Акт от 25.10.2019, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1460 гр.

П., 25.10.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02209 по описа на съда за

2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск от Е.И.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв. А.Ц. – ПАК срещу “Топлофикация – П.” АД, с който се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2638,63 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до

30.04.2013г. и сумата от 511,36 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.06.2011г. до 15.05.2014г., за които суми на ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист от 23.07.2014г. по ч. гр. д. № 4050/2014г. по описа на ПРС, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, въз основа на издаден по ч. гр. д. № 4050/2014г. по описа на ПРС изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело № ***. по описа на ЧСИ С.Д.. В исковата молба се твърди, че по отношение на процесните вземания е изтекла погасителната давност, поради което същите не се дължат

В срока по чл.

131 ГПК, ответникът „Топлофикация –П.“

АД, с ЕИК: *********, не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника му адв. А. Ц., поддържа основателността на предявените искови е пледира за уважаването им.

Ответното дружество, представлявано от процесуалния му представител, оспорва предявените отрицателни установителни искове, като неоснователни, по съображения, изложени в писмена защита, и пледира за отхвърлянето им.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и се установява от приетите по делото и неоспорени доказателства, че по гр. д. № 4050/2014г. по описа на Пернишки районен съд, е бил издаден изпълнителен лист от 23.07.2014г., с който Е.И.Т. (ищец по настоящото дело) е осъдена да заплати на ответника „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ сумата от 2638,63 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2013г. и сумата от 511,36 лв, представляваща законна лихва за забава върху главницата, както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Установява се, че въз основа на издадения изпълнителен лист, на 15.10.2014г., въз основа на депозирана от “Топлофикация-П.” АД молба, е образувано изпълнително дело № ******. по описа на ЧСИ С.Д..

С молба от 05.01.2015г. от длъжника по делото – Е.И.Т., адресирана до ЧСИ С.Д., Т. е изразила желание да изплаща задължението си на части – на разсрочено плащане по 100 лева на месец. Видно от материалите по изпълнителното дело, в периода от 06.01.2015г. до 22.10.2015г. от страна на длъжника са постъпвали регулярно суми за погасяване на вземането, предмет на изпълнителното дело, което от своя страна е довело до липса на необходимост от страна на взискателя да посочва, респ. предприема други изпълнителни способи за събиране на вземането си.

Видно материалите по делото е, че последното изпълнително действие по производството е от 08.08.2018г., когато е наложен запор върху всички вземания на длъжника (понастоящем ищец) в “Банска ДСК” ЕАД - София. Установява се, че от момента на последната вноска, направена от длъжника, до налагането на посочения запор, по делото са извършвани действия, насочени към проучване на имущественото състояние на длъжника и които действия не позволяват да се приеме, че делото е прекратено по „перемция”.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По допустимостта:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно: погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.

На следващо място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.

Предявеният иск е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д.

№ ***. по описа на ЧСИ С.Д., с рег. № *** с район на действие Окръжен съд – гр.

П., като производството по това изпълнително производство продължава да е висящо, тъй като не са събрани вземанията на взискателя, съобразно приложения изпълнителен лист, както и тези, досежно лихви и направени разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл.

439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита.

Поради изложеното, съдът намира, че ищците имат правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът намира следното:

От фактическа страна е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че в полза на „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: ********* е издаден изпълнителен лист на 23.07.2014г. по ч. гр. д. № № 3323/2010г. по описа на ПРС за сумата от сумата от 2638,63 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011г. до 30.04.2013г. и сумата от 511,36 лв, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.06.2011г. до 15.05.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.06.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 213.00 лева.

Не се установява от длъжника да е постъпило възражение за недължимост, поради което заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесния изпълнителен лист, е влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съответно от датата на влизане в сила на заповедта –15.07.2014г., започва да тече и нов 5-годишен давностен период за вземанията.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, на 15.10.2014г. е било образувано изп. дело № ******. по описа на ЧСИ С.Д., като с молбата си за образуване на изпълнително дело, взискателят е посочил и конкретни изпълнителни способи, с което е прекъснал течението на давността.

Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Д.Д.

„съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“

По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на

ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 08.08.2018г., когато е извършено последното релевантно изпълнително действие.

На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.

ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия.

При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.