Определение № 181 от 26.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. София, 26.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Райчева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно наказателно дело № 20261000600226 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.73 от НПК вр. чл.389-403 от ГПК. :

Образувано е по частна жалба на адв.Н. А. защитник на подс.К. Т. срещу определение от 21.01.2026г. на СГС 16 ти състав по нохд №1385/2025г., с което е допуснато увеличение размера на предявения от М. П. гражданския иск срещу К. Т. и Г. С. от сумата петстотин хиляди лева на един милион лева и е отказана отмяната на обезпечителни мерки, прилагани по отношение имуществото на подсъдимите Т. и С.. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, тъй като съобразно чл.85 ал.3 от НПК се предвиждал преклузивен срок за предявяване на гражданския иск в наказателното производство - най-късно до започване на разпоредителното заседание и на този етап от развитието на производството след провеждането на разпоредително заседание приетото увеличение на гражданския иск срещу подсъдимите се явявало незаконосъобразно. Изтъква се съдебната практика на ВКС и в частност ТР№1 от 9.12.2013г. на ОСНК на ВКС по тълкувателно дело №1/2013г. според което по своята същност увеличението на иска представлявало предявяването на нов, допълнителен иск към първоначалния относно тази част на същото спорно право, която не е била заявена с първоначалния иск, поради което защитникът претендира за отмяна на определението на СГС, с което е допуснато увеличение размера на предявения от М. П. граждански иск от 500 000 на 1 000 000 лева.

На следващо място се атакува и определението от 21.01.2026г. в частта в която е отказано отмяната на обезпечителни мерки по отношение имуществото на подсъдимите К. Т. и Г. С., които били наложени в полза на И. и О. П.. Тези обезпечителни мерки били наложени с определение по нчд №2076/2024г. на СГС 26 –ти състав с оглед бъдещите искове на О. и И. П. на обща стойност 500 000 лева. Последните не били граждански ищци в 1 развилото се наказателно производство във фазата съдебно следствие, поради което било отпаднало основанието за налагането на обезпечителните мерки, които следвало да се отменят, но съдът не се бил произнесъл за отмяната им с атакуваното определение. Посочения акт бил неправилен и в частта, с която бил постановен отказ от страна на съда да отмени обезпечителните мерки наложени в полза на М. П.. Доводите на защитника по този пункт изложени в жалбата са, че обезпечението не следвало автоматично размера на предявения граждански иск, поради което винаги трябвало да извършва преценка дали не е налице свръх обезпечение, каквато в настоящия случай съдът разглеждащ делото не бил направил.

Изразява се становище от адв.А., че със запорирането на сметките на подсъдимите Т. и С. и възбраняването на всичките им имоти било допусното свръхобезпечение по единствения предявен граждански иск в наказателното производство и нарушен принципа на пропорционалността по смисъла на чл.1 от Протокол №1 към Европейската конвенция за правата на човека относно правото на собственост и различните хипотези, при които е допустимо неговото ограничаване. Мотивите на съда относно намаляващата стойност на възбраненото имущество били доказателствено необосновани и почиващи на предположения. Иска се отмяна на определението, с което е прието увеличение размера на предявения граждански иск от името на М. П. от 500 000 на 1 000 000 лева, също отмяна на наложените обезпечителни мерки, наложени във връзка с обезпечаването на бъдещ иск на О. и И. П., поради отпадане на основанието, заради което обезпечението било наложено, както и отмяна на всички обезпечителни мерки по отношение имуществото и банковите сметки на подсъдимите К. Т. и Г. С..

Изложено е и алтернативно искане от адв.А. – в случай на необходимост от задължително прилагане на обезпечителни мерки да се установи действителната стойност на възбраненото имущество и съдържание на банковите сметки, като при наличие на свръх обезпечение въззивната инстанция да отмени поне частично наложените обезпечителни мерки.

В законовия срок срещу частната жалба е постъпило възражение от адв.С. С. – особен представител на малолетния М. П., в което по същество се изразява становище за неоснователност на жалбата, оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното определение като правилно и законосъобразно. Сочи се, че съдът правилно е допуснал изменението размера на гражданския иск съобразно правилата на чл.214 от ГПК, тъй като тази разпоредба позволявала промяна на размера да бъде направена по всяко време до приключване на съдебното дирене в случая съдебното следствие. В конкретния случай не се изменяло основанието, а само размера, по отношение на който законът давал пълна свобода на гражданския ищец да го изменя по всяко време и по свое усмотрение. В конкретния случай увеличеният размер на гражданския иск е поискан от особения представител на М. П., заради установеното в хода на съдебното следствие, че детето е претърпяло поинтензивни душевни болки и страдания от първоначално предполаганите, при което съответното им обезщетяване наложило промяна в размера на 2 претендираната гражданско-правната претенция. Искането за отмяна на наложените обезпечителни мерки адв.С. също намира за неоснователно. В случая не била ясна пазарната стойност на имотите, нито размера на наличностите по банковите сметки на подсъдимите, за да се претедира наличието на свръх обезпечение. Самите имоти били в съсобственост, което допълнително намалявало стойността на идеалните части на всеки от имотите и затруднявавало евентуалното реализиране на принудителното изпълнение при реализиране на наказателна отговорност спрямо всяка една от подсъдимите. Отделно от това граждански иск бил предявен със съответна лихва, която при евентуалното му уважаване също била дължима и с оглед неясния момент на приключване на наказателното производство би се стигнало до вариант при който размера на възбраненото имущество не би могло да покрие присъдените суми.

Настоящият въззивен състав след като се запозна с възраженията направени в частната жалба срещу атакуваното определение намери за установено следното:

В случая приложимите разпоредби, по които се развива производството са чл.389-403 от ГПК вр. чл.73 от НПК.

