Решение № 330 от 24.10.2024, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Разлог, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гражданско дело № 20231240101074 по описа за 2023 година

Производството е образувано по ИМ с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, депозирана от А.Г.К., ЕГН*, ч/з адв. М.И.П. от АК-Б., против Х.М.П., ЕГН*, от г.Б., у.„Р."№25, К.М.Б., ЕГН*, от г.С., ж..„М..”, б.37, в.1, е.1, а.4 и А.К.Б., ЕГН*, от г.С., ж..„М.“б.37, в.1, е.1, а.4.

Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание наследство и давностно владение на сграда с идентификатор *** по КККР на г.Б., о.Б., о.Б., одобрение със Заповед №РД-18-53/01.04.2008 г. на ИД на АГКК-С.. последно изменение на КККР, засягащо сградата е от 24.04.2003 г. с адрес на сградата Б., О.Б., разположена в ПИ с идентификатор *** и със застроена площ от 56 кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата - няма данни, предназначение - селскостопанска сграда.

С ИМ се претендират и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответниците е представен писмен отговор, с който оспорват иска. Твърдят, че наследодателят им е собственик на имот *** въз основа на разпоредителна възмездна сделка. В същия имот се намира селскостопанска сграда с идентификатор ***, която придобили по силата на приращение. От своя страна третият ответник ч/з безвъзмездна сделка придобил собствеността в/у ПИ с идентификатор *** и находящата се в него сграда с идентификатор ***.

С протоколно определение постановено в проведеното на 24.09.2024 г., по искане на ищцовата страна, съдът откри на основание на чл.193 от ГПК, производство по оспорване истиността на декларация, изходяща от К.М.Б., заверена от секретаря на О.Б. - И.Д., с рег.

№536 от 29.12.2022 г., като разпредели доказателствената тежест на страната, която го оспорва – ответната страна. Съдът също по искане на ищцовата страна откри на основание на чл.193 от ГПК, производство по оспорване истиността на удостоверение за търпимост №12/22.03.2023 г., издадено от гл. архитект К.Х. при О.Б., като разпредели доказателствената тежест на страната която го представя – ответната страна.

Съдът след преценка на събраните в производството писмените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените и приети като писмени доказателство по делото Удостоверение за н-ци и удостоверения за идентичност на лице с различни имена, се установява че ищецът е 1 единствен наследник на С.Ю.К. (Г.Ю.Ю.К.) и на С.А.К..

Ответниците Х.М.П. и К.М.Б. са н-ци на А.К.И., починал на *.

Ответницата А.К.Б. е дъщеря на втория ответник - К.М.Б..

От Застрахователен договор за доброволно застраховане на имущества и отговорности на гражданите №* от 20.02.1979 г. е видно, че Г.Ю.К. (С.Ю.К.) от г.Б., е застраховал имуществото си, включително и плевнята, вписана под №4 в договора.

Със заявление №3 от 30.06.1991 г., Н.Г.Г. е заявил за възстановяване пред ПК-Б., 16 имота. С решение №3 РА от 15.02.1999 г., ОС“З“-Б. възстановява собствеността в/у ливада от 3.086 дка, 6-та категория в землището на г.Б., в м. „Д.п.“. Като документ удостоверяващ собствеността за посочените имоти е описан и приложен землячен регистър и декларация за притежавани непокрити земеделски имоти на името на Г.Н.Г..

Въз основа на договор за доброволна делба от 24.10.2005 г. н-ците на Г.Н.Г. извършили доброволна делба на имотите, оставени им от наследодателя. Ливада в м. „Д.п.“ с площ от 3.086 дка, 6-та категория в землището на г.Б., останала в дял на К.Г.Г. Същата с Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №69, том IV, peг. №3087, дело №669 от 2005 г. по описа на нот. С.К., рег. №505 в регистъра на НК на Р.Б. и район на действие Рг.РС, се разпоредила с описания по-горе недвижим имот, като го продала на А.К.И., наследодател на ответниците.

Видно от удостоверение за н-ци №21 от 17.01.2024 г. А.К.И., починал на *, като оставил следните наследници - Х.М.П., ЕГН* – съпруга и К.М.Б., ЕГН* – син.

С Нот. акт за дарение №165, том II, рег. №3631, дело №342 от 2023 г. на Нот. М.К., рег.№553 в НК, вписан в Сл.Вп-Рг, с вх.№3955 от 14.07.2023 г., акт №19, том XV, дело №1985 от 2023 г., ответниците Х.М.П. и К.М.Б. дарили на третата ответница А.К.Б. описаната по-горе Ливада в м. „Д.п.“ с площ от 3.086 дка, представляваща по сега действащата КККР, ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в имота сграда с идентификатор *** с площ от 56 кв.м. При изповядване на сделката е представено удостоверение за търпимост №12/22.03.2023 г., издадено от гл. архитект К.Х. при О.Б.

По делото са представени 4 броя договори за наем в периода от 2020 г. до 2023 г., от коите е видно, че ищецът е отдавал с/у заплащане всяка година сграда с идентификатор ***, в ПИ с идентификатор *** в землището на г.Б., м. „Д.п.“ на У.Ш.К..

В подкрепа на претенциите си, страните ангажираха гласни доказателствени средства – показанията на трима свидетели на ищцовата страна и един на ответната.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К.Д., А.К. и С.И., както и от показанията на св. Н.Ч., при съвпадение на техните показания се установява следното: сграда с идентификатор *** (плевня) с площ от 56 кв.м. е построена през 70-те години на миналия век от С.К., който бил строител, в/у общинска земя, предоставена му от Председателя на ОбС-Б. – М.М.. Сградата представляваща плевня, се ползвала от С.К. и съпругата му С.К. до смъртта им за отглеждане на животни. След като починали ищецът А.К. предоставил на биологичния си чичо - А.И., да ползва плевнята и да поддържа къщата му, тъй като той живеел в чужбина. След смъртта на А.И. ищецът отдал под наем плевнята на У.К.. Свидетелите са категорични, че никой в Б. не е спорил на ищеца или на неговите родители, че плевнята е тяхна собственост, както и всички хора в Б. знаят, че плевнята е на С.К.

