Решение № 133 от 01.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20231001000105 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 6.12.2022 г. на ищеца „Лексикон“ ООД срещу определението от 21.11.2022 г. по търг. дело № 2827/2021 г. на Софийския градски съд, VІ-14 състав, в частта, с която на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на търг. дело № 2202/2021 г. на СГС, VІ-2 състав.

В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел, че между настоящото и посоченото дело е налице връзка на преюдициалност. Сочи се, че страните по двете дела не съвпадат, поради което решението по т. д. № 2202/2021 г. не можело да бъде зачетено в настоящото производство.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Ответникът „Нетмедия“ ЕООД в писмения отговор на процесуалния си представител оспорва частната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Лексикон“ ООД с искова молба от 23.12.2021 г. срещу „Нетмедия“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че ищецът е издател на българска литература, като чрез Интернет платформата lexicon.bg публикува и продава електронни книги и такива на хартиен носител. На 13.03.2018 г. ищецът сключил с Д. М. Б. два договора, по силата на които срещу възнаграждение същият му отстъпил изключителното право да използва по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП на територията на страната и в чужбина литературно произведение с работно заглавие „Задругата“, във физическа форма – за срок от 5 години, и в електронна форма – за срок от 10 години. На 1 ищеца било отстъпено и изключителното право на използване и на всички създадени от Д. Б. в рамките на срока на договорите произведения, като в този срок били създадени следните литературни произведения: „Задругата“, „Заветът“, „Сказанието“ и „Девети“. С договорите авторът се задължил да не отстъпва използването на правата върху тези обекти на трети лица, както и сам да не използва същите, което следвало и от чл. 36, ал. 2 ЗАПСП. Съобразно тези права ищецът публикувал произведението „Сказанието“ на хартиен носител. Впоследствие ответното дружеството, чийто едноличен собственик на капитала и управител бил Д. Б., през м. ноември 2021 г. възпроизвело на хартиен носител същото произведение, под формата на книга, без съгласието на ищеца. Ответникът влязъл в правоотношения със „Сторе“ ЕООД и чрез неговата уеб-платформа store.bg разпространявал посоченото произведение чрез предлагането му за продажба на неограничен кръг лица, без съгласието на ищеца. Поради това на осн. чл. 95б, ал. 1 ЗАПСП ищецът иска от съда да: 1) установи факта на нарушенията – че без съгласието на ищеца ответникът е възпроизвел литературното произведение „Сказанието“ на хартиен носител и, че от м. 11.2021 г. разпространява чрез предлагането за продажба на произведението чрез уебплатформата store.bg; 2) осъди ответника да преустанови неправомерното използване на произведението; 3) постанови изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението; 4) да постанови разгласяване на диспозитива на съдебното решение по реда на чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП.

В отговора на исковата молба от 12.04.2022 г. ответникът е оспорил исковете, като е заявил, че процесните договори от 13.03.2018 г. са били развалени от автора Д. Б. към 1.11.2021 г., от когато ищецът не разполагал с изключителни права за ползване на произведенията. Заявил е, че прекратяването на договорните отношения във връзка с издаването на процесното произведение е предмет на друг съдебен спор между ищеца и автора Б. – т.д. № 2202/2021 г. на СГС, образувано по предявени искове по чл. 95б, ал. 1 ЗАПСП, по което ответникът Б. бил предявил насрещни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, бл. 95, ал. 1 и чл. 95б, ал. 1 ЗАПСП. Поискано е настоящото дело да бъде спряно до приключване на посоченото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Към отговора е приложен препис от определение № 979/24.03.2022 г. по т.д. № 2202/2021 г. на СГС по чл. 140 ГПК. От същото е видно, че посоченото дело е образувано по искова молба с вх. № 26948/12.11.2021 г., с която „Лексикон“ ООД е предявил срещу Д. М. Б.: 1) иск по чл. 95б, ал. 1, т.

1 ЗАПСП за установяване, че за периода от 7.10.2021 г. до подаване на исковата молба ответникът е нарушил правата на използване на ищеца, произтичащи от два договора от 13.03.2018 г., спрямо произведенията „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“, като е разрешил безплатен и неограничен достъп до тези произведения по безжичен и кабелен път, публикувайки ги на посочените в исковата молба електронни адреси; 2) иск по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване неправомерното използване на същите произведения; 3) иск по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за осъждане на ответника да заплати сумата 142 440,64 лв., представляваща обезщетения за имуществени вреди /пропуснати ползи/ от неполучаване на възнаграждения от продажбата на тези произведения, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането; 4) иск по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП за разгласяване диспозитива на съдебното решение за сметка на нарушителя в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

В същото производство ответникът Б. е предявил и следните насрещни искове, приети за разглеждане с определение от 18.01.2022 г.: 1) частичен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 5 500 лв., представляваща част от сумата 30 000 лв., представляваща незаплатено 2 възнаграждение за отстъпено ползване на литературните произведения „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“, предмет на договор № 94/13.03.2018 г. в размери, изчислени съобразно клаузата на чл. 8 от договора за периода 13.03.2018 г. – 31.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането; 2) частичен иск по чл.

