимащо лице да получи още 514,600 дка за 25,73 ЖЕ. Като е навлязъл в правомощията на друг орган, Директорът на ОД „Земеделие"гр.Ямбол и назначената с негова Заповед комисия, са издали отказ, който е незаконосъобразен до степен нищожност. Предвид на тези си съображения, жалбоподателят прави искане за отмяна на отказа, респ. за обявявяване за нищожен обжалвания Протокол в оспорените му части, като преписката бъде върната на Областна дирекция „Земеделие" гр.Ямбол с указания за прилагане на Закона и съобразяване с решенията на компетентния орган - назначената от Кмета на общ.Болярово комисия по чл. 37и, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗЗ, като бъде съобразено, че жалбоподателят е заварен наемател, който до датата на разпределението е ползвал съответните имоти по договори с изтекъл срок. С жалбата са приложени писмени доказателства и е заявена и претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, се явява процесуалният му представител – адв.С. П. от АК-София, ред. упълномощен, който от името на доверителя си заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане. В хода на съдебните прения адв.П. позовавайки се на доводите и аргументите, изложени и развити в жалбата, прави искане за постановяване на решение в полза на доверителя му. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Позовавайки се на съдебната практика Определение от 10.10.2016г. по ч.гр.д. № 10937/2016г. по описа на Софийски градски съд, 2ри гр. Възивен състав, релевира възражение за недължимост на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение, като изтъква, че юрисконсулта не е самостоятелен стопански обект, а е лице, което е назначено на трудова заетост при ответника и по делото лисват доказателства той да е получил някакво допълнително възнаграждение за явяването му в съда, за изготвянето на жалбата, освен това, което получава по основния си трудов договор.

2

Ответната страна по жалбата – Комисията по чл.37и, ал.10 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-04-35/08.06.2023г. на Директора на ОД «Земеделие» - Ямбол , се е възползвала от предоставената й процесуална възможност и в дадения й срок е депозирала с вх.№4246 от 26.09.2023г. писмен отговор -„становище“ по жалбата чрез пълномощника си – Е. К.а – гл. юрисконсулт в Д АПФСДЧР при ОД „Земеделие"гр.Ямбол, с който оспорва всички изложени твърдения и възражения в жалбата срещу процесния Протокол. Макар и жалбата срещу атакувания Протокол да е допустима, то според ответника същата се явява неоснователна. Изтъкват се съображения, че оплакванията, изложени в жалбата, относно това, че комисията по чл. 37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, опредЕ. със Заповед №РД-04-35/08.06.2023г. на Директора на ОД „Земеделие"-Ямбол не е компетентна да преразглежда, определените от комисията, назначена със Заповед №РД-5-175/01.03.2023г. на Кмета на община Болярово, правоимащи лица, са неоснователни, тъй като не са съобразени със закона. Акцентирано е на това, че със сочения от жалбоподателя в жалбата му Протокол на общинската комисия действително жалб.Х. Хр.Н. е определен като правоимащ по смисъла на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е допуснат до участие в разпределението на ползването на пасища, мери и ливади в землището на с. Малко Шарково, но извън нейната компетентност комисията за землището на с.Малко Шарково е разгледала и животновъдните обекти, регистрирани в землището на гр.Болярово, както и Пасището, в което е регистриран временен обект в с.Попово.

Всъщност законосъобразно разпределение е извършено с други актове - протоколите за разпределение на пасища, мери и ливади от ОПФ за ЖО, регистрирани в землището на с.Попово /Протокол от 24.04.2023/ и в землището на гр.Болярово /Протокол от 11.04.

2023г./, като с тях жалбоподателят не е допуснат от съответните комисии, като правоимащо лице по смисъла на чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ и по този начин въпросът дали жалбоподателят е правоимащ за землищата на с.Попово и гр.Болярово е окончателно решен. В писменото си становище ответната страна по жалбата, позовавайки се на приложимите законови норми изтъква, че в случая правилно и в съответствие с фактите, е атакуваното й решение с процесния Протокол №1 от 17.07.2023г., че за ЖО в с. Малко Шарково, в който жалбоподателя има регистрирани общо 109 бр. животни, приравнени на 97 бр. животински единици /ЖЕ/, на правоимащия Н. не следва да се разпределят пасища, мери и ливади от ДПФ, поради достигане на нормата с разпределените от ОПФ имоти. В тази насока се сочи, че за 97 бр. ЖЕ жалбоподателят, следвайки нормата в чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, следва да разполага с до 20 дка. на брой ЖЕ за имоти от 1-7 категория, или общо 1940 дка. за имоти от 1-7 категория, като по опис, приложен към Заявление №94-00-219/09.03.2023г., жалбоподателят е декларирал общо разполагаема площ, от имоти с НТП пасища, мери и ливади в размер на 2265 дка. приравнени в категория от 1-7, разположени предимно в с.

Малко Шарково и съседните му -с. Воден и с.Ситово. Предвид на тези си съображения, ответната по жалбата страна чрез процесуалния си представител счита, че оплакванията в жалбата са напълно неоснователни, а оспореният акт е законосъобразен, поради което се прави искане за отхвърляне на жалбата срещу Протокол №1 от 17.07.2023г. на Комисията по чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, опредЕ. със Заповед №РД-04-35/ 08.06.2023г. на Директора на ОД „Земеделие"гр.Ямбол.

В хода на съдебните заседания, ответната Комисия по чл.37и, ал.10 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-0435/08.06.2023г. на Директора на ОД «Земеделие» - Ямбол , редовно призована се представлява от процесуалния си представител – гл.юрисконсулт Е.

К.а, която в хода на съдебното дирене заявява, че оспорва жалбата на основанията и с доводите, изложени в писмения отговор и прави искане за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски в полза на ответната по жалбата Комисия. В хода на съдебните прения и в представена писмена защита гл.юриск.К.а допълва аргументите, изложени в отговора на жалбата като цели постановяване на решение, с което съдът да отхвърли жалбата и остави в сила атакувания Протокол №1 от 17.07.2023г. на Комисията по чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, като законосъобразно издаден в съответствие с материалния закон и с целта 3 на закона. Законът не допуска за първи път да бъде допуснат като правоимащ лице, което не е било допуснато от съответните общински комисии по реда на чл.37и, ал.6 и ал.7.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Конституираните от съда с Определение № 358/26.10.2023г. заинтересовани лица - Н. Х. Д. от гр.Болярово, С. Х. С. от гр.Болярово, Й. Т. Т. от гр.Болярово, И. Т. К. от гр.Елхово, „КИТ“ЕООД, представлявано от И.П.Б. и Н. Р. Г., не са се възползвали от предоставената им процесуална възможност и не са депозирали в предоставения им срок писмен отговор по депозираната от жалбоподателя жалба.

Явилите се в съдебно заседание заинтересовани лица - Н. Х. Д., С. Х. С. и Й. Т.

Т., изразяват становище, че не оспорват жалбата, но желаят да бъде потвърден атакувания Протокол на Комисията по чл.37и, ал.10 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД0435/08.06.2023г. на Директора на ОД „Земеделие“гр.Ямбол Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: