Решение № 531 от 24.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300500343 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 369/28.11.2022г. на Карловския районен съд, ІІ -ри гр. с. постановено по гр. д. №1096/2021г., с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.

П. З., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес: *** не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:

***, сумата от 2886.18 лева /две хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/, за което от РС Карлово са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист и за чието принудително събиране е образувано и висящо изпълнително дело № 1831/2011 г. по описа на ЧСИ М.О., рег.№ ***, район на действие Окръжен съд Пловдив, тъй като вземането е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД в периода 28.06.2016 г. – 14.07.2021 г Жалбоподателят „Аенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ***моли съда да отмени решението на Районния съд и постанови друго, с което отхвърли иска.

Въззиваемата страна И. П. З., ЕГН: ********** счита жалбата за неоснователна.

Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът намери за установено следното:

Няма спор, а и от приложения препис изпълнително дело № 1831/2011 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова се установява, че то е образувано на 21.10.2011г.

1 по представен изпълнителен лист издаден в поза на „Кредибул“ ЕАД с длъжник И. П.

З.

За събиране вземаето на първоначалният кредитор „Кредибул“ АД са наложени е запори на върху банкови сметки на длъжника и е насрочен описи на движими вещи в дома му, а с молба от 28.06.2013 г. „Агенция за събиране на вземания“ ООД е поискало да бъде конституирано като взискател, понеже вземането е прехвърлено с договор за цесия от 25.10.2012г.

Според ТР № 3/28.03.2023г. постановено по тълк. д. № 3/20г. на ОСГТК на ВКС петгодишната погасителна давност започва да тече от 26.06.2015г. когато е издадено ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. _№ 2/13г. на ОСГТК на ВКС, а дотогава е намирало приложение ППВС № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд, според което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не тече. Ето защо, периода преди 26.06.2015г. е ирелевантен.

От представения препис от изпълнителното дело се установява, че на 28.06.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и до датата посочена, както в доклада по делото, така и в диспозитива на първоинстанционното решение като краен момент на изтичане на давностния срок на образуване на настоящото дело 14.07.2021г., са изминали повече от 5 години, през които не са предприемани валидни действия, прекъсващи давността. Тук обаче следва да се съобрази императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, според което за периода 13.03.2020г. - 20.05.2020г. давностни срокове не текат. Според параграф 13 от преходните и заключителните разпоредби от на Закона за здравето сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването на закона в Държавен вестник, което е станало на 13.05.20г. – бр. 44 на Д.В. Следователно от 21.05.2020г. отново започват да текат давностните срокове.

След като се приспадне 69 дневния период, през който погасителна давност не е текла, петгодишния срок изтича на 28.07.21г., а както се посочи по – горе ищецът, тук възизваем твърди, че давността е изтекла на 14.07.2021г. Това налага извода, че към 14.07.2021г. вземанията на взискателя не са погасени по давност, поради което предявения иск по реда на чл.439 от ГПК е неоснователен и следва да се отхвърли.

Като е приел, че искът е основателен районният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли иска.

С оглед изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя 100лв. юрисконсултско възнаграждение и държавна такса от 57.72лв.

2 или общо 157.72лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 369/28.11.2022г. на Карловския районен съд, ІІ -ри гр. с. постановено по гр. д. №1096/2021г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от И. П. З., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес: *** да се признае за установено, че не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, сумата от 2886.18 лева /две хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и осемнадесет стотинки/, за което от РС Карлово са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист и за чието принудително събиране е образувано и висящо изпълнително дело № 1831/2011 г. по описа на ЧСИ М.О., рег.№ ***, район на действие Окръжен съд Пловдив, тъй като вземането е погасено по давност на основание чл.110 от ЗЗД в периода 28.06.2016г. – 14.07.202 г ОСЪЖДА И. П. З., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес: *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: *** сумата 157.72 (сто петдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки) разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3