Решение № 29 от 27.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Бургас, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Б. Люб. К. като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20242100601567 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341, ал. 1, вр. чл.

306, ал. 1, т. 1 и ал. 3, предл. първо от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдения Д. Н. М., с ЕГН **********, чрез упълномощен защитник, против Определение №

2630/28.10.2024 г., постановено по ЧНД № 3218/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

С обжалваното определение първоинстанционният съд на основание чл.

306, ал. 1, т. 1 от НПК е определил на осъдения М. общо наказание по НОХД № 188/2024 г., НОХД № 5058/2023 г., НОХД № 2149/2024 г. – трите по описа на Районен съд – Бургас и НОХД № 1031/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в размер на най-тежкото, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири години и един месец. На основание чл. 24 от НК е увеличил общото наказание с осем месеца, като е постановил така определеното и увеличено общо наказание в размер на четири години и девет месеца да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“ 1 режим и е приложил чл. 25, ал. 2 и чл. 59 от НК. Към определеното общо найтежко наказание е присъединил наказание глоба в размер на 900 лева, наложено по НОХД № 188/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Недоволен от съдебния акт в частта, касаеща приложението на чл. 24 от НК, с жалбата защитникът на М. изразява становище, че увеличението с осем месеца е ненужно за постигане целите на наказанието с оглед личността на осъдения, поради което иска отмяна на първоинстанционния акт в тази част, алтернативно – изменението му в рамките на завишение, което не надхвърля пет календарни месеца. В жалбата са изложени съображения, свързани с дисциплинирано и положително поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобда, както и перспективна заявка, че криминалните му изяви са останали в миналото. Последните аргументи обаче не касаят настоящото дело, а евентуално бъдещо производство по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание пред въззивн ия съд представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира за правилно и законосъобразно определението на първостепенния съд, и за обосновано приетото наличие на предпоставките по чл. 24 от НК. По тези съображения предлага обжалваното определение да бъде потвърдено.

Осъденият Д. М. се явява лично и се представлява от упълномощения защитник в проведеното съдебно заседание пред Окръжния съд. Защитникът поддържа жалбата на изложетните в нея основания и със заявеното алтернативно искане да не бъде използван чл. 24 от НК или увеличението на общото наказание да бъде по-кратко. М. предоставя на съда да прецени съобразно свидетелството му за съдимост, заявявайки мотивация да живее честно и почтено извън България след изтърпяване на наказанието.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с изложеното в жалбата и доводите на страните, обсъди доказателствата по делото, и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в пределите по 313 и сл. от НПК, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Районната прокуратура с 2 предложение по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на следните осъждания на Д. Н. М., съобразно приложената справка за съдимост:

1. По влязло в сила на 22.01.2024 г. Определение № 24/22.01.2024 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 188/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас за извършени в периода 23.01.2021 г. – 14.04.2021 г. в условията на реална съвкупност три престъпления - по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, чл. 345, ал. 1 , предл. 2 от НК и чл. 343в, ал. 3 вр. ал.

1 от НК, с определено на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и присъединяване на наказание глоба в размер на 900 лева.

2. По влязло в сила на 14.02.2024 г. Определение № 81/14.02.2024 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 5058/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, за извършено на 20.11.2019 г. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване .

3. По влязло в сила на 20.06.2024 г. Определение № 55/20.06.2024 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 1031/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, за извършени на 21.06.2020 г. и на 23.06.2020 г. в условията на реална съвкупност три престъпления - по чл. 206, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, чл. 213а, ал. 3, т. 7, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал.

1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и чл. 354а, ал. 1, изр. 2, предл. 1 от НК, с определено на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години и един месец при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

4. По влязла в сила на 18.07.2024 г. Присъда № 115/02.07.2024 г. по НОХД № 2149/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, за извършен о на 18.03.2021 г. престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, с наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Жалбоподателят Д. Н. М. е бил осъждан общо 15 пъти за извършени от него множество престъпления по чл. 131, ал. 1, чл. 144, ал. 3, чл. 196, ал. 1, чл.

206, ал. 3, чл. 213а, ал. 3, чл. 325, ал. 1, чл. 330, ал. 2, чл. 339, ал. 1, чл. 343б, ал.

3, чл. 354а, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от НК, с многоразово приложение на чл. 23, чл.

3

24 и чл. 25 от НК.

