Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 03.04.2023, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 26/2023
Вид
Решение № 173
Подписан
03.04.2023
В сила
26.04.2023
Състав
МЛАДЕН ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.257, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
  • чл. 180, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Велико Търново, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН Д. при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. В.А като разгледа докладваното от МЛАДЕН Д. Административно наказателно дело № 20234110200026 по описа за 2023 година за да се произнесе взема предвид :

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН

Жалбоподателят А. К. М., оспорва НП №2210500296 от 14.12.2022г., на зам. директор на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с което и е наложена глоба в размер на 300 лева, като незаконосъобразно, постановено при съществени нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли съда да отмени наказателното постановление.

В с.з. адв. М., като процесуален представител на жалбоподателя конкретизира основанията си, като излага доводи за наличието на съществени процесуални нарушения свързани с връчването на АУАН.Претендира разноски.

Процесуалния представител на въззиваемата страна ю.к.КараИ.а подържа издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Развива подробно доводите си относно съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, като оспорва доводите на жалбоподателя за наличието на процесуални нарушения в процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Административнонаказателното производство е образувано с АУА Н №2210500296 от 14.06.2022г., съставен от св.П. В. Й. – горски инспектор при РДГ – 1

В.Търново, срещу жалб. А. Р. К. , за това, че на 06.04.2022 г., не следила за наличието на разрешително за достъп до отдел 69, подотдел "е2", землище Райковци насаждение, в което се извършвал добив на дървесина, като лицето Георги Георгиев Чакъров, който извършвал сеч на дървесина от подотдела по Позволително за сеч № 0652379/24.01.2022 г. няма л разрешително за достъп до горската територия към момента на извършване на проверката – в нарушение на чл. 12б, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателката, тъй като след отправена покана не се явила. Същият е изпратен с писмо с обратна разписка до кметството на с.

Разделци, общ. Антоново по местоживеенето й за връчването му по реда на чл. 43, ал.

4 от ЗАНН. На 28.06.2022 г. процесния АУАН е връчен от кметския наместник на с.

Разделци, срещу разписка на лицето М. И. М.ев.

Въз основа на съставения акт е издадено Наказателно постановление №№2210500296 от 14.12.2022г., на зам. директор на Регионална дирекция по горите Велико Търново, с което на А. Р. К., за това, че на 06.04.2022 г., не следила за наличието на разрешително за достъп до отдел 69, подотдел "е2", землище Райковци насаждение, в което се извършвал добив на дървесина, като лицето Георги Георгиев Чакъров, който извършвал сеч на дървесина от подотдела по Позволително за сеч № 0652379/24.01.2022 г. нямал разрешително за достъп до горската територия към момента на извършване на проверката, в нарушение на чл. 12б, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, на осн. чл.257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, е наложена глоба в размер на 300 лева.

От показанията на актосъставителя – свидетеля Й., св.Г. и св.М., се установи, че като служители на РД по горите гр. В. Търново, горски инспектори, при извършена проверка в отдел 69, подотдел „Е2“ в землището на с.Райковци, установили, че лице на име Георги Чакъров извършвал дърводобив, без да има издадено разрешително за достъп до съответната горска територия. За тази горска територия осъществявала контрол ж а л б . А. К., която имала издадено разрешително за частна лесовъдна практика.

Видно от приложеното по преписката Позволително за сеч №0652379 от 24.01.

2022г., на „Ай Ем Си Груп“ЕООД, с нает регистриран лесовъд А. К., е разрешено да извърши добив в отдел 69, подотдел „Е2“ в землището на с.Райковци, в периода от 27.01.2022г. до 31.12.2022г.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

От формална страна АУАН и издаденото, въз основа на акта, наказателно постановление притежават необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

2

Наказателното постановление е издадено след изтичане на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН, но преди изтичането на преклузивния 6месечен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН и по-точно на последния ден от срока.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен в отсъствието на нарушителя в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, като е изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, за връчване на чрез съответната общинска администрация. В нарушение на законовото изискване обаче АУАН не е връчен на нарушителя, а на трето лице, за което не е отразено в какво качество получава акта, както и не е поето от същото задължение за предаване. По този начин са нарушени и субсидиарно приложимите правила за връчване по чл. 180, ал. 2 от НПК, като не е отразено качеството на лицето и поемането на задължение от негова страна за предаване. Т.е в производството не е ясно дали изобщо екземпляр от АУАН е достигнал до жалбоподателката.

Нарушаването на реда за връчване на АУАН е винаги съществено, тъй като засяга възможността на санкционираното лице да се запознае на този ранен етап от производството с характера на повдигнатото „обвинение“, спрямо което да предприеме адекватни мерки за защита, чрез активно участие в процеса. Именно затова, в т.11 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., на Пленум на ВС, е констатирано, че се нарушава от контролните органи изискването на чл. 43, ал. 5 ЗАНН при предявяване на акта на нарушителя да се връчва препис от него. ВС приема, че „това изискване на закона има важно значение с оглед защитата на посочения като нарушител“.

По отношение становището на въззиваемата страна, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, съдът счита, че тази разпоредба в контекста на констатираните нарушения не може да намери приложение. Нейното предназначение и място в закона не може да се тълкува, като отменяща всички норми досежно процедурата, условията и сроковете, които административно-наказващият орган е задължен да спазва в развиващото се пред него производство. Приложението й не следва и не може бъде и за сметка на гаранциите, предвидени в закона, за ефективна и реална защита на лицето, сочено за нарушител.

Надлежното връчване на АУАН е именно такава гаранция за спазване на правото на защита и нарушаването й е винаги съществено.

По същество е налице осъществяване признаците на извършеното нарушение.

Процесуалния порок обаче е тежък и не може да се преодолее в хода на въззивното производство.

С оглед изхода на производството и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените 3 от жалбоподателя разноски за заплащане на адвокатко възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и неговото намаляване.

Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер от 400.00 лв.

Договореното възнаграждениe е определено на минималния размер в действащата към сключване на договора за правна помощ редакция на разпоредбата по чл.18, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не подлежи на редуциране.

Воден от горното и на осн. чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

Отменя наказателно постановление №2210500296 от 14.12.2022г., на зам. директора на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, с което на А. Р. К. / М./, за това, че на 06.04.2022 г., не следила за наличието на разрешително за достъп до отдел 69, подотдел "е2", землище Райковци - насаждение, в което се извършвал добив на дървесина, като лицето Георги Георгиев Чакъров, който извършвал сеч на дървесина от подотдела по Позволително за сеч № 0652379/24.01.2022 г. нямал разрешително за достъп до горската територия към момента на извършване на проверката, в нарушение на чл. 12б, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, на осн. чл.257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, е наложена глоба в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Велико Търново да заплати на А. К. М., с ЕГН**********, от с.Разделци, Община Антоново, сумата от 400 лв. – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, пред ВТАдм.С.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4