Решение № 2524 от 15.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2524 гр. София, 15.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110120022 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. Ц. срещу ответника “Метрополитен” ЕАД, с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука от 16.02.2024 г.

Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор № РД-15-313/30.08.2019 г. е заемала при ответника длъжността „Касиер/билетен, той и чистач“ с работно място – метростанция „Интер Експо Център Цариградско шосе“.

На 16.02.2024 г. в 22:03 часа, в края на работния ден, слизайки по стълбите на работното си място, за да отнесе останалите от продажбата превозни документи и парите от извършени продажби в специален сейф, находящ се на перона на метростанцията, паднала още на първите стъпала и се търкаляла до най-долния им край. Изпитала силна болка и не успяла да стане.

Потърсила помощ по телефона от колегите си, които позвънили на спешния телефон 112. Екипът на спешна помощ, който се отзовал на сигнала, откарал ищцата в болница „Света Ана“, където, поради оплаквания от болки в цялото тяло, й били направени изследвания и рентгенови снимки на лумбални прешлени, торокални прешлени; ренгеново изследване на тазовите кости и компютърна томография на главен мозък, била извършена и рентгенография на бял дроб и сърце фас; получила консултация с неврохирург, който не установил неврологичен дефицит; била направена рентгенова снимка на дясна китка, длан и пръсти във фас и профил.

Последното рентгеново изследване установило „фрактура радии ин парс дист с вклиняване“. Това наложило гипсиране на счупената в областта на 1 китката дясна ръка, която била с видима деформация и оток, /съгласно амбулаторен лист, издаден в 00.58 ч на 17.02.2024 г./ Сочи се в исковата молба, че ищца била в домашен амбулаторен режим на лечение в резултат на трудова злополука, за която били издадени болничен лист № E20240773532 за периода от 17.02.2024 г до 17.03.2024 г., продължен с втори болничен лист за периода от 18.03.2024 г до 16.04.2024 г.

Сочи се че, с Разпореждане от 26.02.2024 г № 35116 на Национален осигурителен институт злополуката била приета за трудова по чл 55, ал 1 от КСО. Разпореждането не е обжалвано от „Метрополитен“ ЕАД, както и от Ц. и е влязло в сила.

Твърди се, че вследствие на увреждането от трудовата злополука е претърпяла вреди под формата на понесени болки и страдания в период подълъг от два месеца, не може да се обслужва сама поради гипсираната й ръка, не може да извършва движения с нея, не може да се грижи за домакинството си и да се грижи сама за себе си и за личната си хигиена без помощта на съпруга си. Твърди влошено качество на живот, в това число загуба на сън.

С оглед на това отправя искане ответникът-работодател да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в резултат на трудовата злополука, които оценява на сумата от 10 000 лева. До приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, ищцата не е претендирала присъждане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът „Метрополитен“ ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, както и наличието на влязъл в сила административен акт за признаване на злополуката за трудова. Твърди, че ищцата е проявила небрежност в поведението си, като сама е станала причина за настъпване на злополуката.

Намира, че претендираното от ищцата обезщетение не отговаря на критерия за справедливост, поради което моли съдът да присъди същото в намален размер.

Отправя искане за намаляване на дължимото обезщетение и със сумите, получени от ищцата като обезщетения за неработоспособност от държавното обществено осигуряване.

Не претендира разноски.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е за разглеждане осъдителен с правно основание чл. 200, ал. 1 2

КТ, вр. с чл. 52 ЗЗД.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена или имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване /ал. 3/.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, от ищеца трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1/ наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника; 2/ злополука, претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, призната за трудова по законовоопределен ред; 3/ вреда, водеща до неблагоприятни последици, изразяващи се в претърпени болки и страдания от пострадалия и/или в намаляване на актива на имуществото му, респективно – пропускане на възможност да увеличи същото; 4/ причинно - следствена връзка между злополуката и причинените вреди, тоест те да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ.

В настоящия случай, съдът намира, че всички горепосочените правопораждащи факти са отделени като безспорни по реда на чл. 146, ал. 3 и 4 ГПК, а и са доказани по делото.

Безспорно е наличието на трудово правоотношение между страните, в срока на действие на което и в рамките на работното време, ищцата е паднала при слизане по стълбите в ответното предприятия, в резултат на което е увредила десния си горен крайник.

Не се спори между страните, че посочената злополука има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, според която норма трудова 3 злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Надлежният ред за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя на основание чл. 200, ал. 1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл. 57 и сл. КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. След извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. От една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Влязлото в сила разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът, доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение (така решение № 1247/09.12.2008 г. по гр. д. № 4465/2007 г. на ВКС, III г. о., решение № 319/ 22.06.2010 г. по гр. д. № 204/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 374/23.07.2014 г. по гр. д. № 3766/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др.).

Получените в резултат на трудовата злополука от ищеца телесни увреждания са установени от представените по делото медицински документи за проведени прегледи и изследвания, неоспорени от страните.

Не е спорно, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез разпит на допуснатите свидетели /в това число – от показанията на съпруга на ищцата, имащ преки впечатления от състоянието й както непосредствено след инцидента, така и в рамките на целия възстановителен период, които показания съдът цени при условията на чл. 172 ГПК/, че в резултат на падането по стълбите ищцата се е наранила, като е изпитвала първоначално болки и е имала синини по цялото си тяло, че е била откарана в болница от екип на Бърза помощ, че са проведени множество рентгенови изследвания за установяване наличието на фрактури, предвид характера на падането, свързан с търкаляне надолу по стълби, че е установено счупване на десен горен крайник в областта на китката, че е поставена имобилизация, че ищцата е била в двумесечен период на неработоспособност, че е имала необходимост от чужда помощ за ежедневни битови и лични нужди.

При така установеното, доколкото по делото не се твърди, а и не се установява, злополуката да е настъпила в резултат на умишлени действия от страна на ищеца, съдът приема, че отговорността на ответника по чл. 200 КТ подлежи на ангажиране.

4

Досежно размера на претенцията:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД.

В ППВС № 4/23.12.1968 г. е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът и степента на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, каквито са продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално положение, икономическата конюнктура и др.

Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него.

При така установената по-горе фактическа обстановка, при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът взе предвид характера и тежестта на увреждането на здравето – травматично увреждане на десния горен крайник в областта на китката, причинило на ищеца разстройство на здравето, продължило повече от 2 месеца; характера и обстоятелствата, при които са получени травматичните увреждания – падане и търкаляне по стълби; необходимостта от получаване на спешна медицинска помощ непосредствено след инцидента; нуждата от провеждане на множествно рентгенови изследвания; необходимостта от поставяне на гипсова имобилизация на счупената дясна ръка - водеща за ищеца; продължителния период на болки, оток и затруднения в движенията в началото интензивни, а в хода на възстановителния период, постепенно отслабващи, но проявяващи се и понастоящем, наложили прием на болкоуспокояващи; периода на неработоспособност, продължил до месец април /т.е. около 2 пълни месеца/; причинените неудобства в битов и личен план; негативните емоционални изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид увреждане - неудобство и притеснение, вкл. че се налага ангажиране помощта на близки, състояние на потиснатост, нарушеното чувство за себереализация, невъзможността на ищеца да полага труд и да упражнява професията си.