Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 589 от 16.10.2026, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 1845/2026
Вид
Решение № 589
Подписан
16.10.2026
Състав
Галина Васкова Герасимова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 4 или т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 628 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 631, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 631, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12, б."а" · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • Чл. 8 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Видин, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20261320101845 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А.

Г. Б. от гр. Б., област Б., против Окръжен съд- Б. с правно основание чл. 2в, ал.

1, т. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В исковата молба се твърди, че с Решение № ****/11.08.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № ********* по описа за 2020 г. Окръжен съд - Б. е отхвърлил предявените от А. Г. Б. искове против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Пиротска“ № 171 А, за заплащане на сумата от 1517.80 лева /хиляда петстотин и седемнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за 218.34 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд за периода от 25.09.2016г. - до 25.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото - 25.09.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата от 211.72 лева /двеста и единадесет лева и седемдесет и две стотинки/ представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1517.80 лева за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г. Със същото решение А. Г. Б. е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София общо сумата от 255.00 лева, представляваща направени по делото разноски пред 1 двете инстанции.

Сочи се, че към датата на произнасяне на цитираното решение на ОС Б. е било висящо образуваното по преюдициално запитване на основание чл. 267 от Договора за функциониране на ЕС дело № С - 262/2020г. пред СЕС.

Отправено е от запитващата юрисдикция PC-Луковит по гр. дело № 606/2019г. по описа на същия съд, при страни: ищец - В.Б., действащ чрез процесуален представител - адв. Виктория Петрова от АК - Плевен и ответник ГД ПБЗН към МВР гр. София, с идентичен предмет, в което са включени следните въпроси, поставени в контекста на настоящото производство: 1. Ефективната защита по чл. 12, б."а" от Директива 2003/88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална продължителност на труда през деня; 2. Принципът на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз, изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари; 3. Ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла на Директива 2003 / 88 / ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор.

Сочи се, че съгласно практиката на ВКС, разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото, а след произнасянето на СЕС то се възобновява.

Решението на СЕС е задължително не само за съда, който го е отправил, но също така и за всички съдилища и учреждения в Република България /чл. 633 от ГПК/.

Поддържа се, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава – членка и пред друг съд на държава - членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд следва да спре производството пред себе си на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1, 2 изр. 1 ГПК.

Твърди се, че след като СЕС е ангажиран по релевантни за двете дела въпроси всеки следващ български съд е длъжен да спре производството пред себе си. Същото задължение за националните съдилища на държава – членка, действаща като последна инстанция, е закрепено в императивната разпоредба на чл. 267 ДФЕС.

Поддържа се, че като не е изпълнил това свое процесуално задължение пряко произтичащо от норми и принципи на правото на ЕС, Окръжен съд Б. е нарушил законодателството на ЕС, което е основание за ангажиране на отговорността му. Сочи се, че правото на ЕС се ползва с приоритет пред националното право, а преюдициалното заключение е по същество тълкувателно решение.

В този смисъл се твърди, че игнорирайки правораздавателната дейност на СЕС - по образуваното дело С-262/20 г. пред СЕС, ОС - Б. е нарушил правото на ЕС. Пряко не е приложил норми от правото на ЕС, които СЕС указва как трябва да се тълкуват и прилагат по казуса. Сочи се, че именно това неприлагане на задължително тълкуване на норми и принципи от правото на общността е основанието за ангажиране на отговорността на ОС Б. по настоящото производство.

На следващо място се сочи, че тълкуваните с решението на СЕС норми и принципи от правото на ЕС са налични към датата на постановяване на решението и за целия исков период, очертаващ рамката на исковата претенция. Следователно тълкуваната разпоредба трябва да бъде приложена от съдията, включително спрямо правоотношенията възникнали и установени преди постановяване на решението /преюдициалното заключение на съда на ЕС/ по преюдициалното запитване.

Сочи се, че СЕС е допуснал тълкуване по прилагането на текстовете: чл.

12 б. а“ от Директива 2003/88/ЕО; чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС; § 8 от преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, защото е преценил относимостта на тези норми от правото на ЕС към казуса, по който е отправено запитването. Това задължава съда на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да спре производството по делото, тъй като предстоящото преюдициално заключение е от значение за правилното прилагане на правото на ЕС по спора.

На следващо място, сочи се, че съгласно чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, съдът 3 спира производството по делото, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. Твърди се, че това основание е напълно аналогично с поставянето пред Съда на ЕС на въпроса за съответствието на приложим по делото закон с правото на ЕС по реда на преюдициалното запитване.

