Решение № 5 от 09.01.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Габрово, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря К.а Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20254210100056 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че вземанията на ищеца за главници и лихви произтичат от факта, че ответницата, като потребител на топлинна енергия за процесните месеци, доставяна от „Топлофикация - Габрово" ЕАД за имот, за имот, находящ се в гр. Габрово, ул.

„*********" 27, ап. 2 не е заплатила на установените падежи цената й в размер на посочените суми, а именно: за месец 12.2022г. - 140,40 лв.; за месец 01.2023г. - 273,63 лв.; за месец 02.2023г. - 73,50 лв.; за месец 03.2023г. - 21,92 лв.; за месец 06.2023г. - 29.05 лв. или общо сума в размер на 480,40 лв. От забавата за изпълнение на горепосочените парични възражения е възникнало правото на кредитора да тьрси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ЗЗД върху всяко главно вземане в размер общо на 48,92 лева.

С цел събиране на горепосоченото парично задължение и на основание чл. 154 от Закона за енергетиката ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410, ал. 1. т. 1. ГПК, по което е образувано ч.гр.дело 1722/2024 г. по описа на Районен съд гр. Габрово и издадена заповед за изпълнение срещу ответницата. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което съдът е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземанията си, като във връзка с това последният прави следните уточнения:

Претендираната главница в размер на 480,40 лв., представлява сбор от суми, дължими от ответника за всеки от месеците, посочени по - горе в исковата молба. Дължимите суми са формирани от натрупани суми за топлинна енергия за част от отоплителен сезон 2022/2023т., която е незаплатена и потребена, видно от изготвените уравнителни сметки за същата. Това задължение на длъжника да заплати посочените суми, произтича от чл. 153, ал. 1 от Закона 1 за енергетиката, тъй като той е собственик на жилище, което се намира в сграда - етажна собственост с работеща абонатна станция, като дължимите суми са начислени съобразно с действащата през процесния период нормативна уредба. Непрекъсността на сградната инсталация не позволява обособяване на отделни части от инсталацията, спрямо които може конкретния абонат да се откаже от сградна инсталация отделно, тъй като частта сградна инсталация по своята функционална същност е обща, а и заплащането на сумите е изрично предвидено в чл. 153 от ЗЕ. За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пap. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите.

С промените от 14.12.2001г. в Закона за енергетиката и енергийната ефективност, съгласно чл. 112 „в", ал. 2, започва да се разпределя част от постъпилата топлинна енергия в сграда - етажна собственост, като количество топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация. На 09.12.2003г. е обнародван (бр. 107 на ДВ) и влиза в сила Закона за енергетиката, съгласно чл. 143, ал. 1 и 3 от който, на всички потребители се разпределя топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на жилищата им по проект. В чл. 153, ал. 1, ЗЕ е дадено определение и за понятието потребител на топлинна енергия - това са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в топлофицирана сграда - етажна собственост. Собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. По този начин ответницата е обвързана в облигационно правоотношение с „Топлофикация Габрово" ЕАД по силата на влезлите в сила и сега актуални „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация - Габрово" ЕАД на потребителите в град Габрово" от 2008 г.

За отоплителен сезон 2022/2023г„ включващ месеците декември 2022г„ януари 2023г„ февруари 2023г. и март 2023г., за използвана топлинна енергия, ответникът дължи сума в размер на 509,45лв.. За уравняване на изразходената, отчетена и консумирана топлоенергия се изготвят уравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон. След края на отоплителен сезон 2022/2023г. е изготвена уравнителна сметка от месец 0б.2023г„ която е отрицателна, т.е. начислената прогнозна топлоенергия е повече от реално консумираната и дължима, поради което на ответникът следва да се възстанови сума за месец 06.2023г. в размер на 29,05лв. След калкулиране на дължимата сума от отоплителен сезон 2022/2023г. в 2 размер на 509,45 лв. с изравнителната сметка в размер на „29.05 лв.", се формира задължение в размер на 480,40 лв., което е и търсената и дължима главница по настоящия иск.

Падежите за отделните отоплителни сезони, съгласно чл. 154, изр. 2, ЗЕ, настъпват след изготвяне на изравнителните сметки, а топлинната енергия се заплаща в срок до 30 дни след съответния месец за доставката й, като след изтичането на срока, абонатът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1, ЗЗД. Начислената лихва за месеците от отоплителен сезон, при който изравнителната сметка е отрицателна, в последствие се премахва с отрицателна лихва за месеца на изравнителната сметка. Поради изпадането в забава се прави искане и за начисляване на мораторна лихва в размер на 48,92 лева (чл. 32 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди), както следва: 14,70 лв. лихва върху сумата от 140,40 лв. за периода от 01.02.2023г. до 10.10.2024г.;

28,66 лв. лихва върху сумата от 273,63 лв. за периода от 01.03.2023г. до 10.10.2024г.; 7,70 лв. лихва върху сумата от 73,50 лв. за периода от 01,04.2023г. до 10.10.2024г.; 2,30 лв. лихва върху сумата от 21,92 лв. за периода от 01.05.2023г. до 10.10.2024г.; „-4.44 лв." лихва върху сумата от „-29,05 лв." за периода от 01.08.2023г. до 10.10.2024 г.

