Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 380 от 02.11.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
706/2026
Подписан
02.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 ал. 9 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Русе, 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария Велкова

Членове:Татяна Черкезова

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20264500500706 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Т. В. П., чрез процесуалния му представител адв. С. В. от АК – Русе, срещу Решение № 961/02.07.2026 г., постановено по гр. д. № 7496/2025 г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с която е изменен режимът на лични отношения с детето му Т.Т.П..

Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение в атакуваната част, както и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че районният съд избирателно е кредитирал свидетелските показания и е пренебрегнал писмените доказателства по делото, които установяват, че в продължение на пет години между него и детето се е прилагал доброволен режим всяка събота и неделя, с приспИ.е.

Въпреки приетите от съда факти относно висок родителски капацитет, отлични битови условия и изричното съгласие на детето, съдът необосновано е приоритизирал почивните дни на майката с детето.

Иска отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната част и постановяване на ново решение, с което да се уважи предявеният от него иск за изменение на режима на лични отношения с малолетната Т.Т.П., като се определели режим - всяка събота от 10.00 часа до неделя до 20.00 часа през лятно часово време и съответно 19.00 часа през зимното часово време, с преспИ.е.

1

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата М. П. Г., чрез адв. Р. С. от АК – Русе, със становище за неоснователност на жалбата. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, тъй като претенцията на бащата за лични контакти всяка събота и неделя с приспИ.е противоречи на интереса на детето.

Въззивната жалба изхожда от страна по спора, подадена е в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. В рамките на правомощията си по чл.

269 от ГПК въззивната инстанция извърши проверка на атакувания съдебен акт. На основание чл.272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същите следва да бъдат потвърдени по изложените в тях съображения.

Производството пред първата инстанция е образувано по иск по чл. 59 ал. 9 от СК, предявен от Т. В. П..

От фактическа страна по делото се установява следното:

Детето на страните Т. В. П. и М. П. Г. – Т.Т.П., е родено на **.**.****г., по време на съвместното им съжителство. С Решение № 1934 по гр.д. 6072/2019г. Районен съд – Русе одобрил постигнато между страните споразумение, с което е определен режим на лични отношение на бащата с малолетното дете всяка сряда и събота от седмицата, за всеки от дните – сутрин от 09.00 часа до 19.00 часа вечерта, без преспИ.е на детето в дома му, като след започване на училище двадесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като през година се редуват – първата половина от ваканциите през едната година и втората половина от ваканциите през следващата. По време на Коледните и Великденските празници при редуване с майката. Към момента на определяне на този режим детето е било на възраст една година и девет месеца.

От приетия по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе се установява, че детето на страните – Т.Т.П., се чувства добре с всеки от родителите си и има изградена емоционална връзка както с майка си, така и с баща си, като проявява привързаност и към двамата. Родителите разполагат с подходящи битови условия за отглеждане на детето и притежават необходимия родителски капацитет. Изразява се становище, че е в интерес на детето и двамата родители да участват поравно в живота му, като заедно вземат решения за неговото бъдещо образователно, здравословно и социално развитие.

От ангажираните по делото свидетелски показания се установява, че бащата Т. П. участва активно в грижите за детето при осъществяване на личните отношения, като организира разходки и занимания през свободното му време, осигурява храненето му и полага необходимите битови грижи. Същият не проявява такава активност по отношение на 2 участието на детето в училищни и извънкласни занимания, и основен ангажимент за тях има майката.

Доказва се, че до образуване на настоящото дело по уговорка между страните е осъществяван режим на лични отношения на бащата с детето, значително по- разширен от постановения със съдебното решение.

При така установените обстоятелства Районен съд – Русе е приел, че настъпилата промяна във възрастта на детето, започването на училищното му обучение и изградената емоционална връзка с бащата обосновават необходимост от изменение на първоначално определения режим на лични отношения, включително чрез предоставяне на възможност за преспИ.е в дома на бащата.

Поради това първоинстанционният съд е изменил режима на лични отношения на Т.

В. П. с детето му Т.Т.П.. Определил режим на контакти през уикендите в учебно време, извън периодите от 20 дни за контакти през летния период и през Коледната и Великденската ваканция при редуване, а именно : всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя в лятно време и до 19.00 часа в зимно време, с приспИ.е. Задължил е всеки от родителите, докато детето е при него, да осигурява комуникацията му с другия родител от минимум 20 минути дневно чрез телефон. В останалата част първоначално определеният режим на лични отношения не бил коригиран.

За да измени така режима, районният съд отчел и че с оглед констатираното изменение на обстоятелствата претендираният от бащата режим на лични отношения с детето - всяка събота и неделя, би ограничил възможността на майката да прекарва пълноценно свободно време с детето през почивните дни.

Окръжният съд намира, че анализът на ангажираните в първата инстанция доказателства се основава на задълбочена преценка на доказателствената съвкупност и изцяло го възприема.

Правилно първоинстанционният съд е заключил, че искът за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето в частта - всяка събота и неделя с приспИ.е, е неоснователен, тъй като през седмицата детето посещава училище и извънкласни дейности, поради което няма обективна възможност да общува и прекарва свободно време с майка си.

Лишаването й от възможността събота и неделя да е с детето ще доведе до непълноценност на отношенията им. Родителят, на когото е поверено отглеждането на детето, има право не само да носи тежестта на ежедневното възпитание и битови задължения през работната и учебна седмица, но и да прекарва неангажирано и пълноценно време с него през уикендите.

Развитието на малолетното дете изисква равнопоставено разпределение на почивните дни между двамата родители, поради което контактът следва да бъде организиран на принципа на редуването, без да се накърнява възможността на майката за съвместен отдих и социализация с детето.

Въззивният съд счита, че оплакванията за неправилна преценка на доказателствата са неоснователни. Свидетелските показания, писмените доказателства, вкл. и социалният 3 доклад установяват положителна емоционална връзка между детето и бащата и тя не би се нарушила от осигуряването на възможност и майката да общува с детето в почивните дни.

Ако на по – ниска възраст на детето е било удачно да се осъществява по-разширен режим, понастоящем, в училищна възраст, с оглед новите ангажименти на детето и по – малкото му свободно време, този режим следва да бъде коригиран. Определеният от районният съд режим отчита както настъпилото изменение на обстоятелствата, така и защитава интереса на детето.

По тези съображения въззивният съд намира, че измененият от районния съд режим е съобразен с възрастта, потребностите и интересите на детето, като осигурява необходимия баланс в отношенията му с двамата родители.

Поради това въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната част.В останалата част като необжалвано е влязло в сила.

С оглед изхода от спора, в.жалбоподател дължи на ответника по в.жалба сторените за настоящото производство разноски за адв.възнаграждение в размер на 250 евро, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Така мотивиран, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 961/02.07.2026 г., постановено по гр.д. № 7496/2025 г. по описа на Районен съд – Русе в частта, с която е изменен определеният с Решение № 1934/ 14.11.2019г. по гр.д. 6072/2019г. по описа на Районен съд – Русе, режим на лични отношения на бащата Т. В. П. с детето Т.Т.П..

В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Т. В. П., ЕГН **********, от гр.Русе ДА ПЛАТИ на М. П. Г., ЕГН **********, от гр. Русе разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция, в размер на 250 евро.

Решението подлежи на обжалване в 1 – месечен срок от съобщаването, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4