Решение № 77 от 13.05.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Пловдив, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Ангелов като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600082 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пазарджишкия окръжен съд е признал подсъдимия Н. Д. Х. за виновен в това, че през периода месец юли 2010г.14.06.2011г. в гр.*, като лице, осъществяващо фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице „*“ ЕООД гр.* с ЕИК *, при условията на продължавано престъпление, и при условията на посредствено извършителство- чрез упълномощеното невиновно лице-Л. Д. Х. и чрез упълномощеното невиновно лице - счетоводителя М. А. М., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери- общо в размер на 502 663.16 лева за „*“ ЕООД гр.* с ЕИК * , представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание и е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закон и на основание чл. 255 ал. 3, вр. ал. 1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 и 1 чл.54 го осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 57 ал.1 т.3 ЗИНЗС съдът определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.

Съдът се разпоредил с разноските, като ги възложил на подсъдимия.

В срока за обжалване е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Х., с която се иска присъдата да бъде отменена и постановена нова оправдателна или наложеното наказание да бъде намалено. Оплакванията са, че със заличаването на св. Б. са нарушени конституционните права на подсъдимия.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура намира присъдата в частта, досежно приложението на материалния закон за обоснована и законосъобразна и предлага жалбата да се остави без уважение като неоснователна в тази част, а присъдата да бъде потвърдена. Според прокурорът съдът е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване и е направил правилни изводи относно авторството и правната квалификация на деянието, за което Х. и бил предаден на съд.

Защитата на подсъдимия Х. спори по въпроса за виновността му, като излага съображения, че не е доказана по безспоренн начин вината му. Твърди, че липсват доказателства за ангажираността на подсъдимия с дружеството и иска Х. да бъде оправдан.

Подсъдимият подържа адвоката си и заявява, че няма последна дума.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 НПК и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

„*“ ЕООД гр.* с ЕИК * било регистрирано с Удостоверение изх.№* със собственик на капитал и управител св.Б. А. И., със седалище и адрес на управление гр.*, ул.“*“ № 27 ет.2 ап.6 и с предмет на дейност- търговия със строителни материали. На 12.07.2010г. търговецът бил регистриран по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в ТД на НАП-*. На основание чл.125 ал.1 ЗДДС и чл.116 от ППЗДДС за търговското дружество възникнало 2 задължение да подава в ТД на НАП-*, офис *, справка-декларация въз основа на отчетните регистри по чл.124 ал.1 ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС дневник за покупките и дневник за продажбите за всеки данъчен период, съвпадащ с календарния месец съгласно чл.87 ал.2 ЗДДС. Отчетните регистри съдържали информация за всички издадени и получени данъчни документи и отчети. На основание чл.125 ал.5 ЗДДС справката-декларация с дневника да покупките и продажбите следвало да бъдат подадени до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Дейността на дружеството се осъществявало в 2 броя наети обекти- склад в гр. *, ул.“*“ № 10, с площ 45 кв. м. и склад в гр. *, ул. „*“ № 176, с площ 200 кв.м. За инкриминирания период юли 2010г.- 14.06.2011г. търговецът имал следните работници и служители- Д. Т. З., И. М. З., Л. Д. Х., А. А. Д., П. Ж. К., И. Д. М. и П. Г. Г..

Св. И. бил вписан в Търговския регистър като управител на дружеството, но такъв бил само по документи. В действителност същият бил подставено лице и служил само като фасада, докато компанията се управлявала от подс.Н. Д. Х., който осъществявал фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице „*“ ЕООД. Същият договарял сделките на дружеството с доставчици и клиенти, извършвал и приемал плащането по последните и изготвял счетоводните документи.

Х. имал намерение да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за „*“ ЕООД гр.*, за което решил да ползва документи, удостоверяващи привидно реализирани сделки, по които „*“ ЕООД гр.* фигурира като получател на стоки или услуги. Предназначението им било чрез имитиране на облагаеми доставки, реализирани от друг данъчнозадължен по ЗДДС търговец, да ползва данъчен кредит по 68 ал.1 от ЗДДС, като приспадне сумата на начисления данък за "доставката" от размера на данъчните си задължения. По този начин трябвало да бъде преобразуван финансовият резултат на дружеството за съответния данъчен период, като за сметка на изчисления по фиктивните сделки данъчен кредит се намали размерът на ДДС, който следвало да се декларира и внесе за съответния период.

