Решение № 49 от 17.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Бургас, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100502089 по описа за 2023 година Производството е по чл. 435 ал. 2 т. 6 пр.първо от ГПК и е образувано по повод жалбата на Д. З. З. от гр. *** против разпореждане изх. № 11744/12.10.2023 г. на Частен съдебен изпълнител при И.Бакалов ,с район на действие -БОС по изп.д. №551/2019 г. по описа на същия ,с което е отказано прекратяване на иизпълнителното дело поради настъпила перемпция по смисъла на чл. 435 ал. 2 т. 8 ГПК.

Твърди се в жалбата ,че делото е образувано преди 4 години ,като преди това по същия изпълнителен лист е перемирано друго изпълнително производство пред ЧСИ Д.Николов .Освен това – от образуването на изп.дело през 2019 г- до налагане на запор върху банковата сметка на жалбоподателядлъжник в ОББ са изтекли повече от три години ,което надхвърля перемторния срок по чл. 433 ГПК.Твърди ,че не е бил уведомен за нито едно от предприетите изпълнителни действия по делото,не са му връчвани съдебни книжа .

Моли се за отмяна на разпореждането ,с което се отказва прекратяване на изпълнението и постановяване на прекратяването му на соченото по-горе основание .

1

Жалбата е допустима , подадена от лица , имащи интерес от обжалване на соченото без действие на съдебния изпълнител .

Представителят на взискателя по делото счита жалбата з неоснователна .

В обясненията си по чл. 436 ал. 1 ГПК съдебният изпълнител излага становището си за неоснователност на жалбата .

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА .

Производството по делото е било образувано по молба на Банка ДСК АД въз основа на изпълнителен лист , издаден по гр.д. № 261/2014 по описа на Айтоския районен съд,с решението по което жалбоподателят – длъжник Д. З. е осъден да заплати на взискателя 5773,81 лв. – главница ,заедно със законна лихва от 07.04.2014 г. до окончателното изплащане и 810,45 лв. – разноски .С молбата взискателят е поискал признаване за събиране и направените по изпълнението разноски ,като са възложени и всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ/делото е образувано на 13.01.2017 г./.

След извършване на справка за трудови договори на длъжника е наложен запор върху трудовото му възнаграждение в „Боровец Инвест „ЕООД ,като запорът е връчен на 19.01.2017 г.

Изпратена е призовка за доброволно изпълнение до длъжника по постоянния му адрес,като призовката е върната в цялост .Оставено е уведомление до длъжника по реда на чл. 47 ГПК на 08.03.2017г.Изпратено е и съобщение до работодателя,който с писмо от 15.03.2017 г. е посочил ,че длъжникът е напуснал.

Междувременно е конституиран и нов взискател-О. Ф.

На 06.02.2017 г. е наложен запор и върху 2бр. МПС – опел кадет и мотоаупа .

На 08.06.2018 г. са наложени запори върху вземания по открити банкови сметки на длъжника в Банка ДСК АД,“Юробанк България“АД-на 08.-6.2018 г. и в „Алианц Банк България „АД-на 13.06.2018 г.На 05.03.2020 г.е изпратено запорно съобщение и до „УниКредит Булбанк“АД.На 14.07.2020 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „ТИ БИ АЙ Банк“АД,в резултат на което е изпратено за порно съобщение до посочената банка на 20.07.2020 г. Въз основа пак на молба от 2 взискателя е наложен и запор върху банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“АД на 11.02.2021 г.

На 15.06.2021 г. е подадена молба от взискателя за насрочване и извършване на опис на движими вещи по постоянния адрес на длъжника .С молба е поискан нов запор върху сметки на длъжника в „Райфайзенбанк „ЕАД и е наложен такъв на 13.01.2022 г. На 09.09.2022 г. е подадена нова молба за опис на движими вещи на длъжника .Наложен е и запор върху сметката на длъжника в „Търговска банка „АД-на 13.10.2023 г.,а на 02.11.2023 г. е наложен запор и върху сметките в ОББ АД.

Банката –взискателя е платила всички такси и задължения за налагане на цитираните запори и изпълнителни действия.

Всичко това води до заключение,че в случая не е налице хипотезата на чл. 433 ал. 2 т. 8 от ГПК , изискваща взискателят в период от 2 години да е бездействал ,като да не е предприемал никакви действия по принудителното изпълнение чрез посочени в ГПК изпълнителни способи.В случая взискателят е поддържал висящността на изпълнителното производство ,като е предприемал действия за предприемане на изпълнителни действия чрез сочени способи.Не може да се вмени във вина на взискателя ,че длъжникът няма имущество ,от което принудително да се удовлетвори - Както правилно е посочено от ЧСИ в мотивите му по чл. 436 ал. 3 от ГПК ,подробни разяснения относно института на т.нар.“перемция“ са дадени в ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК в което се сочи ,че :

Докато „в исковия процес давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство,то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните 3 действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи…….Съдебният изпълнител не е длъжен служебно да предприема изпълнителни действия –само въз основа на образуваното изпълнително дело,нито пък да уведомява взискателя за предприети от него служебно изпълнителни действия .Взискателят е този ,който следва да отправя искания за предприемане на съответен изпълнителен способ,както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия,като искането за прилагане на всеки изпълнителен способ води до прекъсване на давността – тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи ,но само когато е поискан…“

В случая липсва такъв срок срок на бездействие от страна на взискателя ,по-дълъг от 2 години /с изключение на времето от 01.06.2018г. до 14.07.2020 г. ,както е посочил ЧСИ ,когато в страната е действала извънредна епидемична обстановка и сроковете са били спрени/

Ето защо жалбата следва да бъде оставена без уважение ,поради което Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 21873/21.12.2023 г. по описа на БОС на Д. З. З. от гр. *** ,ул. *** № *,ЕГН ********** против разпореждане изх. № 11744/12.10.2023 г. на Частен съдебен изпълнител при И.Бакалов ,с район на действие -БОС по изп.д. №551/2019 г. по описа на същия ,с което е отказано прекратяване на иизпълнителното дело поради настъпила перемпция по смисъла на чл. 435 ал. 2 т. 8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5