Определение № 684 от 29.09.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. Перник, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500566 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 121, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на П. Ж. Х. срещу определение № 2211/ 14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2808/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, с което производството по делото е прекратено, а последното – изпратено по подсъдност на Районен съд – Благоевград на основание чл. 105 ГПК. Жалбоподателят изразява становище, че определението е неправилно, тъй като не е съобразена нормата на чл. 23, ал. 3 ГПК. В тази връзка посочва, че производството по делото е образувано след отделянето на предявен от нея срещу Л. М. Г. насрещен иск по гр.д. 307/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, чиято подсъдност била определена по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК след направени отводи на всички съдии от Районен съд - Петрич, Районен съд - Сандански, Районен съд - Благоевград, Районен съд - Разлог и Районен съд - Гоце Делчев, мотивирани от факта, че П. Ж. Х. е *** в Районен съд – ***. Счита, че местната подсъдност на насрещния иск е обусловена от първоначално предявения срещу нея иск и е стабилизирана по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК, поради което делото по него следва да бъде разгледано от определения Районен съд – Перник. Жалбоподателката изразява становище, че при отделянето на насрещния иск за разглеждане в отделно производство съдът, разглеждащ последния, е обвързан от установената на основание чл. 23, ал. 3 ГПК подсъдност, а не са приложими общите правила относно местната подсъдност. В жалбата се твърди, че в нарушение на чл. 8 ГПК не е предоставена възможност на П. Ж. Х. да вземе становище и да бъде изслушана като страна преди да бъдат постановени определението за отделяне на насрещния иск и определението, с което производството по делото, образувано въз основа на него, е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд – Благоевград. Добавено е, че въпреки посоченото в атакувания съдебен акт, че съдът не може да направи избор на местнокомпетентен съд вместо ищцата, е направил такъв, като е предпочел местната подсъдност по чл. 105 ГПК без да излага каквито и да е мотиви в тази връзка. Според жалбоподателката определение № 2211/ 14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2808/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, представлява отказ от правосъдие по смисъла на чл. 2 ГПК и предпоставя нарушаване на задължението за разглеждане на делото в разумен срок по чл. 13 ГПК, тъй като обстоятелствата, поради които районните съдии от Районен съд - Петрич, Районен съд - Сандански, Районен съд 1 Благоевград, Районен съд - Разлог и Районен съд - Гоце Делчев са се отвели от разглеждане на делото по иска на Л. М. Г. срещу нея, продължават да са налице. Въз основа на тези аргументи П. Ж. Х. моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Л. М. Г., с който са изложени съображения, че същата е неоснователна, а атакуваното определение – правилно.

Ответникът по жалбата намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че след отделянето на предявения от П. Ж. Х. иск за разглеждане в отделно производство същият е загубил качеството си на насрещен иск, поради което за него важат общите правила за определяне на местна подсъдност. Сочи, че определената по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК подсъдност касае предявения от него срещу жалбоподателката иск, но не и тази на отделения за разглеждане в отделен процес насрещен иск. Въз основа на тези доводи Л. М. Г. моли атакуваното определение № 2211/ 14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2808/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, да бъде потвърдено.

Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на страните и материалите по делото, приема следното:

Подадената частна жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице, за което е налице интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Гр.д. № 2808/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано, след като с определение № 2201/ 11.07.2025 г., постановено по гр.д. № 307/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, е отменено на основание чл. 253 ГПК определение от 09.06.2025 г., с което е приет за съвместно разглеждане предявеният от П. Ж. Х. срещу Л. М. Г. насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 лева, частична претенция от 20 000 лева; отказано е приемането на насрещния иск за съвместно разглеждане в рамките на производството по гр.д. № 307/ 2025 г. и същият е отделен в самостоятелно производство.

С отговора на насрещната искова молба ответникът по нея Л. М. Г. е направил възражение за местна неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 4 ГПК, като се е позовал на нормата на чл. 105 ГПК и е посочил, че неговият постоянен е в гр. ***.

С обжалваното определение № 2211/ 14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2808/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, първоинстанционният съд е приел възражението за местна неподсъдност на спора за основателно, тъй като от направена справка в НБД „Население“ било видно, че регистрираният постоянен адрес на Л. М. Г. е в гр. ***, а съгласно чл. 105 ГПК искът се подава в съда, в района на който се намира седалището или постоянният адрес на ответника. Поради това е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Благоевград.

Настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира атакуваното определение за правилно. Предявеният в исковия процес от ответника в рамките на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК насрещен иск подлежи на съвместно разглеждане с първоначално предявения иск ако е родово подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него (чл. 211, ал. 1 ГПК). Съгласно нормата на чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК, когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му. Ако не са налице предпоставките за съвместно разглеждане на първоначалния и насрещния иск или ако съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, исковете следва да бъдат разделени, като насрещният иск бъде отделен за разглеждане в отделно производство. Определението за отделянето му за самостоятелно разглеждане по чл. 211, ал. 2, изр. 2 ГПК не подлежи на обжалване, а е въпрос на процесуална целесъобразност, като преценката дали съвместното разглеждане на насрещния иск заедно с първоначалния ще е значително затруднено е в дискреционните правомощия на съда.