С оглед установената и изложена по-горе фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира обжалваното съдебно определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да го потвърди. Правилна е преценката, направена от първоинстанционния съд, относно приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. На групиране по този ред в обща съвкупност подлежат изброените по-горе влезли в сила съдебни актове по НОХД № 188/2024 г., НОХД № 5058/2023 г., НОХД № 2149/2024 г. – трите по описа на Районен съд – Бургас и НОХД № 1031/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, доколкото престъпленията, за които М. е бил признат за виновен по тези осъждания, са били извършени от него преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Правилно първоинстанционният съд е определил като общо наказанието „лишаване от свобода“ в размер на четири години и един месец, наложено на осъдения по НОХД № 1031/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, тъй като същото се явява най-тежко измежду наложените му с присъдите, включени в образуваната съвкупност.

Неоснователно е оплакването на осъдения относно приложението на чл.

24 от НК. Съдебната практика е еднозначна в разбирането си, че приложението на тази разпоредба не е самоцелно, а е възможно само и единствено, когато определеното общо наказание се явява несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния, и със същото това наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия.

Позовавайки се на установената практика за прилагане на чл. 24 от НК като изключение от принципа на поглъщане, увеличението от осем месеца на общото наказание на М. се обосновава с броя на престъпленията в съвкупността – осем, за които прави впечатление, че са различни по вид. П о две от делата е осъден за престъпления, извършени в условията на съвкупност, като по НОХД № 188/2024 г. – за три деяния и по НОХД № 1031/2021 г. – също три деяния, както и деянията по останалите две дела, включени в съвкупността, или общо за осем деятелности, което в съчетание с предходната му съдимост обосновава висока лична опасност на дееца. Деянията са извършени след поредно наказание лишаване от свобода, по което осъденият е бил изолиран в местата за лишаване от свобода. Видно от приложената по делото справка за съдимост, може да се направи извод, че налаганите на осъдения М. наказания не са постигнали своя превантивен и превъзпитателен 4 ефект, нито многократното приложение на чл. 24 от НК спрямо него. У него са формирани и утвърдени трайни престъпни навици и доказателство за този извод е фактът, че след изтърпяване на предходните си наказания, които са били и тежки по своя размер, М. е подновил престъпната си деятелност за пореден път. Това обстоятелство сочи, че у него е формирано трайно нежелание да спазва законоустановения в страната ред, демонстрирайки трайно противоправно поведение в обществото, като е налице утвърден модел на криминалното поведение за извършване на престъпления с разнороден характер, поради което спрямо него следва да се подходи строго при налагане на наказателната репресия. Безспорно изтърпените до момента наказания не са оказали превъзпитателен и превантивен ефект върху осъдения, явно изградените престъпни навици изискват по-дълъг корекционен процес и превъзпитателна работа с осъденото лице, които последици не могат да бъдат постигнати в сроковете на определените наказания с осъжданията от съвкупността. В случая се констатира едновременното наличие на двете предпоставки по чл. 24 от НК: 1.) общо определеното наказание е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и 2.) със същото това общо наказание не могат да се постигнат целите на наказателната репресия. Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав намира, че така определеното общо най-тежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от четири години и един месец, основателно е било увеличено от БРС на основание чл. 24 от НК.

Въззивната инстанция намира, че приложеното от районния съд допустимо съобразно закона увеличение с осем месеца е разумно, законосъобразно и би съдействало за постигане целите на специалната и генерална превенция.

В конкретния случай, като съобрази всички посочени по-горе обстоятелства относно цялостния период на престъпна деятелност на осъдения, броя на осъжданията и вида на извършените престъпления, определените наказания, ангажираната пенитенциарна репресия, последващото всяко излизане от затвора престъпно поведение на освободения в обществото, въззивният съд намира, че целите на наказателната репресия спрямо него не биха били постигнати достатъчно категорично само с определянето на общо най-тежко наказание. При това положение, приложеното в този срок увеличение не би представлявало непропорционална по тежест принуда, която надхвърля необходимостта да се въздейства върху 5 осъдения ефективно – така, че той да осмисли последиците на престъпното си поведение и да изгради ефективен самоконтрол за в бъдеще. За постигане на поставените пред наказанието цели, спрямо М. се явяват наложителни подълга изолация от обществото, засилено пенитенциарно въздействие и постоянен контрол, които са възможни само в местата за лишаване от свобода.

Следва да се напомни, че една от целите на наказанието, съгласно чл. 36, ал. 1 от НК, е именно върху осъдения да се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. В конкретния случай с М. тази цел може да бъде постигната в пълен обем само чрез увеличаване срока на общото наказание в този размер, както е сторил и решаващият съд.

С оглед коментираните по-горе обстоятелства, въззивният съд намира за съобразено със закона и доказателствата, и обосновано с оглед постигане целите на наказанието, решението на първата инстанция да увеличи определеното на осъдения общо най-тежко наказание с осем месеца.