Решение № 175 от 15.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Варна, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110103265 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „И. М.“ ЕООД, ЕИК *, чрез адв. Й. А., частичен осъдителен иск за присъждане на сумата от 100.00 лева, частично от 16 198.66 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения му л.а. марка „*“, модел „*“ с рег. № * вследствие на претърпяно на 04.02.2025 г. ПТП по вина на водача на л.а. „*“, модел „*", с peг. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.03.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на 04.02.2025 г., около 11:30 ч., в гр. *, преди спирка „*“ в кв. „*“ в посока гр. *, между л.а. марка „*“, модел „*“ с рег. № *, управляван от Н. А., и л.а. „*“, модел „*", с peг. № *, управляван от И. А.а, се осъществило ПТП. До последното се стигнало поради спирането на собствения на ищцовото дружество автомобил за пропускане на преминаващия по пешеходната пътека, намираща се преди спирката пешеходец, в резултат на което превозното средство било блъснато в задната му част от управлявания от А.а автомобил. Твърди се, че за инцидента били уведомени контролните органи, които след изясняване на механизма на произшествието, съставили Констативен протокол за ПТП № 6 с пострадали лица. Предвид действалата по отношение на лекия автомобил на виновния водач към датата на удара застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, на 07.02.2025 г. ищецът уведомил застрахователя за инцидента. В тази връзка било съставено Опис-заключение по щета № 0003-5000-25-000115, в което, след извършения оглед на ищцовия автомобил, били констатирани следните увредени детайли: задна броня, спойлер задна броня, вътрешна задна габаритна светлина, заден капак, укрепван. зав. лам. задна завършваща стена, резерв. редуктор и задно ауспухово гърне.

Като застрахователно обезщетение от ответника в полза на ищцовото дружество на 06.03.2025 г. била изплатена сума в размер на 3 801,34 лв. Ниският размер на обезщетението накарало ищеца да извърши проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, в резултат на което установил, че сумата, 1 необходима за възстановяването на собственото му МПС възлиза на 20 000.00 лева.

При така изложеното и след приспадане на вече заплатеното обезщетение от ответника, ищецът счита сумата от 16 198,66 лв. за съизмерима с вредите по автомобила му, поради което е предявена настоящата претенция, заявена като частична за сумата от 100 лв.

Моли за уважаване на така заявения осъдителен иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и на адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва както по основание, така и по размер.

Не се оспорва наличието на валидно към датата на настъпилото ПТП застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица BG/22/ 124002952379 със срок на договора от 07.10.2024 г. до 06.10.2024 г., по отношение на л.а. „*“, модел „*", с peг. № *. Не се оспорва механизмът на инцидента, както и причинно-следствената връзка между него и настъпилите по собствения на ищцовата страна автомобил. Признава се, че във връзка с инцидента по заявената на 07.02.2025 г. претенция от ищеца била образувана щета № 0003-5000-25-000115 за заплащане в негова полза на застрахователно обезщетение по експертна оценка.

Съобразно констатираните увреждания по автомобила и при стриктно спазване на методиките на изчисление на обезщетения за вреди, причинени на моторни превозни средства, на насрещната страна било изплатено обезщетение в размер на 3 801,34 лв.

Изтъка, че от ищеца не са представяни доказателства за извършването на разходи за възстановяване на автомобила му, нито са заявявани искания за заплащането на допълнително обезщетение или възражение по определения по експертната оценка размер на обезщетението. В този смисъл ответникът намира, че със заплатената сума в пълна степен е покрил разходите за поправка на собственото на насрещното дружество МПС, поради което счита иска на последния за неоснователен. За неоснователна страната намира и претенцията за заплащане на обезщетение за забава, предвид акцесорния й характер спрямо главния иск.

Евентуално, в случай че се приеме, че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, съобразно констатираните вреди, ответникът навежда възражения за липсата на доказателства за прекратяването на регистрацията на увредения автомобил, поради което излага, че обезщетение в полза на ищеца не се следва. В продължение изтъква, че при изчисление на дължимото обезщетение, съобразно действителната стойност на автомобила, от получената сума следва да бъде приспаднато вече заплатеното от застрахователя обезщетение, както и стойността на запазените части на ищцовия автомобил.

В условията на евентуалност е релевирано възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Чрез адв. К. К. поддържа предявения иск. На основание чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК, изменя размера на иска, като го увеличава до сумата в размер от 13 986.53 лева от общо 16 198.66 лева. Моли същият да бъде уважен в изменения и окончателно предявен размер.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.

В. Н., чрез който поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори между страните, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: 1.) че л. а. марка „*“, модел „*", с peг. № * е застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество със срок на действие на застраховката от 07.10.2024 г. до 06.10.2024 г.; 2.) че на 04.02.2025 г. в гр. В. е настъпило ПТП между л.а. марка „*“, модел „*“ с рег. № *, управляван от Н. А. и 2 собственост на ищеца и л.а. „*“, модел „*", с peг. № *, управляван от И. А.а, по описания в исковата молба механизъм; 3.) че на 06.03.2025 г. ответникът е изплатил на ищеца сумата в размер на 3 801,34 лева по заведената щета.

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I /л. 4/ е видно, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „*“, модел „*“ с рег. № *.

От приобщеното опис-заключение, съставено на 10.02.2025 г. от служител на ответния застраховател, е видно, че при оглед са констатирани следните увреждания по лекия автомобил на ищеца: задна броня – с отбелязване, че е за подмяна и боядисване; спойлер задна броня – с отбелязване, че е за подмяна; вътрешна задна габаритна светлина – с отбелязване, че е за подмяна; заден капак – с отбелязване, че е за подмяна и боядисване; укрепван. зав. лам. -* Свръзка * – с отбелязване, че е за ремонт и боядисване; задна завършваща стена – с отбелязване, че е за подмяна; резерв. Редуктор 12 Ltr – с отбелязване, че е за ремонт и задно ауспухово гърне – с отбелязване, че е за подмяна.

По делото е ангажирана и САвТЕ. От експертното заключение се установява, че общата стойност на щетите на лекия автомобил по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 17 787.87 лева, а действителната стойност на лекия автомобил, възлиза на 77 666.93 лева. Описания в исковата молба механизъм е съответен на приобщения двустранен констативен протокол за ПТП.

Уврежданията, които са установени по лекия автомобил при извършения оглед от представител на застрахователя и видими на предоставения снимков материал, са в зоните на удар, както и уврежданията са в следствие на процесното ПТП.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изовди:

Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да обори презумпцията за вина на делинквента, включително да докаже всички свои дилаторни и перемпторни възражения, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба място, дата, час; че ищецът е собственик на увредения лек автомобил; че за лек автомобил марка „*“, модел „*", с peг. № * е сключена полица при ответника по силата на договора за застраховка „ГО на автомобилистите“, която е била действаща към датата на ПТП; че сумата от 3 801.34 лева е заплатена от застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца , на основание преписката, заведена по договора за застраховка „ГО на автомобилистите“.

Причинно-следствената връзка, а именно че в резултат на събитието са настъпили именно описаните в исковата молба щети по МПС, се установява по несъмнен начин от представения констативен протокол за ПТП /л. 5/, опис-заключението по заведената щета пред застрахователя и експертното заключение по изслушаната САвТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните.

Настъпването на щетите по процесния лек автомобил, а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както от представения опис по щета, така и от заключението на вещото лице инж. М., което съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните.

Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е 3 досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните състезания е заплатил сумата в общ размер от 3 801.34 лева, с което счита, че интересът на кредитора е напълно удовлетворен.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.