2

След отделянето на насрещния иск в отделно производство по отношение на местната подсъдност се прилагат общите правила на ГПК. В случая с отговора на исковата молба в срока по чл. 119, ал. 4, вр. с чл. 131, ал. 1 ГПК (препис от насрещната искова молба и приложенията към нея е получен от Л. М. Г. на 25.06.2025 г., а отговорът на исковата молба е подаден по електронен път на 15.07.2025 г.) ответникът по отделения насрещен иск е направил възражение за местна неподсъдност на спора, като се е позовал на общата норма на чл. 105 ГПК и е посочил, че регистрираният му постоянен адрес е в гр. ***(като последното обстоятелство е проверено от първоинстанционния съд чрез справка в НБД „Население“). Поради това не е налице основание за разглеждане на делото от Районен съд – Перник, а същото следва да бъде изпратено на Районен съд – Благоевград, който се явява компетентен според правилата за местна подсъдност.

Неоснователно е възражението, направено с частната жалба, че определената по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК подсъдност касае и насрещния иск, доколкото вече е стабилизирана. Чл.

23, ал. 3 ГПК регламентира случаите на определяне на съд, който да разгледа дело в хипотезата, когато поради отстраняването на съдии разглеждането му в съответния съд е невъзможно. Същата е приложима единствено по отношение на конкретното дело, по което е постановено определението за определяне на съд, но не и по отношение на впоследствие образувани производства след отделяне на предявени насрещни искови претенции, макар водени между същите страни. Нормата на чл. 23, ал. 3 ГПК регламентира извънредни случи на определяне на съд, който да разгледа съответния спор, при които е невъзможно делото да бъде разгледано от местнокомпетентния съд (цели да се преодолее невъзможността за разглеждане на конкретното дело) и не може да се тълкува разширително и да се прилага за други впоследствие образувани дела.

Обстоятелството, че преди постановяване на определение № 2201/ 11.07.2025 г. по гр.д. № 307/ 2025 г. и атакуваното определение № 2211/ 14.07.2025 г. по гр.д. № 2808/ 2025 г. съдът не е предоставил възможност на жалбоподателката да вземе становище по искането за отмяна на определението от 09.06.2025 г. по гр.д. № 307/ 2025 г. и по възражението за местна неподсъдност на спора не влияе на правилността на обжалвания съдебен акт. Съдът не е задължен да предоставя възможност на ищеца по насрещния иск да вземе отношение по становището на ответника относно съвместното разглеждане на същия заедно с първоначалния или по релевирано от ответника възражение по чл. 119, ал. 4 ГПК, а има възможност да го направи ако прецени за необходимо. В случай че преценката на съда, че не е местнокомпетентен да разгледа делото, е неправилна, страната има на разположение пътя на защита чрез обжалване на съдебния акт и съответно да наведе с частната жалба доводите си, които да бъдат съобразени от въззивната инстанция (както е направено в случая).

По отношение на твърдението, че първоинстанционният съд е направил избор вместо ищцата на местнокомпетентен съд, който да разгледа иска й, следва да се посочи, че нормата на чл. 115, ал. 1 ГПК регламентира хипотезите, при които ищецът изначално е направил своя предоставен му от закона избор чрез подаването на исковата молба пред съда по местоизвършването на деянието. В тази хипотеза ответникът не може да се позове на нормата на чл. 105 ГПК и да поиска делото да бъде изпратено за разглеждане от съда по неговия постоянен адрес (а ако направи такова искане същото следва да бъде оставено без уважение), доколкото процесуалният закон предоставя възможност за избор на ищеца. В процесния случи обаче П. Ж. Х. не е направила този избор на съд според правилото на чл.

115, ал. 1 ГПК, а е предявила исковата си претенция като насрещен иск в рамките на образуваното пред Районен съд – Перник производство. Последният има възможност да извърши проверка дали е компетентен според чл. 115, ал. 1 ГПК и след като констатира, че не е - да изпрати делото за разглеждане на компетентния съд според общото правило за местна подсъдност по чл. 105 ГПК – Районен съд – Благоевград, след като е налице изрично искане за това, направено в преклузивния срок по чл. 119, ал. 4 ГПК.

Въз основа на изложените съображения настоящият състав на Окръжен съд – Перник приема, че обжалваното определение № 2211/ 14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2808/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, с което производството по делото е прекратено, а 3 делото – изпратено по подсъдност на Районен съд – Благоевград, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2211/ 14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2808/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, с което производството по делото е прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на Районен съд – Благоевград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________