Поддържа се, че като не е спрял производството по делото, ОС Б. не е приложил правото на ЕС и е постановил своя съдебен акт в пълно противоречие с него.

Твърди се, че решението на ОС – Б. противоречи на решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване и се излагат подробни съображения относно констатираните несъответствия.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Окръжен съд - Б. да заплати на ищеца обезщетение в размер на общо 2784,52 лева за претърпени имуществени вреди от постановеното решение № **** от 11.08.2020 г. по в.гр.д. № ********* по описа на 2020г. на Окръжен съд Б., както следва: 1517.80лева – пропуснати ползи от отхвърления главен иск по делото, представляващ размера на неизплатеното възнаграждение за 218.34 часа извънреден труд от нощен труд след превръщането на нощните часове в дневни за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 25.09.2019 г. до окончателното й плащане; сумата от 211.72 лева – пропуснати ползи от отхвърления иск за присъждане на обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от нощен труд от 1 517.80 лева за периода 25.09.2016г. до 25.09.2019г.; сумата от 255.00 лева- разноски по делото, които ищецът е осъден да заплати на ГД ПБЗН за двете съдебни инстанции; сумата от 400 лева - заплатен адвокатски хонорар от ищеца пред първоинстанционния съд; сумата от 400 лева - заплатен адвокатски хонорар от ищеца пред Окръжен съд -Б..

Претендират се направените по производството разноски.

По делото са депозирани молби от ищеца вх. № 4299/09.04.2024 г., вх. № 9135/31.07.2024 г. и вх. № 12689/28.10.2024 г., в които се правят уточнения на твърденията в исковата молба. Сочат се две обстоятелства като основание за ангажиране отговорността на държавата в лицето на правораздавателния 4 орган Окръжен съд – Б. за вреди от нарушаване правото на ЕС неспиране на производството пред Окръжен съд – Б. по в.гр.д. № 242/2020 г. и неприлагането на конкретни разпоредби на правото на ЕС. Излагат се подробни съображения.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявената искова претенция като недопустима и неоснователна.

Поддържа се, че през времетраенето на въззивното производство не са били налице основания за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 или т. 6 от ГПК, за което се излагат подробни съображения.

Твърди се, че в случая не е налице съществено нарушаване на правото на ЕС, както и не е доказано, че ищецът е претърпял визираните в исковата молба имуществени вреди, респ. не е доказана причинната връзка между нарушението и твърдените имуществени вреди. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Иска се от съда да остави без разглеждане исковата претенция като недопустима, а в случай, че съдът приеме иска за допустим, да го отхвърли като неоснователен.

По въпроса за допустимостта на производството Районен съд – Видин се е произнесъл с определение № 2588/31.12.2024 г., с което е върнал исковата молба на ищеца и е прекратил производството по делото като недопустимо. С определение № 235/14.05.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 94/2025 г. по описа на Окръжен съд – Видин определението на Районен съд – Видин е отменено и делото е върнато на Районен съд – Видин за продължаване на съдопроизводствените действия.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа от ищеца.

От ответната страна се поддържа писмения отговор като процесуалният представител на ответника оспорва иска.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Видин изразява становище за неоснователност на предявения иск.

По делото са събрани писмени доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за 5 установено следното от фактическа страна:

С решение № *** от 24.02.2020 г. по гр. дело № **** г. по описа на Районен съд – Разлог ОД на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъдена да заплати на ищеца А. Г. Б. сумата от 1517.80 лева /хиляда петстотин и седемнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за 218.34 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд за периода от 25.09.2016г. - до 25.09.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото - 25.09.2019г. до окончателното й плащане, както и сумата от 211.72 лева /двеста и единадесет лева и седемдесет и две стотинки/ представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1517.80 лева за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г. Със същото решение Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София е осъдена да заплати на ищеца сумата от 500.00 лева, представляваща направени по делото разноски.

С решение № ****/11.08.2020 г., постановено по въззивно гр. дело № ********* по описа за 2020 г. Окръжен съд - Б. е отменил решение № ***/24.02.2020 г. по гр. дело № **** г. по описа на Районен съд – Разлог и вместо това е отхвърлил като неоснователни предявените от А. Г. Б. искове против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.

София за заплащане на сумата от 1517.80 лева /хиляда петстотин и седемнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за 218.34 часа извънреден труд за периода от 25.09.2016г. - до 25.09.2019г. и сумата от 211.72 лева /двеста и единадесет лева и седемдесет и две стотинки/ представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода от 25.09.2016г. до 25.09.2019г.