Решение № 37 от 07.12.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пазарджик, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20205200900144 по описа за 2020 година

Настоящото дело е образувано по искова молба на М. К. В., ЕГН **********, от гр. П. чрез адв. Г.Й. (***) против „ З. Д. Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х. К.“ № ****.

В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и обстоятелства :

Твърди се, че на *** г. в гр.П. ищцата претърпяла инцидент в резултат на непроявеното достатъчно внимание от С.Д., който като е управлявал в посока юг-север лек автомобил “Р.”, модел “М.”, с peг. № ****, я блъска докато пресичала пешеходна пътека на посочената улица в посока изтокзапад. За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с Peг. № *****, като било образувано и ДП № **** г., по описа на РУ на МВР гр. П..

В резултат на инцидента ищцата изпаднала в безсъзнание, била откарана по спешност и прегледана в болница „У. Х.“ гр.П., където се установило наличието на следните травматични увреждания:

****************. Била й извършена **********. В болницата й била поставена ********. Поради изключително тежките и многобройни травми ***********

1

След изписването от болничното заведение ищцата продължила лечението и възстановяването си в домашни условия, като през първите **** за битовите и ежедневните й нужди се грижели нейните близки, които й помагали да ********* Всеки месец пострадалата посещавала медицински специалист.С Експертно решение № ***, болничният й бил удължен от ***** г. за срок от още ******

При нов преглед на ****г. лекарите констатирали продължаваща ************** Поради тежкото й състояние, пострадалата била насочена към провеждане на курс по ***.

Твърди се и още, че при всяка промяна на времето ищцата изпитва много силни болки в увредения крайник, чувство на изтръпване и пулсиране.

Особено нощно време не можела да се спи от болки в ******и да се обърне, поради което се налагало да пие силни болкоуспокоителни лекарства. И към момента изпитвала страх от пресичане и возене в превозни средства, което прави изключително трудно транспортирането й. Акцентира се, че при найелементарно движение изпитва невероятно силни болки в увредения крайник.

Поддържа се, че получените стресови посттравматични състояния довели до нарушения на нормалния й социален живот и създали трайни препятствия за упражняване на обикновените битови дейности. Постоянната нужда от помощ и съдействие на близките, създали у ищцата чувство за ******, което се отразило негативно върху психиката и самооценката й.

*********************************

Твърди се, че към датата на инцидента увреждащото МПС имало сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ съгласно полица № ****, при ответното „З. Д. Е.“ АД със срок на валидност от 20.02.2019 г. до 19.05.2020 г.

На ****** г., с молба с Вх. № ****, ищцата завела писмена претенция по реда на чл.380 от КЗ, с която е поискала изплащането на застрахователно обезщетение от ответното дружество.

В предвидения срок ответното дружество едностранно без подписването на споразумение й изплатило сумата от 24 000 лв. като обезщетение за претърпените от нея вреди, която тя счита за несправедливо занижена.

Според ищцата претърпените от нея увреждания следва да бъдат 2 обезщетени в размер на 70 000 лв., което с оглед на вече извършеното от ответника плащане на сумата от 24 000 лв., пораждало правния интерес от иницииране на процесният иск.

С оглед на изложеното е предявена настоящата претенция по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 46 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на доброволната покана - 05.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА.

В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „З. Д. „Е.“ АД, с която се оспорва основанието и размера на исковете.

Не се спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на л.а., марка „Р.”, модел „М.” с peг. № ****, т.е. между сочения причинител на вредата и ответното дружество.

Оспорва се механизма на процесното ПТП, като се твърди, че от ангажираните доказателства не се установява цялостната фактическа обстановка, при която е възникнал въпросният инцидент. Възразява се, че представения от ищцата Констативен протокол на ПТП, не се ползвал с материална доказателствена сила по отношение механизма на възникването му. Липсвали доказателства къде точно на пътното платно е пресичало пострадалото лице към момента на настъпване на застрахователното събитие.

Оспорва се наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача на застрахования автомобил, както и твърденията в исковата молба за допуснато нарушение на правилата за движение от негова страна, изразяващи се в недостатъчно внимание по отношение на пътната обстановка.

Предвид възражението за неизяснения механизъм на инцидента се оспорва също така и наличието на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите неимуществени вреди, както и допълнително описаните от ищцата негативни последици от психологическо, битово и емоционално 3 естество, които били недоказани.

Прави се възражение за съпричиняване поради допуснато нарушение разпоредбите на раздел ХХІ (чл. 107 и сл.) от ЗДвП, предвид на които пострадалата допринесла в значителна степен за възникване на вредоносния резултат- предприела пресичане без да се съобрази с движещото се превозно средство, което било видимо за нея, като следвало да прецени дистанцията на автомобила и да изчака преминаването му или остави по-голяма дистанция.

Поддържа се, че при тези обстоятелства приносът на пострадалата за съпричиняване на вредоносните последици следва да се определи в размер на поне 50 %.

Оспорва се и размера на претендираното обезщетение. Изложените в исковата молба обстоятелства не обуславяли претендирания размер но 46 000 лв. Размерът й бил завишен с оглед трайната съдебна практика, възрастта на пострадалата и лимитите на застрахователно обезщетения по КЗ, като сумата не отговаряла на принципа за справедливост и икономическата конюнктура в страната.