Срещу ответницата има заведено съдебно производство за периода месец 01.2011г. месец 06.2013г. - ч.гр.д. 105/14г. по описа на PC - гр. Габрово и последвалото го гр.д.

296/2014г. по описа на PC - гр. Габрово, по което тя е осъдена. С настоящото производство се търсят дължими суми за същия имот на ответника за консумирана топлоенергия, но за следващ период, което е и причина за настоящата претенция на „Топлофикация - Габрово" ЕАД. Тя се базира на неплатени и дължими суми за същия имот и на същото основание, но за различен период, следващ периода, търсен по горепосочените производства.

С оглед гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи на ищеца сумата от 480,40 лв.-главница, представляваща сбор от вземанията за неизплатена топлоенергия за следните месеци: 11.

12.2022г.; 1, 2, 3, 6.2023г., сумата от 48,92 лв. - представляваща лихва за забава върху всяко от просрочените задължения от датата на забава до 10.10.2024г. Моля, да ни бъде присъдена и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410, ГПК в съда до окончателното й изплащане, както и направените разноски.

В отговора си особеният представител на ответницата оспорва предявените искове, по следните съображения:

По делото не са представени доказателства, че именно лицето е било обитател на напуснатото понастоящем жилище. Не се знае и нищо за неговия сегашен адрес и причините, по които го е напуснало. Не се знае и настоящото му местожителство - откога е напуснало страната и т.н. Процедурата по чл. 47 от ГПК е изпълнена, но това не е достатъчно. От приложените документи, представени от ищеца се вижда, че сумата, която се дължи, е незначителна и очевидно е натрупана от лихви върху съвсем незначителна главница. Като се знае, колко големи са разходите за отопление на едно домакинство понастоящем, възможно е образуването на задължение да е допуснато поради неволна 3 грешка и на двете страни. Ние дори не знаем, в какво качество е живяла тя на посочения адрес, ако приемем, че изобщо е живяла там през отчетения период - единствения източник на сведение са показанията на ищеца. Дори не се разбира кой е собственика на имота, въпреки че това явно може да се определи от ищцовата страна без да я натоварва с извънредни разходи - имотът със сигурност е бил свързан с ТЕЦ отпреди това.

При обикновеното призоваване тези доводи би следвало да се изтъкнат от ответника, но в случая, както се вижда от всички приложени документи, той не е имал възможност да се запознае с никое от предявяваните искания - както по частното гражданско дело, така и по настоящото производство. И в двата случаи ответникът е призоваван при условията на чл.

47, ал. 5 от ГПК. От гледище на закона това е достатъчно за да се даде ход на делото, но не е достатъчно за обосноваване на иска с оглед изчерпателен отговор по чл. 131. Задължение на ищеца е да докаже кои са собствениците или живущите, евентуално - правоприемниците на евентуалната длъжница, за да се знае, кой всъщност следва да отговаря за задълженията й и в каква част.

Всички представени до момента документи изхождат от ищеца, поради което се прави искане за назначаване на експертиза за определяне размера на задълженията по делото. Задължението на ищеца да докаже по несъмнен начин пасивната лигитимация по делото на ответницата не е изпълнено. По посочените причини от името на ответницата се прави искане за отхвърляне на предявените искове.

По делото са събрани писмени доказателства. От съвкупната им преценка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на заявление с вх.№7840 от 15.10.2024г. по ч.гр.д. №1722/2024г. на Габровски районен съд е издадена Заповед №824/17.10.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът И. Д. Г. да заплати на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ГАБРОВО” ЕАД следните суми:

-сумата 480.40лв.— главница за незаплатена топлоенергия за периода м.декември 2022г.- м.юни 2023г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2024г. до изплащане на вземането;

-сумата 48.92лв.- мораторна лихва за периода 01.02.2023г.- 10.10.2024г.;

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.

С разпореждане №2771 от 13.12.2024г. съдията- докладчик, на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със съобщение, подписано от пълномощника му на 17.12.2024г.

Видно от печата положен върху исковата молба ищецът е депозирал установителен иск срещу длъжника на 10.01.2025г., т.е. в законоустановения едномесечен срок.

Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК- когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си , като същият се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като ищецът има правен интерес ,тъй като вземането му е оспорено от ответника.

4

Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът дължи произнасяне по съществото на делото.