Доколкото дружеството имало фиктивен управител в лицето на св. И., реалният такъв в лицето на Х. останал скрит като истинския собственик на 3 благата на дружеството. По този начин Х. запазил анонимност с цел да избегне установяването и плащането на данъчните задължения на компанията и да прикрие доходи в страната за последната, а св.И. да понесе наказателната отговорност и останалите негативни последици, в случай че данъчната измама бъде разкрита от ораните на реда и НАП.

Св. И. бил с основно образование. Бил мотивиран да подпише документите за управител на „*“ ЕООД гр.* и за учредяване на дружеството с обещание, че ще престира постоянен труд като общ работник в компанията и ще получава трайно доходи. Било му обяснено от Х., че последният бил управител на друго дружество –„*“ ЕООД гр. *, което било обявено в несъстоятелност и поради тази причина следвало да бъде скрит управител. Липсата на образование на св.И. не му позволявало да разгадае престъпните намерения на подсъдимия. Х. от своя страна бил със средно образование, с дългогодишен опит в областта на търговията със строителни материали, поради което бил запознат с дейността на търговските дружества, още повече че с „*“ ЕООД гр. * отново се занимавал с търговия с железа и строителни материали и имал необходимите контакти да извършва този вид дейност. Контактувал с доставчиците и клиентите на „*“ ЕООД гр.*, договарял сделките и организирал съставянето и отчитането на счетоводните документи на дружеството. И. не познавал и не контактувал с клиентите и с доставчиците на стоки и услуги на „*“ ЕООД гр.*. Същото се отнасяло и за съпругата на подсъдимия-Л. Д. Х., на която И. издал генерално пълномощно да представлява дружеството пред всички държавни, общински, административни, финансови и данъчни институции, пред частни физичеки и юридически лица, да вняся и тегли суми от банковите сметки на дружеството, да представлява търговеца пред НОИ, ТД на НАП, РУСО, ХЕИ и др., вкл. да подписва и подава всички видове декларации по ЗДДС, ЗКПО и др. /том 14 л.14 и 15/. Последната приоритетно се занимавала със следната дейност в дружеството- носела по поръчение на съпругът си –подсъдимият Х. предоставените й от него фактури на компанията за осчетоводяване.

За инкриминирания период юли 2010г.- 14.06.2011г. Х. предоставял посредством съпругата си-Л. Д. Х. фактурите на дружеството на св. М. А. М. в гр.* за осчетоводяване. По това време дружеството било обслужвано счетоводно от счетоводителя М. А. М. в гр.*, която била упълномощена от Л.

Д. Х. да подава от името на дружеството и за негова сметка ежемесечни 4 справки декларации по ЗДДС ведно с отчетните регистри към тях. Така същата подала на 14.07.2010г. до ТД на НАП-*, офис * заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронни услуги, предоставяни на НАП с УЕП на упълномощено лице, от името на „*“ ЕООД /том 14 л.74-75/.

Св. М. А. М. обработвала документите за търговската дейност на дружеството и ги осчетоводявала; изготвяла технически отчетните регистри дневник за покупките и дневник за продажбите за всеки данъчен период и справките- декларации по ЗДДС, като в тях включвала данните от фактурите, които й били предоставяни от Х. посредством съпругата му Л. Х.. След оформянето на справката-декларация за съответния данъчен период, св.М. А.

М. докладвала на Л. Х. получилия се резултат, която от своя страна запознавала с последния Х.. При липса на корекции на база на допълнително представени от подсъдимият, чрез Л. Х. документи и след съгласуване на информацията в документите, св.М. А. М. подавала до органите на НАП справките-декларации, ведно с дневниците за покупки и продажби по електронен път, с квалифицирания си електронен подпис. Тя не познавала и не контактувала с клиентите и с доставчиците на стоки и услуги на „*“ ЕООД гр.*. Информация за сделките вземала единствено от съдържанието на предоставяните й от подсъдимият посредством Л. Х. фактури. По тези причини не била запозната дали тези първични счетоводни документи отразяват реални търговски отношения.

