Решение № 404 от 02.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. София, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Силвия Тачева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20211100509780 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Г. ИВ. К. срещу решение от 19.06.2021 г. по гр.д. №53161/2019 г. на Софийския районен съд, 58 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за сумата от 1765,98 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.08.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 12.09.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 247,67 лв. за периода 15.09.2016 г. – 28.08.2018 г., сумата от 17,27 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2015 г.

– 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 12.09.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,40 лв. за периода 15.09.2016 г. – 28.08.2018 г., за които суми е издаден заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №59958/2018 г. по описа на СРС, 58 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот, респ., че е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Сочи, че ищецът не е активно легитимиран да претендира вземанията за извършената от ФДР услуга „дялово разпределение“. Твърди още, че по делото не е установено реалният брой на живущите в имота лица, с оглед начисленото количество топлоенергия за БГВ, както и че по делото не е доказано извършването на реални отчети на топлинната енергия в имота. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема 1 страновище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният установителен иск за главницата за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер и за периода мес.05.2015 г. – мес.07.2015 г., поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но неправилно по следните съображения:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия, за цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.05.2015 г. мес.04.2017 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. *******, и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 15.09.2016 г. - 28.08.2018 г.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск, като твърди, че не е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот, респ., че не е в облигационни отношения с ищеца. Твърди, че не е извършван реален отчет на измервателните уреди в имота. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.

В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за 2 възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.

Ответникът, както вече бе посочено по-горе, в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил обстоятелството, че е собственик или ползвател на процесния недвижим имот през процесния период. С представените по делото писмени доказателства – писмо от Столична община, район „Красно село“ от 30.01.2015 г., молба за вписване на законна ипотека, писмо от Столична община, район „Връбница“ от 10.03.2015 г. и списък на ЕС, ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не доказва при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е бил съсобственик на процесния недвижим имот през процесния период, респ. не доказва квотата му в съсобствеността. От цитираните писмено доказателства се установява единствено вписването на законна ипотека върху процесния апартамент във връзка с отпуснат заем за жилищно строителство на И.Н. К. и Ц.Д. К.а, както и че И.Н. К. е починал и ответникът е негов син, т.е. негов наследник, но не установяват нито, че починалия И.Н. К. е бил собственик/съсобственик на имота, респ. неговата ид.ч. от съсобствеността.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че страните не са в соченото от ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото по делото не е доказано ответникът да е бил нито собственик, нито ползвател, на процесния топлоснабден имот през процесния период, поради което предявените искове се явяват неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне изцяло.

Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която предявените установителни искове са уважени, и вместо него бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени.С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.6 ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от 41,69 лв., представляваща държавна такса.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №20142529 от 19.06.2021 г., постановено по гр.д. №53161/2019 г. по описа на СРС, ГО, 58 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, срещу Г. ИВ. К. , ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. *******, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за сумата от 1765,98 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.08.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 12.09.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 247,67 лв. за периода 15.09.2016 г. – 28.08.2018 г., сумата от 17,27 лв., представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законна лихва от 12.09.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер н а 3,40 лв. за периода 15.09.2016 г. – 28.08.2018 г., за които суми е издаден заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №59958/2018 г. по описа на СРС, 58 състав, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, за признаване за установено, че Г. ИВ. К. , ЕГН **********, 3 адрес: гр. София, жк. *******, дължи на „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД сумата от 1765,98 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. *******, с аб. №142499, за периода мес.08.2015 г. - мес.04.2017 г., сумата от 247,67 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2016 г. – 28.08.2018 г., сумата от 17,27 лв., представляваща стойността за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода мес.05.2015 г. – мес.04.2017 г., и сумата от 3,40 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2016 г. – 28.08.2018 г., за които суми е издаден заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №59958/2018 г. по описа на СРС, 58 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД , ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 41,69 лв., представляваща държавна такса.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4