По отношение атакуваното увеличение размера на предявения от М. П.

П. гражданския иск солидарно срещу К. Г. Т. и Г. П. С. приет за съвместно разглеждане в производството по нохд 1385/2025г. от сумата над половин милион лева до сумата от един милион лева частната жалба е процесуално НЕДОПУСТИМА.

НПК не предвижда изрична разпоредба, която да позволява самостоятелно обжалване на актовете за изменение, респективно увеличаване размера на гражданския иск, като този акт не е от категорията на определенията, които препятстват и преграждат пътя на разглеждане на делото. Напротив с определението, с което се увеличава гражданския иск делото продължава с нов размер на претенцията.

Съгласно чл.341 от НПК е посочен кръга на определенията, които подлежат на обжалване с частна жалба, като всички останали определения и разпореждания не подлежат на проверка от въззивната инстанция отделно от присъдата. Независимо, че става въпрос за частно правна претенция, гражданският иск предявен в наказателния процес се подчинява на правилата на НПК с цел приключване на делото в разумен срок. Възможността за обжалване изменението на иска по ГПК не се прилага субсидиарно в този случай, тъй като НПК урежда изчерпателно кои междинни актове могат да се атакуват самостоятелно отделно от присъдата и кои заедно с нея. Тъй като решението по съществото на гражданския иск се взема с присъдата, страните могат да изложат възраженията си срещу неговия размер и допускането му в общата въззивна жалба срещу присъдата.

По отношение искането за отмяна на наложените обезпечителни мерки предмет на разглеждане в атакуваното определение от 21.01.2026г. частната 3 жалба е процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

На първо място настоящият въззивен състав държи да отбележи, че адв.А. е упълномощен защитник на подс.К. Т., но не й на подсъдимата Г. С.– П., чието имущество също е било предмет на обезпечение, но не е предмет на разглеждане в настоящото производство, което има строго очертан предмет съобразно определението от 21.01.2026г. на СГС, което се атакува. Относно некоректното поведение на адв.А. да заявява претенции на друг подсъдим без представителна власт е било обърнато внимание на защитника с Определение на САС №40/15.01.2026г. по вчнд №26/2026г, по което е бил обсъден и решен въпроса относно наложените възбрани на имоти на подс.К. Т. и подс.Г. С. съобразно обезпечителната заповед за наложение възбрани на имоти с определение №1064/06.04.2024г. по чнд №2076/24г. на СГС 26- ти състав издадена в полза на О. П. П. и И. М. П., за което вече е налице произнасяне на САС и не е предмет на разглеждане понастоящем. Отделно от това определението от 21.01.2026г. на СГС, което се атакува от адв.А. не разглежда възбраната на имоти на подсъдимите Т. и С. и издадените обезпечения в полза на И. и О. П., именно защото те са били предмет на разглеждане на СГС и САС по внчд №26/2026г, както бе посочено по горе.

Видно от мотивите и диспозитива на определението на СГС от 21.01.2026г. по нохд №1385/2025г. решаващия съд е разгледал молбата на адв.А./л.1028 от съдебното производство/, с която е поискал отмяна на обезпечителните заповеди за възбрана на имоти на подсъдимата К. Т. съгласно Определение №1361 от 2.05.2024г. по чнд №2659/2024г. на СГС 19 ти състав издадени в полза на двете малолетни деца М. П. и К. П. /понастоящем К. М./, като обезпечение на бъдещ иск за неимуществени вреди, причинени от убийството на П. О. П. в размер на 1 000 000 за всяко едно от децата, ведно със законните лихви върху тези суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

В рамките на тази молба е и произнасянето на СГС с определението №434/21.01.2026г. видно от което частично е била уважена жалбата на адв.А., като съдът е отменил Определение от 1361/02.05.2024 г. по н.ч.д. № 2659/24 г на СГС, 19 състав, в частта в която са наложени възбрани относно следните имоти, собственост на К. Г. Т.: - Апартамент № **, намиращ се в ***, с идентификатор *** и имотна партида 752660; - Апартамент № **, намиращ се в *** с идентификатор *** и имотна партида 153870; - поземлен имот пл. № 0236, парцел 9, с площ от 400 кв.м., с вилна сграда, в ***; - поземлен имот, представляващ 1/2 идеална част от пасище с площ 3 дка, пета категория, в местността „***“, имот пл. № 010047, в землището на с. ***, но само относно обезпечаването на бъдещ иск, предявен от детето К. П.

П., като е ОТМЕНИЛ издадената обезпечителна заповед в тази част.

Същевременно съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.

4

А., защитник на подсъдимата К. Г. Т., за частична отмяна на възбраните върху посочените имоти, относно предявеният граждански иск от детето М. П. П..

Именно отказът на съда да отмени посочените възбрани на недвижимите имоти на подс.К. Т. съгласно издадената обезпечителна заповед с Определение от 1361/02.05.2024 г. по н.ч.д. № 2659/24 г на СГС, 19 състав като обезпечение на гражданския иск за неимуществени вреди на детето М.

П. П. е предмет на въззивен контрол по настоящото дело.

В конкретния случай СГС е процедирал правилно и законосъобразно, тъй като не са налице основанията на чл.73 вр. чл.402 ал.2 от ГПК вр. чл.389403 от ГПК за отмяна на обезпечението. Не са отпаднали предпоставките въз основа на които това обезпечение е било допуснато, в каквато насока първостепенния съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия въззивен състав. Подсъдимата К. Т. продължава да е привлечена за убийството на П. О. П. с правна квалификация по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, което обвинение е предмет на разглеждане от СГС по нохд №1385/2026г. и по което е предявен и допуснат гражданския иск за неимуществени вреди на детето М. П. П..