Оспорва се твърдението, че ответния застраховател превел извънсъдебно единствено 24000 лв. Уточнява се, че дружеството заплатило на пострадалата извънсъдебно обезщетение в общ размер на 26 884 лв., от които 2 384 лв. представлявали обезщетение за имуществени вреди, а 24 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Според ответника предвид неприключилото ДП механизмът на настъпване на ПТП и вината на водача оставали неустановени. Въпреки това с изплатената в полза на пострадалата сума, същата била изцяло обезщетена за всички имуществени и неимуществени вреди от ПТП, поради което определянето, респ. заплащането на допълнително обезщетение се явявало неоснователно и незаконосъобразно.

Оспорва се като неоснователна акесорната претенция за лихва. Сочи се, че в случая по отношение началната дата, от която следва да се начислява законната лихва била приложима разпоредбата на чл.497 КЗ. И тъй като извънсъдебната претенция била предявена на 05.06.2020 г., то началната дата от която законната лихва се начислява, не можело да е по-ранна от изтичането на тримесечния срок, считано от 05.06.2020 г. Затова и според ответника неоснователно законната лихва се претендирала от датата на 4 предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя.

Поддържа се, че с поведението си ответното дружество не дало повод за завеждате на делото, поради което отговорността за разноските следва да бъде разрешение при условията на чл. 78, ал.2 ГПК.

В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба от ищеца се оспорват изцяло всички възражения, направени с писмения отговор.

Поддържа се, че оспорването на механизма на ПТП било бланкетно, а ответника не описал механизъм, различен от описания.

Възражението за съпричиняване също било неоснователно и необосновано. Ищцата се движела правомерно, пресичала по пешеходна пътека, спазвайки всички законови предписания. От друга страна ответникът носел доказателствената тежест да докаже възраженията си при условията на пълно и главно доказване.

Неоснователно ответникът се позовавал на прекомерност на претендираното обезщетение. В случая телесните увреждания на ищцата били изключително сериозни, трайни по своя характер, придружени със силни болки и страдания, а травмите щели да оставят трайни и крайно негативни последици до края на живота й. В отговора се съдържало противоречие, доколкото ответникът едновременно поддържал, че от една страна механизмът на ПТП не е установен, а от друга – и че е обезщетил ищцата.

Твърди се, че механизмът на ПТП бил ясен и че травмите, получени от пострадалата предполагали значително по-високо обезщетение.

Излагат се съображения в смисъл, че изплатените от застрахователя 24 000 лв. представлявали обезщетение единствено за претърпените неимуществени вреди, чиято пълна обезвреда е предмет и настоящото дело, както и че въпросът за изплатеното от застрахователя обезщетение за имуществените вреди е извън фокуса на настоящия спор.

Поддържа се, че претенцията за законна лихва върху главницата, следва да бъде присъдена от датата на завеждане на доброволната покана пред застрахователя, а именно 05.06.2020 г. Позовава се на съдебна практика в тази насока и сочи съображения.

В допълнение на описаните факти и обстоятелства във връзка със състоянието на ищцата, се твърди и че на *** г., същата била подложена на 5

************ вследствие на процесното ПТП. Наред с това с оглед на получената тежка фрактура на ********, ищцата посетила и лекар специалист, който установил н************************* В срока по чл. 373 ГПК не е постъпил отговор на ДИМ от ответника.

Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от факти и обстоятелства и направени възражения.

Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:

Относно установяване механизма за настъпване на процесното ПТП по настоящото дело е приета съдебна автотехническа експертиза, заключението на която съдът изцяло кредитира, тъй като същата не е оспорена от страните и кореспондира изцяло с доказателствения материал по делото.

Установява се от заключението на същата, както и от обясненията на вещото лице В.Ф., дадени в о.с.з. на ****** г., че на *** г. водачът С. Ц. Д. е управлявал л.а. „Р. М.” по дясната лента на платното за движение на ул. „Г.

Б.” в посока от юг на север със скорост 48+49 км/ч. Автомобилът се е движел, като пред него нямало други автомобили, а зад него, на дистанция, се движил с автомобила си водачът К.Ц.. Към този момент пешеходката М. К. В. е била на десния тротоар по посока движението на автомобила. Когато автомобила е бил на около 45-46 м, пешеходката В. е предприела пресичане на платното за движение от дясно на ляво пред автомобила върху северния край на обозначената пешеходна пътека със забързан ход. След около 3,35s от момента на навлизане в лентата за движение на автомобила е изминала около 5,20 м към средата на пътното платно. На около 15-16 м преди мястото на удара Д. възприел опасност за движението и реагирал на спиране, но настъпил удар в предната централна част на л.а. „Р. М.” върху лявата странична част на пешеходеца. След удара л.а. „Р. М.” е спрял на платното за движение на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а пешеходката М. К. В. е била отхвърлена напред и на ляво, където е паднала на платното за движение в насрещната лента. Тези изводи на експерта се потвърждават и от показанията на свидетелите С.Д. и К.Ц.. Същите освен това установяват, че видимостта на 6 пътното платно е била лоша, тъй като е валяло суграшица, а и пътя е бил в лед, но очевидно не в такава степен, че да липсва въобще такава, тъй като св.Ц. твърди, че е виждал фаровете на автомобила пред нега, както и видял отскачането на тялото на пострадалата след удара. И двете коли на свидетелите, според твърденията на самите тях, са се движили със скорост около 35 – 40 км.ч., като тази на Д. е била следвана от колата на Ц.. Според в.л.Ф. обаче скоростта на автомобила преди ПТП и в момента на удара е била в интервала 48 - 49 km/h. Пак според експерта, водачът на автомобила „Р. М.“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстР. спиране, ако в момента в който е реагирал се е движел със скорост по - малка от 30,0 km/h.