Показанията на тези трима свидетели се потвърждават отчасти и от показанията на св. Н.Ч., която заявява, че ага С. (наследодателя на ищеца) е построил плевнята, като заедно със съпругата си са отглеждали животни в нея.

В останалата част съдът не кредитира показанията на св. Н.Ч., тъй като макар и да е посещавала своите родители в г.Б., същата от 1986 г. живее и работи в с.К., а от 1999 г. е пенсионер и житейски невъзможно е да има непосредствени наблюдения кой е ползвал процесната плевня, респ. чия собственост е била.

При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

2

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на ИМ и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявения от ищеца положителен установителен иск като такъв с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК - всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право, когато има интерес от това.

Предявеният иск е допустим, като подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответниците са пасивно легитимирани по иска, тъй като процесния имот е част от имота, собственост на ответниците. Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес.

В случая ищеца иска да се установи по отношение на ответниците, че е собственик на описаната в ИМ сграда с идентификатор ***, в ПИ с идентификатор *** в землището на г.Б., м.„Д.п.“. Предявявайки положителен установителен иск ищецът се стреми и цели да получи по-пълна по обем защита, тъй като в случай, че претенцията му бъде уважена, едновременно с признаването на претендираното от него право на собственост, ще бъде отречено и правото на собственост на ответниците.

Тежестта на доказване при този иск е на ищеца по делото, който следва да установи правата си, които претендира в-у имота. От своя страна ответниците по предявения положителен установителен иск могат само да отричат правото на ищеца, като по предвидения процесуален ред чрез възражения могат да сочат фактите, които опорочават твърдяното придобивно основание, като изключва възникването на правото.

Съдът е задължен да изследва само твърдените в ИМ придобивни способи – наследство и давностно владение. Безспорно е, че ищецът е единствен законен наследник - син на С.Ю.К.

(Г.Ю.(Ю.) К.), починал на *, и на С.А.К., починала на *.

Ищецът претендира собственост по наследство от наследодателите и изтекла придобивна давност за времето от 1970 г. до момента в/у процесния недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ***, в ПИ с идентификатор *** в землището на г.Б., м. „Д.п.“.

Съгласно чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива ч/з правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се придобие право на собственост в/у недвижим имот по давност, е необходимо в полза на владелеца да е изтекла 10-годишна придобивна давност, при недобросъвестно владение - чл.79, ал.1 ЗС.

В/у имота владелецът следва да е установил фактическо владение, което да е спокойно, необезпокоявано, непрекъснато. Давността е оригинерен способ за придобиване право на собственост, без значение е на кого е принадлежало това право преди. В настоящия казус всички доказателства са еднопосочни, че процесната сграда (плевня) е построена от наследодателя на ищеца, което се потвърждава от свидетелските показания, събрани в проведеното о. с. з. на 24.09.2024 г., така и от депозираните отговори на ИМ от ответниците, въпреки, че същите оспорват иска. Доказаха се твърденията в ИМ, че от построяването на плевнята през 1970 г. от наследодателя на ищеца се е ползвал единствено и само от наследодателите на ищеца и от самия ищец на основание чл.77, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, ч/з непрекъснато и необезпокоявано давностно владение в продължение на повече от 53 г., считано от 1970 г. до настоящия момент, необезпокоявани от никого. Според съда наличието на наемни правоотношения за процесната плевня м/у ищеца и наследодателя на ответниците А.И. в периода от 2003 г. до неговата смърт през 2019 г. не го прави собственик, тъй като същият е бил държател на имота и не е могъл да го придобие по давност. В този смисъл е и практиката на ВКС, че когато фактическата власт в/у един недвижим имот се осъществява въз основа на облигационно правоотношение, с поето задължение за връщане на вещта, то тази фактическа власт се квалифицира като държане, тъй като държателят не владее вещта като своя /Решение №197 от 27.10.2015 г. на ВКС по Г. д. №2426/2015 г., I г.о., ГК, докладчик 3 съдията Г.Г./.

В настоящия случай признаците на владението се доказаха - всички свидетели сочат, че С.К. е построил плевнята и оттогава заедно със съпругата си се е ползвала само от тях. От показанията на всички свидетели се установява нужният според чл.79, ал.1 ЗС, давностен срок ако се приеме че е започнал да тече в полза на наследодателите на ищеца от построяването на плевнята през 1970 г. до тяхната смърт и от ищеца - от смъртта на наследодателите му, от който момент упражнява фактическа власт в/у имота до сега, вкл.

Липсват данни да е издаден за процесната плевня нот. акт за собственост в/у недвижим имот на основание чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС, по давностно владение в полза на ищеца.

Писмените документи, обсъдени заедно с показанията на разпитаните свидетели и становището на ответниците, водят до извод, че е доказана осъществяваната от ищеца фактическа власт в/у имота с намерение за свое, продължило около 53 години, което е известно на ответниците, без те да се противопоставят. Установената от ищеца фактическа власт в/у процесния имот – плевня, до сега е упражнявана постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно. Така манифестираното от ищеца действие е достигнало до знанието на ответниците, които не му са се противопоставяли и не са търсили съдебна защита. В продължение на 53 г. ответниците са бездействали, като са позволили на наследодателите на ищеца и на самия ищец спокойно и необезпокоявано да ползват имота, демонстрирайки открито намерението си, че ищеецът го държи като свой.