Решение № 1 от 03.01.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр. Хасково, 03.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20225640201123 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Н. Х. А. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 25-058 от 25.10.2022 г. на Началника на Отдел „Рибарство и контрол” – Южна България, град Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на жалбоподателя е наложено, за извършено от него нарушение, квалифицирано от наказващия орган по чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, административно наказание „Глоба” в размер на 600 лева на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА, а на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА са отнети в полза на Държавата 1 бр. телескопична въдица и 1 бр. макара, а на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА е постановено заплащането на обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в полза на Републиканския бюджет по сметка на ИАРА в общ размер на 10.00 лева, изчислен за 5 броя маломерна риба от вида „шаран“ по 2.00 лева за 1 брой, съгласно т. 24 от Приложението към чл. 1, вр.

1 чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията на за причинени вреди на рибните ресурси. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, без да се излагат конкретни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, чрез упълномощения по делото представител – адв. Л. Г. от АК - Хасково заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност. Моли съда обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган - Началника на Отдел „Рибарство и контрол” – Южна България, град Пловдив при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото процесуален представител. В подаденото по делото писмено становище, чрез гл. юрисконсулт М. А. оспорва жалбата, а по същество излага аргументи в подкрепа на доводите за неоснователност на същата. Моли съда да бъде потвърдено атакуваното с нея наказателно постановление, като претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 11.09.2022 г., била извършвана от свидетелите А. А. Д., И.Ж. Ц., двамата на длъжност „главен специалист РК” в Сектор „Рибарство и контрол“ – Стара Загора, отдел „Рибарство и контрол – Южна България“, град Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ в ИАРА и свидетелят Х. Г. Б. - „старши специалист РК” в Сектор „Рибарство и контрол“ – Стара Загора, отдел 2

„Рибарство и контрол – Южна България“, град Пловдив към ГД „Рибарство и контрол“ в ИАРА, проверки в района на община Стамболово. В около 10:30 часа пристигнали на язовир „Жълти бряг”, където забелязали, че имало риболовци да осъществяват любителски риболов във водите на язовира. Сред тях, край водите на язовира бил и жалбоподателят Н. Х. А., който извършвал любителски риболов с 1 бр. въдица с макара. След като го приближили и се легитимирали, била установена самоличността на жалбоподателя, а след извършена справка било установено, че същият разполага с валиден билет за любителски риболов, издаден на негово име. След като контролните органи го запитали дали имал уловена риба, жалбоподателят отворил багажника на превозното средство, с което се бил придвижил до язовира и показал на свидетелите А. А. Д., И. Ж. Ц., Х. Г. Б. кофа, в която имало вода и 5 бр. уловени риби от вида шаран, които видимо били под минимално допустимия размер от 30 см за този вид, но въпреки това били извадени и измерени със сертифицирана ролетка. Със средството за измерване било отчетено, че 2 бр. риби от вида шаран били с дължина 15 см, 1 бр. – 13 см и 2 бр – 12 см, след което рибите били пуснати обратно във водите на язовира в състоянието, в което се намирали – живи. Така, с оглед достигнатия извод за извършено нарушение на разпоредбите по чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите срещу жалбоподателя, на същата дата, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. А. А. Д. Акт за установяване на административно нарушение № В0033411. Жалбоподателят подписал съставения АУАН лично след предявяването му, а в съответната графа за обяснения и възражения по него вписал, че няма такива. В рамките на законоустановения тридневен срок от връчване на екземпляр от акта, осъществено лично срещу подпис на датата, на която бил съставен, видно от приложената разписка, не са постъпили писмени възражения.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА наложил процесното административно наказание, а на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА постановил отнемане в полза на Държавата на 1 бр. телескопична въдица и 1 бр. макара, а на основание чл. 90, ал. 2 от ЗРА - заплащането на обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в полза на Републиканския бюджет по сметка на ИАРА в общ размер 3 на 10.00 лева, изчислен за 5 броя маломерна риба от вида „шаран“ по 2.00 лева за 1 брой, съгласно т. 24 от Приложението към чл. 1, вр. чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията на за причинени вреди на рибните ресурси.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – А. А. Д., И.Ж. Ц. и Х. Г. Б., чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани с изложените в АУАН факти и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти около извършената проверка и констатациите, направени в нейния ход – конкретно по отношение на основните въпроси – извършван ли е риболов, съответно с какви средства и по какъв начин и най – вече за предмета на нарушение – вид, брой и размер на уловените риби, мястото на което са били съхранявани, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

