Определение № 145 от 23.02.2022, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 31/2022
- Вид
- Определение № 145
- Подписан
- 23.02.2022
- В сила
- 23.02.2022
- Състав
- Радослав Кръстев Славов, Женя Радкова Димитрова, Дарина Стоянова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 145 гр. *****, 21.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Радослав Кр. Славов
Членове:
Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно частно търговско дело № 20223001000031 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от К. Е.Я. против определение от 20.12.2021 година, постановено по т.д.1480/2017 година по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 1894 лева по депозираната въззивна жалба срещу решение, постановено по същото дело.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно и моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като постанови друго, с което да го освободи от заплащане на държавна такса.
Твърди, че единственият доход който получава е по трудово правоотношение в размер на 1594,54 лева, като съпругата му също получава доход в размер на 1220,98 лева по трудово правоотношение. Не разполагат с парични влогове, не развиват търговска дейност и не притежават недвижими имоти. От месечнияте им приходи следва да се приспаднат ежемесечните разходи за задоволяване на елементарни битови нужди, както и погасителна вноска по потребителски кредит в размер на 530,07 лева и 300 лева присъдена издръжка на непълнолетната дъщеря Ю. Я..
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по 1 същество е частично основателна по следните съображения.
Производството по т.д. № 1480/2017 година по описа на Окръжен съд ***** е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу К.
Е.Я., като с решение от 05.11.2021 година, същият е осъден да заплати солидарно с В. М. Я. на ищеца сумата от 100858,33 шв.франка, представляващи главница, дължима въз основа на договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба -27.10.2017 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 12802 лева, разноски, съобразно уважената част от иска, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Ответникът К.Я. е подал въззивна жалба срещу постановеното решение, като дължимата държавна такса е в размер на 3788 лева.
С молба от 16.12.2021 година ответникът е поискал освобождаване от държавна такса за въззивното обжалване поради тежкото си финансово състояние.
Към молбата са приложени декларации, от които е видно, че К.Я. получава доход по трудово правоотношение в размер на 1594,54 лева, като съпругата му също получава доход в размер на 1220,98 лева по трудово правоотношение. Не разполагат с парични влогове, не развиват търговска дейност и не притежават недвижими имоти. От месечнияте им приходи следва да се приспаднат ежемесечните разходи за задоволяване на елементарни битови нужди, както и погасителна вноска по потребителски кредит в размер на 530,07 лева и 300 лева присъдена издръжка на непълнолетната дъщеря Ю. Я.. Ответникът има участие в „Руевитт“ ЕООД, което не осъществява дейност. Притежава ½ ид.ч. от леки автомобили с дата на производство 1992 и 1999 година, които не ползва.
Съгласно възприетото в т. 13 от ТР № 6/06. 11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., на ОСГТК, молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК съставлява молба за защита и съдействие по смисъла на чл. 2 ГПК и разрешението по нея е съдебно правораздаване.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано 2 имущество и получавани доходи. При произнасянето по молбата съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства. Тази преценка не е произволна, а се основава на конкретни обективни факти, удостоверени по надлежния ред.
За да бъде уважена молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е необходимо по делото да бъде установено, че молителят няма достатъчно средства за заплащане на дължимата за производството държавна такса и разноски, при което съдът следва да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса, в т. ч. и бъдещите разноски, които следва да понесе по делото. Дължимата държавна такса за въззивно обжалване е в размер на 3788 лв. , като след постановеното определение на първоинстанционният съд същата е дължима до размера от 1894 лева. С оглед данните по делото за доходите на въззивника, съдът намира, че същият не би могъл да изпълни задължението си за внасяне на такса в този размер, тъй като взема предвид средствата необходими за издръжка на едно лице на месец, определени според данните на НСИ за последното тримесечие на 2021 г. .
Нетната потребителска кошница е в размер на 1147,92 лева, а за последното тримесечие на 2021 година необходимият доход за осигуряване на социално приемлив начин на живот за едно работещо лице е 1479 лева, а при двама работещи с едно дете всеки един от тях трябва да взема не по-малко от 1331 лева. Нарастването на дохода за издръжка през 2021 година се дължи на ускорения ръст на цените, обусловен от замразената икономическа активност, драстичното покачване на цените на ел.енергия и суровини.
С разполагаемите от молителя средства, след приспадане на сумите, дължими за месечната издръжка на детето Ю. Я. същият не може да заплати дължимата за въззивното производство държавна такса в пълен размер, тъй като тя представлява непосилен разход, съизмерим с отсъстващите м у към момента доходи. Наличните у лицето средства са необходими за неговата издръжка в хода на производството, с оглед времетраенето на процеса до приключването му с влязъл в сила акт. С освобождаването му от дължимите за производството такси и разноски се постига баланс между минимално необходимите средства за месечната му издръжка и участието му в производството, без да бъдат накърнени неговите права. Съдът съобразява и 3 влязлото в сила съдебно решение, по което въззивникът дължи заплащане на месечна издръжка на непълнолетно дете, както и, че тази издръжка, с оглед интересите на детето е приоритетна.
Съобразно гореизложеното, молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважена за разликата над 1000 лева.
Поради частично несъвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде частично отменено и вместо него да се постанови друго, с което искането се уважи в посочения по-горе смисъл, а потвърдено, в частта, с която е оставена без уважение молбата за освобождаване до размера от 1000 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №261206/20.12.2021 година, постановено по т.д.
№1480/2017 година по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на К. Е.Я. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 1894 лева по депозираната въззивна жалба срещу решение, постановено по същото дело, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСВОБОЖДАВА К.Е. Я., ЕГН-********** с адрес: гр.*****, ул.“************“, 11, ет.3, ап.8 от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване за разликата над 1000 лева до размера от 1894 лева, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№261206/20.12.2021 година , постановено по т.д. №1480/2017 година по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на К. Е.Я. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 1000 лева по депозираната въззивна жалба срещу решение, постановено по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5