Решение № 3232 от 18.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3232 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20235330114870 по описа за 2023 година

Производството е обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът И. М. К. ЕГН **********, гр. П., ул.***№**, ет.*, ап.**, чрез адв. М. М., със съдебен адрес: гр. П., бул.“***“ №**, ет.*, ап.*, в исковата си молба против "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Сребърна"“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8 представлявано от С. Ю. А., моли съда, да признае за установено, че уговорената неустойка по чл.6.6 от договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №*** г., сключен с ответника е нищожна на основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 7,54 лева неустойка, недължимо платена по недействителна клауза по договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №***г.

Ищецът твърди, че на*** г. бил сключен договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №***, по силата на който му е отпусната сумата от 200 лева. На същата дата ***г. ищецът сключил Анекс към договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № *** г., в който били посочени и в цифри параметрите на сключени кредит, а именно: ГПР е в размер на 48.87%, при срок на кредита от 12 седмични вноски, при лихва от 10.24 лева, за целия срок.

Твърди, че съгласно чл.6.1 от договор за потребителски кредит, „Гет Кеш“ № ***, ищецът следвало да предостави обезпечение по кредита от поръчителство на две лица или банкова гаранция, а съгласно чл.6.6 от договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №***, а ако не 1 предостави обезпечение по кредита, дължал неустойка в размер на 0.71 лева на ден или общо за целия срок в размер на 59,40 лева. Като точният й размер бил посочен в погасителния план и в чл.9 от Анекс към договор за потребителски кредит.

Ищецът бил добросъвестен и погасил предсрочно договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № ***, като заплатил сумата в размер на 215,00 лева, с която погасил: 200,00 лева главница, 10,24 лева лихва и 4.76 лева - неустойка, за което предоставя и платежен документ издаден от ***.

‘

Счита, че така уговорената неустойка по чл.6.6 от договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № *** е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че била сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 46 ал. 1 от 33П.

Твърди, че така претендираната неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Счита същата за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвиждала заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, неустойка предвидена в Договор за кредит според който се дължи неустойка в размер на 59.40 лева при неосигуряване на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с цел на транспонираната в ЗПК директива.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага доводи за това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и събрани по делото доказателства се установява, че между страните по делото е бил сключен договор за кредит №*** от *** г. и Анекс към него от същата дата, за сумата от 200,00 лева и общо задължение от 419,64 лева, при срок на кредита 12 седмици, ГПР 48,87%, и лихва за целия период 10,24 лева.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.

Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на 2 добрите нрави:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора най-късно до края на следващия ден, считано от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 0,71 лв. средно на ден, или 59,40 лева за целия период на договора.

Съдът намира клаузата за неустойка за нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като сумата претендирана чрез нея представлява една трета от стойността на целия отпуснат кредит, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено 3 предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Ето защо искът за прогласяване на недействителността на тази клауза следва да се уважи, като основателен и доказан.

С оглед изложеното по-горе във връзка с установеното обстоятелство, което не е спорно между страните, че ищецът е изплатил задълженията по кредита представляващи 200,00 лева главница, 7,46 лева лихва и 7,54 лева неустойка, съдът намира, че сумата за неустойка е недължимо платена.

Ищецът измени исковата си претенция до размера на заплатената такава в размер на 7,54 лева.

С оглед установеното недължимо плащане на неустойката, като получена при начална липса на основание, тази сума следва да бъде върната на потребителя. Сумата се дължи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 12.10.2023 г., доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.

По отоншение на разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са доказателства за плащане на 100,00 лева държавна такса.

Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Ответната страна е оспорила твърдението на ищеца, че са налице предпоставките на чл.38 от ЗА, да й бъде предоставена безплатна адвокатска помощ.

С оглед на горното съдът намира, че следва да определи размера на адвокатското възнаграждение, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, който възлиза на 400,00 лева, който следва да бъде присъден лично на пълномощника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между И. М. К. ЕГН **********, гр. П., ул.*** №**, ет.*, ап.**, чрез адв. М. М., със съдебен адрес: гр. П., бул.“***“ №*, ет.*, ап.* и "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Сребърна"“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8 представлявано от С. Ю. А., клаузата на чл.6.6 от Раздел VІ Обезпечение по кредита, от Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №*** г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави и накърняваща договорното равноправие между страните.

ОСЪЖДА "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Сребърна"“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8 представлявано от С. Ю.А., да заплати на И. М. К. ЕГН **********, гр. П., ул. *** №**, ет.*, ап.**, чрез адв. М. М., със съдебен адрес: гр. П., бул.“***“ №*, ет.*, ап.*, направени по делото разноски в размер на 100,00(сто) лева.

ОСЪЖДА "АЙ ТИ ЕФ ТРУП" АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Сребърна"“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8 представлявано от С. Ю.А., да да заплати на адвокат М. В. М., със съдебен адрес: гр. П., бул.“***“ №*, ет.*, ап.*, сумата от 400,00(четиристотин)лева, представляваща адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщение до страните.

Разпечатката съдържа 45 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe591876-ff12-45a9-8cb6-b58d9c58f502