Решение № 50 от 24.11.2023, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Административно наказателно дело 83/2023
- Вид
- Решение № 50
- Подписан
- 24.11.2023
- В сила
- 16.12.2023
- Състав
- Мария Вангелова Грунова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42, т. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.155, ал.1, т.22 · Закон за водите
РЕШЕНИЕ
№ 50 гр. Котел, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария В. Грунова при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Административно наказателно дело № 20232210200083 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по жалба на М.Р.А. – Областен управител на област Сливен, с която моли да се отмени наказателно постановление (НП) № 42/05.06.2023г. на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БД“ЧР“) със седалище в град Варна с твърдения, че издаденото НП е материално и процесуално незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, взема становище.
За въззиваемата страна БД“ЧР“ не се явява представител. Депозирано е писмено становище от юрисконсулт - С., в което жалбата се оспорва.
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да обжалва, поради което производството по делото е надлежно образувано и е допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което НП следва да бъде отменено.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че в АУАН и НП не е описана конкретно, пълно е прицазно фактическата обстановка, като и органат съставиел АУАН и издалият НП АНО не са посочили дата и място на извършване на нарушението.
Въззиваемата страна поддържа издаденото НП като правилно и 1 законосъобразно, като моли жалбата да бъде отхвърлена като неснователна.
Твърди, че фактическата обстановка е базспорно установена, установен е извършителят на нарушението, поради което и правилно е ангажирана неговата отговорност.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 25.10.2022 г. е извършена проверка от служители на БД“ЧР“ на река Котлешница, извън регулация на село Градец, община Котел, област Сливен. При извършване на проверката е установено, че предписание дадено с писмо с изх. № СЖ- 51(А16)/18.10.2022г. не е изпълнено. Неизпълнението се изразява в непочистване на речното корито, като са налични сухи клони и дървета струпани около инертния материал формирал наносния остров, което е предпоставка за забентване на участъка при висока вълна. Проверката е извършена в присъствието на представител на община Котел – старши експерт, отдел БЕВР. За резуртата от същата е съставен констативен протокол №Б-891/25.10.2022г. от лицето, М. Д. – главен експерт при БД“ЧР“.
Предвид извършените констатации е инициирано административно наказателно производство. На Областна администрация - Сливен е изпратено писмо-покана изх. № СЖ-5 ГА 17/07.11.22 г. на БДЧР за съставяне на АУАН, за неизпълнение па предписание дадено по реда на Закона за водите.
Документът е регистриран с вх. № ОД 21-05788/17.11.22г. на Областна администрация Сливен. В срока не се е явило упълномощено лице и АУАН № 8/05.12.2022г. бланков номер 001045 е съставен по реда па чл.43. ал,4 от ЗАНН. Същият е връчен на 04.01.23 г. чрез Директора па БД "Източнобеломорски район" Пловдив. С писмо вх. № СЖ-51/А24/ 11.01.23 г. в БДЧР е постъпило възражение от Областна администрация - Сливен, относно съставения и връчен АУАН. Със същото се твърди, че от страна на Областна администрация - Сливен са били предприети всички възможни действия за осигуряване на финансиране за възлагане дейностите по издаденото предписание, но поради липса па средства, то не е било изпълнено към датата па проверката 25.10.22г. Като към 05.12.22 г.. когато е съставен АУАН предписанието е било изпълнено, тъй като са постъпили средства за дейността по бюджета па Областна администрация - Сливен. По отношение 2 на депозираното от страна на Областна администрация Сливен възражение, АНО е намерил същото за неоснователно и не го е взел предвид.
Въз основа на АУАН директорът на БД“ЧР“ е съставил обжалваното НП, в което възпроизвел описаната в АУАН фактическа обстановка, определил същата правна квалификация на констатираното нарушение и на основание чл.200, ал.1 т. 31 от ЗВ и чл.155, ал.1, т.22 от ЗВ наложил на Областна администрация – Област Сливен имуществена санкция в размер на 1000.00 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена безспорно въз основа на събраните и приложени по делото писмени доказателства: писмо изх. № ОА 21-02591/10. 06. 2022 г.; писмо изх. № ОН 21-04784/30.09.2022г.; писмо изх. № ОА 21-05992/14.11.2022г.; писмо изх.№ 06 00-332/23.11.2022г.; писмо изх. № ОА 21-06384/25.11.2022г.; договор №2022/42 от 01. 12. 2022г.; писмо изх. № ОА 21-06953/16.12.2022г.;
Констативен протокол № Б – 1030/21. 12. 2022г.; Решение № от 07.02.2019г. по АНД № 1274/2018г. на АС Хасково; Решение № 2132/07.11.2018г по АНД № 2003/2018г. на АС Варна; Заповед № РД -11-01-068/15.08.2022г. на областен управител на област Сливен Минчо Афузов; НП № 42/05.06.2023г. ведно с придружително писмо изх. № 07-00-453/13.06.2023г.; Акт № 8/05.12.2022г.; писмо изх. № ОА 21-00150/10.01.2023г.; Договор № 2022/42 от 01.12.2022 г.; писмо изх. № СЖ -51/120/08. 12. 2022г. относно връчване на АУАН и пощенски плик; писмо изх. № ОА 21-06384/25.11.2022г.; писмо изх.
