Решение № 38 от 10.03.2023, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 1038/2022
- Вид
- Решение № 38
- Подписан
- 10.03.2023
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 1 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 ал. 1 б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 38 гр. Девня, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20223120101038 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Р. И. , ЕГН: **********, с адрес: гр. В**********, чрез проц. представител - адв. К.
Д. - АК Добрич, срещу Р. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д********, като майка и законен представител на Й. Г. И., ЕГН: **********, адрес: гр.
Д*********, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ал.
1 от ГПК с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответницата, като майка и законен представител на Й.
Г. И., ЕГН: ********** сума в общ размер на 12 892, 11 лева, както следва: сумата от 6 900 лева, представляваща главница по неизплатена месечна издръжка на детето Й. Г. И., ЕГН: ********** за периода от 05.11.2011 г. до 31.08.2017 г., сумата от 5 602 лева лихви върху главницата за същия период и сумата от 390 лева, представляваща съдебно - деловодни разноски по гр. д. № 950/2012г. по описа на PC - Девня, поради изтекла погасителна давност.
Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки в исковата молба, че по силата на Решение №10/01.02.2013 г., постановено по гр. д. № 950/2012г. по описа на PC - Девня, влязло в законна сила на 25.02.2013 г. упражняването на родителските права по отношение на детето Й. Г. И., ЕГН:
********** са предоставени на майката Р. И. П., ЕГН **********, а той е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето Й. Г. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р. И. П., ЕГН: **** в 1 размер на 100 лева, считано от 05.11.2011 г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на условията за прекратяване на издръжката, на основание чл. 143 вр. чл. 149 от СК, както и да заплати в полза на ищцата по посоченото дело /настоящ ответник/ и сумата от 390 лева разноски по делото.
В исковата молба сочи се, че още на 26.02.2013 г. ответницата Р. П. се е сдобила с изпълнителен лист № 10 от 2013 г. по гр. д. № 950/2012 г. по описа на PC – Девня, като едва девет години по - късно - на 31.08.2022 г. е образувала ИД №20223120400175/2022 г. по описа на ДСИ Александър Бижев при PC Девня, по което общото задължение на ищеца към дата 31.08.2022 г. възлиза в размер на 22 212, 84 лева, от които главница 12 700 лева, лихви 6 899, 57 лева, неолихвяема сума 390 лева и 72, 50 лева разноски по изп. дело, както и такси по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на Районен съд Девня в размер на 1 460, 77 лева и приет адвокатски хонорар в размер на 690 лева.
Излага, че изискуемостта на вземането за издръжка, за което е издаден изпълнителен лист на ответната страна по решение №10/01.02.2013 г., постановено по гр. д. № 950/2012г. по описа на PC - Девня за процесната издръжка в размер на 100 лева месечно е настъпила на 25.02.2013 г.
Погасителната давност за същите е прекъсната с предприемане на действия по принудително изпълнение по ИД №20223120400175/2022 г. по описа на ДСИ Александър Бижев при PC - Девня от 31.08.2022 г. От този момент е започнала да тече нова петгодишна давност и вземането на детето Й. И. за издръжка не е погасено за пет години назад или до 01.09.2017 г. Преди тази дата обаче задължението му е погасено по давност, поради което счита, че за периода от 05.11.2011 г. до 31.08.2017 г. не дължи сума в общ размер на 12 892,11 лева, както следва: сумата от 6 900 лева, представляваща главница от неплатени издръжки за този период, сумата от 5 602 лева, лихви върху главницата за същия период, както и сумата от 390 лева, представляващи съдебно - деловодни разноски по гр. д. № 950/2012 г. по описа на PC - Девня, поради изтекла погасителна давност. Предвид недължимостта на част от сумите по изпълнителното дело, то такси по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на Районен съд - Девня в размер на 1 460, 77 лева, както и приетия адвокатски хонорар в размер на 690 лева следвало също да бъдат редуцирани.
