Определение № 1306 от 21.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1306 гр. София, 21.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501113 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по чл.122ГПК.

С определение № 1109 от 14.04.2026 г. по гр.д.№ 450 по описа за 2026 г.

Софийски окръжен съд е приел, че делото е подсъдно на ОС-Варна и затова е повдигнал спор за подсъдност между ОС-Варна и Софийски окръжен съд.

Позовал се е на това, че ищцата претендира вреди от деликтнезаконосъобразни действия на ответното дружество „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД. Не е споделил мотивите на Апелативен съд-Варна в определение № 202 от 31.03.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 118 по описа за 2026 г., с което било потвърдено определение № 597/03.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 2494 по описа за 2025 г. на ОС-Варна за прекратяване на производството и изпращане на делото на Софийски окръжен съд. Неправилно АС-Варна бил приел, че ищцата Д. В. Ш. има качеството на потребител поради което приложение намирало правилото на чл.113 ГПК, а не на чл.115, ал.1 или чл.105 ГПК- по местоизвършването на деликта или седалището на ответника. Последните били в съдебния район на гр.Варна. Счел е, че с оглед събирането на доказателства – писмени, гласни и съдебни експертизи, с оглед житейската логика, процесуална и финансова икономия съдебното производство следвало да се развива пред ОС-Варна. Наблегнато е на това, че местната подсъдност е предвидена и съобразена от законодателя в услуга и удобство на страните.

1

Следвало да се съобрази, че самата ищца искала делото да се разгледа от ОСВарна; липсвало възражение за местна подсъдност от страна на ответника.

Апелативен съд- София, 16 граждански състав намира следното:

С определение № 597/03.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 2494 по описа за 2025 г. на ОС-Варна се прекратява производството и делото се изпраща по подсъдност на Софийски окръжен съд. В мотивите си съдът се е позовал на това, че се касае до иск на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДП на КЗ поради което приложение намирало правилото на чл.113 ГПК.

Въпросът за подсъдността можел да се повдига и служебно от съда по арг. от чл.119, ал.3 ГПК. След като адресът на ищцата бил в с.***, община Своге, то местно компетентен да разгледа спора бил Софийски окръжен съд.

Ищцата Д. В. Ш. е обжалвала по реда на чл.121 ГПК определението на ОС-Варна по подсъдността. С определение № 202 от 31.03.2026 г. по в.ч.гр.д.

№ 118 по описа за 2026 г. АС-Варна, ІІ състав е приел, че се касае до предявени искове от потребител поради което относно подсъдността намира приложение специалното правило на чл.113 ГПК вр. с пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Поддържаното от жалбоподателката правило на чл.115, ал.1 ГПК не намирало приложение. Затова и е потвърдил определение № 597/03.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 2494 по описа за 2025 г. на ОС-Варна.

С постановяването на определение № 202 от 31.03.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 118 по описа за 2026 г. от АС-Варна, ІІ състав е разрешен спора за подсъдността- а именно, че същият следва да бъде разгледан от Софийски окръжен съд. Последният е следвало да се съобрази с така постановеното определение в производството по чл.121 ГПК, а не да повдига спора по реда на чл.122 ГПК.

Процесуалният закон установява система от правила, по които съдилищата извършват проверка на подсъдността по заведените за разглеждане граждански дела. Проверката на подсъдността се извършва от съда, пред който първоначално е образувано производството по реда на чл.

118 и чл. 119 ГПК. Тази проверка подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 121 ГПК, като актът, с който приключва производството, стабилизира подсъдността. След като по-горестоящия по степен съд вече е осъществил правомощията си досежно подсъдността по реда на чл. 121 ГПК, този негов акт обвързва както спорещите страни, така и разглеждащите спора съдилища, 2 така и в РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 23.03.2015 Г. ПО ГР. Д. № 6270/2014 Г., Г. К., І Г.

О. НА ВКС.

При тези си мотиви настоящата инстанция приема, че определение № 1109 от 14.04.2026 г. по гр.д.№ 450 по описа за 2026 г. на Софийски окръжен съд е недопустимо и същото следва да бъде обезсилено. Делото ще бъде върнато на Софийски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия.

По разноските:

По този въпрос има съдебна практика на ВКС: определение № 50 от 25.01.2016 г., постановено по ч.т. д. № 3600/2015 г. на ІІ т.о., определение № 87 от 30.01.2015 г. по ч.гр. д. № 326/2015 г. на ІV гр. о., определение № 437 от 21.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1732/2015 г. на І т.о. Съставите на ВКС са приели, което се споделя от настоящия състав на СГС, че с постановяване на определението, във връзка с подсъдността на спора, делото не приключва пред съответната инстанция по начин, изключващ последващото му разглеждане от нея. Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, когато съответното производство не приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ. В правомощие на съда, който има задължението да се произнесе по иска, е да разпредели отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, съобразно изхода му за всяка една от страните.

Следователно в настоящето производство съдът не дължи произнасяне по разноските.

По обжалването:

Определението по чл. 122 ГПК не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 2 във връзка с ал. 1 ГПК - не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, защото с него не се прекратява производството пред сезирания с исковата молба съд, а се определя компетентния съд да разгледа предявения иск, и обжалваемостта му не е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал.

1, т. 2 ГПК, в този смисъл е и ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване, както и ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Така и в ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 241 ОТ 01.07.2020 Г. ПО Ч.

ГР. Д. № 976/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 1109 от 14.04.2026 г. по гр.д.№ 450 по описа за 2026 г. Софийски окръжен съд, КАТО НЕДОПУСТИМО.

Връща делото на Софийски окръжен съд за продължаване на процесуалните действия.

Препис от настоящето определение да се изпрати на ОС-гр.Варна за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4