№ 2400-03780/1/ от 05.01.2023г.; известие за доставяне СЖ 51/А20/08.12.2023г.; Констативен протокол № Б-1030/21. 12. 2022г.;
Констативен протокол № Б-157/06.04.2022г.; писмо изх. № 07-00453/13.06.2023г.; Акт № № 001045 от 05.12 2022г.; Възражение изх. № ОА 2100150/01 01 2023г.; Договор № 2022/42 от 01.12.2022г.; пощенски плик СЖ – 51(24)/11.01.2023г.; Писмо изх.№ СЖ – 51/А20/ от 08.12.2022г.; писмо изх. № ОА 21-06384/25.11.2022г.; писмо изх. № 2400-3780/1/ от 05.01.2023г. ; известие за доставяне СЖ-51А20/08.12.2022г.; Констативен протокол №Б1030/21.12.2022г.; Констативен протокол №Б-157/06.04.2022г.както и представената административна преписка: Констативен протокол № Б891/25.10.2022г.; Писмо от БДЧР за определяне на нов срок изх. № СЖ51/А16/18.10.2022г.; Писмо от БДЧР покана за съставяне на АУАН изх.№ 3
СЖ51/А17/07.11.2022г.; Писмо от Областна администрация – Сливен вх. № СЖ -51/А19/25.11.2022г.; писмо от Областна администрация – Сливен вх. № СЖ -51/А22/16.12.2022г. както и Заповед № РД-11-01-047/04.08.2023г. на Областен управител на Област Сливен и от показанията на свидетелите К. П. и С. Р. – главни експерти към БД „ЧР“ . Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите с оглед тяхната последователност, прецизност и относимост със събраните писмени доказателства.
След продължителни опити за призоваване и разпитване на свидетеля, а именно актосъставител - М.Д.., същата не бе открита с оглед факта на прекратените ù трудови правоотношения с БД „ЧР“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14- дневен срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява и основателна по следните съображения:
Като начало основателни са възраженията на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушението, а само дати на извършените проверки. Посочване на датата на извършване на нарушението не е самоцелно, а има за цел както да конкретизира фактическата обстановка, възприета от контролните органи, така и да обоснове едно ясно обвинение, по коете санкционираното лице да организира защитата срокове касаещи както възможността да бъде ангажирана отговорност, така и възможността да бъде образувано и проведено административно – наказателното прозиводство, то посочването на дата на извършване на нарушението е задължително условие за законосъобразност както на АУАН, така и на НП. Допустимо е да не се посочва дата на извършване на нарушението, а само на извършване на проверката и установяване на нарушението при продължено нарушение. В конкретния случай имаме точно посочен срок за изпълнение на даденото предписание, след изтичането на който задълженото лице осъществява състава на нарушението. Този момент следва да бъде посочен в обстоятелствата, 4 изложени от контролните органи, а не да се извежда посредством тълкуване.
В разпоредбата на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, законодателят е предвидил като задължителни реквизити на АУАН и НП посочването на датата и мястото на извършване на нарушението.
Конкретното и правилно посочване на датата на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП. Същото е относимо и по отношение на мястото, което следва да се индивидуализира в НП. В процесното НП за място на нарушението е посочено река Котлешница в землището на с. Градец, община Котел, област Сливен, извън урбанизирана територия, без да се сочи точното място индивидуализирано чрез координати. В посочването на точната дата на извършване на нарушението, както и индивидуализиране на мястото имат съществено значение, както с оглед възможността нарушителя да организира защитата си, така и с оглед осъществяването от съда контрол за спазване на сроковете. В тежест на административно наказващия орган е било да проведе законосъобразна процедура завършваща със законосъобразни актове. Не посочването на дата на извършване на нарушението, както и на място засяга правото на наказаното лице да разбере ясно и недвусмислено вмененото му противоправно деяние, респективно да организира адекватно защитата си.
Допуснатите и цитирани нарушения са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Неясно остава и за съда на основание кои законови разпоредби предписанията са дадени от контролен орган. Съгласно цитираните на няколко места и в АУАН и в НП разпоредби на чл.155, ал.1, т.22 от Закона за водите, предписания са издават от директорите на БД. По делото не са представени доказателства за наличието на компетентност у лицето дало предписанията, както и съдържанието на самите предписания.
Не на последно място – липсва изрично посочване на нарушената с бездействието на жалбоподателя законова или подзаконова разпоредба.
Посочените от актосъставителя и от АНО правни норми установяват организацията по отношение реализиране държавната политика за водите от страна на директорите на Басейнова дирекция, липсва обаче посочване на разпоредба по силата на която жалбоподателя е задължен да изпълнява дадените предписания и която всъщност въвежда неизпълнението на това задължение в нарушение. Непосочването на нарушената правна норма и 5 заместването на същата с норми уреждащи правата и пълномощията на държавните органи представлява съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на жалбоподателя от една страна, а от друга представлява неправилно приложение на материалния закон.
По разноските:
С въвеждането на разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН се предвиди възможността в производството по оспорване на наказателни постановления и електронни фишове да се присъждат разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Такива макар и поискани само от въззиваемата страна няма да бъдат присъдени предвид факта на отмяна на наказателното постановление.
По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №42/05.06.2023г. издадено от Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БД“ЧР“/, с което на Областна администрация област Сливен ЕИК 119101402 със седалище и адрес на управление – град Сливен, ул. Димитър Добрович №3, представлявано от М.Р.А. – областен управител за нарушение – неизпълнение на предписание по чл. 155, ал.1, т.22 от Закона за водите , на основание чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ и на основание чл. 53, ал.1 и чл. 83, ал.1 от ЗАНН е наложена Имуществена санкция в размер на 1000 лв, като неправилно и незаконосъобразно.