По изложения комплекс от фактори, определящи за преценката, съдът дава вяра на изложеното от тези свидетели и относно процедурата по съставяне на акта за установяване на нарушение.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, забранява се уловът, пренасянето, превозването и продажбата на риба и други водни организми от обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 с размери, по-малки от минимално допустимите, съгласно приложение № 2. Според ал. 2 на цитираната норма, при улов на индивиди с по-малки размери от посочените в приложение № 2 те се връщат незабавно във водата независимо от състоянието им. По силата на чл. 75, ал. 1 от ЗРА, който лови, пренася, превозва и продава риба и други водни организми с размери или тегло под минимално допустимите в нарушение на чл. 38, ал. 1, се наказва с глоба от 600 до 900 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление 4 съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално нарушение. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на жалбоподателя, който подписал акта и получил препис от същия, надлежно удостоверено с подписа му в съответната графа, а процесният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност. Ясно и конкретно е описано деянието откъм всички характеризиращи го от обективна страна признаци и най – вече индивидуализиран е предметът на нарушение, което до голяма степен е определящо за точното дефиниране на съставомерното поведение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и реда за издаването на НП, а по съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят Н. Х. А. действително е бил край бреговете на язовир Жълти бряг, община Стамболово и използвал 1 бр. въдица с макара, потопена във водите. Обстоятелство, което е установено по категоричен начин от гласните доказателствени средства. Жалбоподателят е възприет от органите на Сектор „Рибарство и контрол“, Отдел „РК – Южна България“ към ИАРА - Хасково в лицето на свидетелите А. А. Д., И.Ж. Ц. и Х. Г. Б., в момент на извършване на дейност, която, с оглед легалната дефиниция в т. 26 на Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите, изпълва съдържанието на законовото понятие „риболов”.

Съгласно цитираната разпоредба „риболов” е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване. В случая, освен факта на поставяне на принципно разрешено средство за улов на риба, във водата, характерно за любителския риболов, сам жалбоподателят, след като е бил запитан, е показал и представил на контролните органи уловените в резултат на тази дейност индивиди – риба от вида шаран, които видимо, а и 5 след измерване са с дължина, както следва: 2 бр. риби от вида шаран били с дължина 15 см, 1 бр. – 13 см и 2 бр – 12 см. Уловените индивиди са се намирали в кофа с вода, в автомобила на жалбоподателя, край бреговете на водния обект, в който е осъществявана дейността, или, освен, че са с размер, по-малък от минимално допустимите, съгласно приложение № 2 към чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, не е изпълнено и изискването по ал. 2 на цитираната норма - при улов на индивиди с по-малки размери от посочените в приложение № 2 те да се връщат незабавно във водата независимо от състоянието им. Действия в такава насока са предприети от контролните органи, след измерване на всеки от уловените индивиди и след определяне вида на рибата и документиране на деянието.

С оглед изложеното, следва да се отбележи, че събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение за осъществяването на обективните признаци на състава на административно нарушение по чл. 75, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Всички елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени. В случая, за да се ангажира отговорността на дееца по посочения текст, е необходимо и достатъчно най – напред да се докаже, че същият извършва риболов, което от изложеното по - горе следва да се приеме за недвусмислено установено. Този риболов, освен това, е извършван във водоем, попадащ в изброяването по чл. 3, ал. 1 ЗРА, какъвто се явява яз. Жълти бряг, община Стамболово, а с оглед предмета на нарушение, изводът за съставомерно поведение е законосъобразно и закономерно достигнат от наказващия орган.