79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 500 лв., представляваща част от сумата 30 000 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за отстъпено ползване на литературните произведения „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“, предмет на договор № 95/13.03.2018 г. в размери, изчислени съобразно клаузата на чл. 8 от договора за периода 13.03.2018 г. – 31.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането; 3) частичен иск по чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за заплащане на сумата 700 лв., представляваща част от сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от допуснати нарушения, състоящи се в нарушаване целостта на произведението „Сказанието“, както и внасяне на промени в неговото съдържание без да е получено съгласието на автора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането; 4) частичен иск по чл.

95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за заплащане на сумата 700 лв., представляваща част от сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от допуснати нарушения, състоящи се в нарушаване целостта на произведението „Девети“, както и внасяне на промени в неговото съдържание без да е получено съгласието на автора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането; 5) частичен иск по чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за заплащане на сумата 700 лв., представляваща част от сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от допуснати нарушения, състоящи се в нарушаване целостта на произведението „Селфи“, както и внасяне на промени в неговото съдържание без да е получено съгласието на автора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането; 6) частичен иск по чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща част от сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи от нереализирани приходи/ от допуснати нарушения след 1.11.2021 г. спрямо авторските права върху литературни произведения „Заветът“, „Задругата“, „Сказанието“, „Селфи“ и „Девети“, състоящи се в разпространението и продажбата им в търговската мрежа без да е налице отстъпено от автора право на ползване, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането; 7) иск по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване на неправомерното използване и забрана за извършване на дейността по издаване и разпространение на същите произведения. Сред част от наведените от ответника Б. обстоятелства отново е твърдението, че е развалил /прекратил/ процесните договори от 13.03.2018 г. считано от 1.11.2021 г.

С определението от 21.11.2021 г. в обжалваната част съдът е спрял исковото производство на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на т.д. № 2202/2021 г. на СГС . Прието е, че предмет на това дело е развалянето на процесните издателски договори, от които ищецът черпи легитимацията си и по настоящото дело.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Основанието за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на 3 спора. Основанието предполага връзка на преюдициалност между предметите на двете дела, която ще е налице, когато по едното дело със сила на пресъдено нещо ще бъде признато или отречено право, правоотношение или факт /в хипотезата на чл. 124, ал. 4 ГПК/, които са от значение за предмета на иск по другото дело – така и мотивите към ТР № 8/7.05.2014 г. на ОСГТК – ВКС.

Както е изяснено в правната теория и съдебната практика със СПН се установява спорното материално право, което е главен предмет на иска, а не и юридическите факти, които пораждат, променят или погасяват това право, като факти могат да бъдат установени със СПН само с иск за установяване на съответния факт – така решение № 416/20.01.2015 г. по гр. д. № 2198/2014 г. на ВКС, ІV г.о. и др. Същото важи и за преюдициалните правоотношения. Накратко казано, определящо за наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е дали това, по които което ще се формира СПН с решението по едното дело, ще има значение за резултата от другото дело в обективен и субективен план. В конкретния случай такава връзка на обусловеност между настоящото т.д. № 2827/2021 г. и т. д. № 2202/2021 г. на СГС е налице.

Предмет на настоящото дело са искове по чл. 95б, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 6 ЗАПСП, предявени срещу ответника „Нетмедия“ ЕООД, за защита на твърдени права на ищеца „Лексикон“ ООД на изключително използване на произведението „Сказанието“, отстъпени от автора Д. Б. с два договора от 13.03.2018 г. Предмет на т. д. № 2202/2021 г. са предявени от същия ищец срещу автора Д. Б. аналогични искове за същото произведение, както и предявени от автора насрещни искове срещу ищеца за защита на неговото авторско право върху същото произведение.

Определящо за изхода по всички искове е дали към процесния период в полза на ищеца съществува право на изключително използване, зависещо от действието на договорите от 13.03.2018 г. Това обстоятелство ще бъде в предмета на установяване по иска по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, предявен от ищеца срещу автора Д. Б. по т. д. № 2202/2021 г., тъй като без същото не би могло да се установи твърдяното нарушение. Следователно, ако този иск бъде уважен, то със СПН ще бъде установено и наличието на право на ищеца, произтичащо от двата договора от 13.03.2018 г., което е било нарушено от автора. Същото обстоятелство е от значение и за преценката дали ответникът по настоящото дело е извършил твърдяното нарушение, доколкото правата на ответника произтичат от тези на автора.

Разпечатката съдържа 29 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe5644d9-6d8a-4559-80c3-622831b3e348