С оглед изложеното за ищеца възниквал правен интерес от завеждане на настоящия отрицателен установителен иск. Моли се за уважаване на предявения иск, правят се искания по доказателствата и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, която намира иска за допустим. Излага, че вземането й срещу ищеца е съдебно признато с влязло в сила решение, поради което действията й по образуване на изп. производство са законосъобразни. Счита, че не е дала 2 повод за завеждане на иска, поради което моли да не й се възлагат разноски.
Сочи, че давността не се прилага служебно, а ищецът – длъжник по ИД не се е позовал на изтекла погасителна давност в хода на образуваното изпълнително производство. В края на писмения си отговор заявява, че признава иска и моли за съдебно решение при условията на чл. 78 ал. 2 от ГПК. . Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител прави искане за постановяване на решение при признаване на иска. В устните състезания поддържа това свое искане, както и заявената с исковата молба претенция, вкл. и за присъждане на разноски по списък, който представя.
Ответната страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от Решение №10/01.02.2013 г., постановено по гр. д. № 950/2012 г. по описа на PC – Девня, препис от което е приложен към приобщеното ИД №20223120400175/2022 г. по описа на ДСИ Александър Бижев при PC - Девня, се установява, че ищецът и ответницата имат едно дете – Й. Г. И., ЕГН: ********** , като родителските права върху детето са предоставени на майката, а ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител – ответницата П. в размер на 100 лева, считано от 05.11.2011 г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на условията за прекратяване на издръжката, на основание чл. 143 вр. чл. 149 от СК, както и да заплати в полза на ищцата по посоченото дело /настоящ ответник/ и сумата от 390 лева разноски по делото.
На основание чл. 146 ал. 1 т. 3 от ГПК съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещ се от доказване факта, че срещу ищеца е образувано ИД №20223120400175/2022 г. по описа на ДСИ Александър Бижев при PC - Девня, въз основа на изпълнителен лист № 10 от 2013 г., издаден по силата на Решение № №10/01.02.2013 г., постановено по гр. д. № 950/2012 г. по описа на PC - Девня, влязло в законна сила на 25.02.2013 г.
Установява се от приложеното ИД №20223120400175/2022 г. по описа на ДСИ Александър Бижев при PC Девня е, че същото е образувано на 30.08.2022 г. по заявление от ответницата.
От покана за доброволно изпълнение изх. № 3988/31.08.2022 г. по 3 описа на ДСИ /л. 51 по ИД/ е видно, че длъжника е поканен да плати общо сумата от 22 212, 84 лева, от които 12 700 главница по неплатената издръжка, 6 899, 57 лева лихви, 390 лева неолихвяема сума, 72, 50 лева разноски по ид, както и таксата по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в размер на 1 460, 77 лева.
Длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение на 21.09.2022 г.
От писмените доказателства по приобщеното ИД
№20223120400175/2022 г. по описа на ДСИ Александър Бижев при PC Девня се установява, че на 07.09.2022 Г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на ищеца в Банка „ДСК”АД и върху притежаваното от него МПС, както и възбрана върху негов недвижим имот.
На 30.09.2022 г. по ИД е постъпила сумата от 171, 32 лева от запорираните лични сметки на ищеца, които ДСИ е разпределил с Разпореждане от 03.10.2022 г., като е разпоредил 115, 94 лева да се преведат на ответницата, като законен представител на детето на страните в настоящия спор за погасяване на задължението за издръжка на ищеца.
Дни по – късно – на 07.10.2022 г. ищецът е предявил исковата си претенция пред настоящия съд, считайки част от сумата по ИД за недължима, поради настъпила погасителна давност.