Действайки въз основа на намисленото, във връзка с данъчен период по ЗДДС месец юли 2010г., през месец юли 2010г. Х. се снабдил по неустановен в хода на разследването начин с един брой данъчна фактура № *г. с ДО 17 184.00 лв. и ДДС 3436.80 лв. за закупени стоки- 20 тона арматурна заготовка с посочен доставчик „*“ ЕООД с ЕИК * /папка 9 л.242/, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. Дружеството-доставчик не притежавало материален, финансов и човешки ресурс, за да извършва търговска дейност. Фиктивен управител на последното бил св.П. Б. И.. Св. П.

И. към месец юли 2010г. не познавал Х., нито св. И., не бил договарял доставки на стоки и услуги от управляваното от него дружество към „*“ ЕООД и не бил полагал подписи в графата „съставител“ във фактурата.

Макар последната да била включена в дневника за продажба на „*“ 5

ЕООД за месец юли 2010г., поради липсата на договаряне, транспортиране, предаванена стоките и плащане, отразената във фактурата доставка никога не била реализирана, а Х. бил наясно с това, доколкото като лице, осъществяващо фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице „*“ ЕООД гр.* никога не бил осъществявал дори контакт с привидния си контрагент и управляваното фактически от него дружество реално не било получавало посочените във фактурата стоки. В този смисъл въпросната фактура, която описвала несъществуваща стопанска операция, била документ с невярно съдържание.

Въпреки съзнанието за фиктивни отношенията между „*“ ЕООД и „*“ ЕООД, Х. лично предоставил през месец юли 2010г. чрез упълномощеното невиновно лице-Л. Д. Х. на счетоводителя М. А. М., за да бъдат осчетоводени.

Поради липса на ангажимент да проследява и познава действителния характер на търговските отношения на „*“ ЕООД, вземайки предвид донесените й от подсъдимият посредством съпругата му Х. документи, св. М., несъзнавайки че предоставения й първичен счетоводен документ описвала несъществуваща стопанска операция, влязла в ролята на посредствен извършител на подс.Х. при съставянето на дневника за покупки на дружеството за месец юли 2010г., който я използвал като инструмент за реализиране на посегателството. Св.М. включила през месец юли 2010г. фактурата в дневника за покупки /л. 4, папка 11/ на „*“ ЕООД за данъчния период месец юли 2010г. Доколкото „*“ ЕООД нямало реални търговски отношения с „*“ ЕООД, дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за нереализирани в действителност сделки, по които липсвала реална по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС доставка на стоки /"доставка на стоки по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката"/. Отразената в дневника за покупки данъчна фактура от „*“ ЕООД повлияла и на формиране съдържанието на справката - декларация по ЗДДС за указания данъчен период /л.2, папка 11/, посредствено от подсъдимия, използвайки св. М., която попълнила нейното съдържание с редица несъответстващи на истината обстоятелства: в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4978.57 лева при действителен в размер 6 на 1541.77 лева. По този начин бил променен резултатът за периода, като в раздел „В“ бил деклариран ДДС за внясяне в размер на 2.69 лева вместо ДДС за внасяне в размер на 3439,49 лева. Декларирането по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочен издател „*“ ЕООД автоматично довело до преобразуване размера на дължимия към държавата данък за периода, занижавайки го с 3436.80 лева. Справката- декларация по ЗДДС за данъчен период месец юли 2010г. била подадена от св.М. /посочена изрично в СД като упълномощено лице на регистрираното по ЗДДС търговско дружество и намираща се в неведение за фактите от обективната действителност/ на 13.08.2010г. по електронен път в ТД на НАП-*, офис *, и заведена с вх. № *., с което и коментираните неистински сведения, фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено чрез нея от подс.Х. пред органите на приходната администрация. Последица от това поведение на подсъдимия било избягване установяването и плащането на данъчни задължения за „*“ ЕООД за периода в размер на 3436.80 лева. поради неправомерно приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 3436.80 лева.