Решение № 656 от 13.06.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1320/2025
- Вид
- Решение № 656
- Подписан
- 13.06.2025
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 656 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20255330201320 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0438-001173, издадено на 23.12.2024г. от Началник сектор в ОДМВР Пловдив, Трето РУ Пловдив, с което на С. Л. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят в жалбата си бланкетно оспорва наказателното постановление (НП) като неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител по закон или пълномощие. В депозирана по делото до съда молба-становище пледира за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение над минимално допустимия размер.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
1
На 29.11.2024г. жалбоподателят С. Л. Д. управлявал товарен автомобил "****“ с рег. № ****, лична собственост в гр. Пловдив на ул. "Васил Левски", в посока юг-север. Същият в 21:15 часа достигнал кръстовището на ул. „Васил Левски“ и ул. "Полет", което било регулирано със светофарна уредба работеща в нормален режим на работа, като навлязъл и преминал кръстовището на забранителен сигнал на светофара. Поведението му било възприето от двамата полицейски служители свид. А. Б. и С. М., които се движели със служебния автомобил зад управляваното от жалбоподателя МПС. Полицаите спрели автомобила и при проверката установили, че същият бил управляван от С. Л. Д..
За установеното, в присъствието на водача, бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА бл. № 1378687/29.11.2024 г., в който било посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1, пр.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от Д., който отразил възражението си, че е преминал на жълта светлина. Актът бил връчен на нарушителя.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП на Д. била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Отразено е, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, а именно разпита на актосъставителя А. Д. Б. и св.С.
С. М., както и от писмените доказателства - АУАН, справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121К8883/02.09.2020г., двете на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 317з-11675/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР Пловдив, ведно с Протокол № 1 и Протокол № 2, писмо изх.№ 594/19.03.2025г. на И.Д.Директор ОП „ОКТ“ при Община Пловдив, ведно с копия на чертежи към проект „Промяна на организацията на движение при ключови кръстовища и зони в гр.Пловдив – Етап ІІ“ (вкл. циклограма на светофарната уредба).
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Б. потвърди авторството на съставения АУАН и констатациите в него за преминато кръстовище на забранителен червен сигнал на светофара.
Показанията му са в унисон с останалите доказателства и показанията на другия свидетел М.. И двамата свидетели посочват къде е извършено нарушението и как е установено нарушението, а св.М. посочва и конкретното място на нарушението. Показанията им съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация.
От правна страна съдът намира следното:
2
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че на 29.11.2024 г. в 21:15 часа в гр.Пловдив, на кръстовището ул. "Васил Левски" и ул. "Полет", в посока юг-север, жалбоподателят С. Д. е управлявал товарен автомобил "****“ с рег. № ****, лична собственост, като навлязъл и преминал на забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща при нормален режим на работа. Този фактически извод беше направен въз основа на кредитираните от съда показания на свидетелите очевидци – актосъставителя и свидетеля по акта, включително от приложените по делото писмени доказателства, които безспорно потвърждават обвинителната теза за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Като е преминал през процесното кръстовище на червен сигнал на светофара, забраняващ преминаването, жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофара. Това му поведение представлява изпълнителното деяние на вмененото му нарушение, за което е наказан, а тъй като нарушението е формално, то с осъществяването на това му поведение, нарушението е било довършено от обективна страна.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото на всеки участник в движението, и е избрал съзнателно поведението си, като именно е преминал въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в размер на 100 лв., т. е. размерът на глобата е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл.12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение, доколкото настоящият случай не се отличава с незначителността на вредните 3 си последици или на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип, имайки предвид и справката за нарушител/водач, видно от която жалбоподателят е извършил множество на брой други административни нарушения по ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
По спазването на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице, видно от приложените оправомощителни заповеди - Заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 317з-11675/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР Пловдив и е спазена процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН, доколкото е съставен в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя. Актът е подписан от актосъставителя, свидетел очевидец на нарушението и жалбоподателя. На последния е връчен за запознаване. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение с ясно и коректно отразена фактология на установеното деяние.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено).
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 20 предвижда отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а 4 именно за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, за което е конкретното производство. Съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.
С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно от процесуална и материална страна, нарушението е безспорно доказано, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от производството, право на разноски възникват за въззиваемата страна, но същата не доказва такива да са направени и не претендира такива.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 24-0438-001173, издадено на 23.12.2024г. от Началник сектор в ОДМВР Пловдив, Трето РУ Пловдив, с което на С. Л. Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5