С Определение №737/10.11.2022 г. на настоящия състав по искане на ищеца е допуснато обезпечение на предявения иск чрез обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по ИД №20223120400175/2022 г. по описа на ДСИ Александър Бижев при PC - Девня.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Във връзка с искането на ищеца за постановяване на решение по делото по реда на чл. 237 от ГПК съдът намира следното:
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. В този смисъл, за да породи целените правни последици и да доведе до постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК признаването на иска трябва винаги да е безусловно. В настоящия случай не е така, тъй като ответникът в писмения си отговор само е вметнал, че е направил признание на иска като в същото време е навел и доводи и твърдения, с които е оспорил иска, вкл. и относно неговата допустимост – такива са напр. твърденията, че ищецът е разполагал с по ефективно средство за защита пред съдебния изпълнител, като вместо да търси защита по исков път е следвало да се позове на погасителната давност в хода на изпълнителното производство.
Относно възражението на ответната страна за недопустимост на 4 иска поради липса на правен интерес от защита по исков път.
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът за оспорване на изпълнението, уреден е в чл. 439 от ГПК, е отрицателен установителен, който има за предмет само оспорване на изпълняемото материално право и по правната си същност е извънредно средство за защита на длъжника в изпълнителното производство. Надлежни страни по това оспорване са носителите на оспорваното материално право /длъжник и взискател/, като чрез искът по чл. 439 от ГПК защита срещу действия на съдебния изпълнител е недопустима да бъде получена /в този смисъл е практиката на върховната съдебна инстанция обективирана в Опр. № 313/25.03.2011 г., ЧТД № 157/2011 г., II т. о., по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК; Опр. № 28/23.01.2012 г., ЧГД № 497/2011 г., I г. о., по чл. 274, ал. 3 ГПК и др./. Предпоставка за допустимост на защитата по реда на чл. 439 от ГПК е твърдение за наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Такива факти могат да бъдат, както твърдение за даване на издръжка в натура, така и твърдение за изтекла давност, на каквото именно твърдение ищецът основава исковата си претенция. Предвид изложеното, съдът счита, че иска е допустим, липсва изрично и безусловно заявление от страна на ответника, че признава иска, респ. и основания за произнасяне на решение по чл. 237 от ГПК.
С предявения иск ищецът претендира, че не дължи сумата от 12 892, 11 лева, от които 6 900 лева главница по вземането за издръжка на ответницата срещу него за периода от 05.11.2011 г. до 31.08.2017 г. и 5 602 лева лихви върху главницата за същия период, както и сумата от 390 лева присъдени в полза на ответницата разноски по гр. дело № 950/2012 г. по описа на РС – Девня, влязло в законна сила на 25.02.2013 г., поради изтекла погасителна давност.
Давността като правен институт представлява определен от закона период от време, през който носителят на едно субективно материално право бездейства досежно упражняването му. Като санкция и превенция срещу необоснованата пасивност на титуляря на правото законодателно е уредено погасяването на възможността за принудително удовлетворяване на притезанието, с изтичане на нормативно определения период. В интерес на правната сигурност съдебната санкция на това погасяване се постига с произнасянето по съществото на правния спор. В настоящия случай е налице несъмен спор за дължимостта на сумите по изпълнителния лист – ответникът ги претендира, сдобивайки се с изпълнителен лист и образувайки 5 изпълнително дело за тях, висящо към момента, а ищецът твърди, че не ги дължи. Ето защо релевираното пред съда твърдение на ищеца по чл. 110 от ГПК е напълно допустимо. Основното възражение срещу това разбиране би могло да бъде основано на разпоредбата на чл. 115 ал. 1 б. „а” от ЗЗД, съгласно която давност не тече между дете и родител, докато последният упражнява родителските права. Относно приложимостта на разпоредбата на чл. 115 б. “а“ ЗЗД съдът счита за нужно да отбележи, че съдебната практика е противоречива: някои съдилища приемат, че тя се прилага спрямо всеки от родителите на детето, докато други считат, че след като е налице съдебно признато вземане за издръжка, това правоотношение е подчинено на общия режим на погасителната давност и не се обхваща от хипотезата на чл. 115 ал.
Разпечатката съдържа 38 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe5926de-8555-4cbd-8a1c-95586170186c