Решение № 226 от 11.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Бургас, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Д. Г. П. като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600717 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв.Д. Д. от АК-Бургас, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Ю. А. Н. ЕГН ********** от с.К., община К., област Б., против присъда № 92/11.05.2023г., постановена по НОХД № 1320/ 2023г. по описа на Районен съд-Бургас. С обжалваната присъда подсъдимият Ю. А.

Н. е признат за виновен в това, че на 17.03.2023г. в гр.К., обл.Б., по улица „Георги Кондолов“ в посока ул.“Стара планина“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „**********“ с peг.№ ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.44 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 94/20.03.2023г. на сектор „Базова научно-техническа лаборатория“ при ОДМВР-Бургас, след като е бил осъден с влязла в сила присъда № 196/26.06.2019г. по НОХД № 541/2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас, влязла в сила на 12.07.2019г. за Д.ие по чл.343б, ал.1 от НК - престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК, на същият е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 700 лева.

На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е постановил така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година да бъде изтърпяно при 1 първоначален „общ“ режим. Със същата присъда на основание чл.343г от НК, вр. чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, на подсъдимия Ю.

А. Н. е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 36 месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред, считано от 17.03.2023г.. С присъдата подсъдимият Ю. А. Н. е осъден да заплати разноските направени в хода на досъдебното производство по сметка на ОД МВР Бургас в размер на 59.65 лева, както и държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд-Бургас.

Недоволен от постановената присъда е останал подсъдимият Н., който чрез защитникът си адв.Д. Д. от АК-Бургас я обжалва в законоустановеният срок пред въззивният съд. В жалбата на защитника се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, и прекомерност на наложеното наказание, тъй като същото не съответствало на извършеното от подсъдимия Д.ие. Твърди се, че при определяне на наказанието съдът не е взел предвид напредналата възраст на подсъдимия. Мотивите на съда, че същият е осъждан били неправилни и незаконосъобразни, тъй като подсъдимият бил осъден условно, но изпитателният срок на наказанието „лишаване от свобода“ бил изтекъл. Изтъква се, че първоинстанционният съд не е взел под внимание, че е налице условно осъждане и съгласно постоянната практика на ВКС, нямало пречка изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ да бъде отложено на основание чл.66 от НК. Иска се изменение на присъдата, като изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ бъде отложено на основание чл.66 от НК за определен от съда срок

В съдебно заседание защитникът адв.Д. Д. от АК-Бургас поддържа въззивната жалба с посочените в нея доводи.

В последната си дума подсъдимият Н. моли съда да му бъде наложена справедлива условна присъда. Признава вината си. Изразява съжаление за Д.ието си.

Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас оспорва въззивната жалба като неоснователна, като счита, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда. Според него първоинстанционният съд е изяснил обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и е направил обоснования извод, че подсъдимият е осъществил престъплението, описано в обвинителния акт. Счита за несъстоятелно възражението на защитата, че по отношение на наложеното наказание „лишаване от свобода“ са били налице предпоставките по чл.66, ал.1 от НК.

Според прокурора районният съд правилно и обосновано е приел, че не е настъпила реабилитация за осъждането по НОХД № 541/2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас и независимо, че е изтекъл изпитателния срок на отложеното наказание, не са налице основанията за повторното приложение 2 на института на условното осъждане. Според представителя на държавното обвинение при индивидуализиране на наказанието съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определил справедливи и съответни на тежестта на Д.ието и обществената опасност наказания на подсъдимия.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с въззивната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, установи следното:

Съдебното производство пред първоинстанционният съд се е провело по реда на глава двадесет и седма от НПК при условията на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият е признал обстоятелствата изложени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират нови доказателства във връзка с тях.

Изразил е съжаление за Д.ието си.

Подсъдимият Ю. А. Н. с ЕГН ********** e роден на *******г. в с.*********, общ.******, обл.*******. Той е ********, ******* гражданин, *****, *********, с ********образование, с адрес с.К., общ. К., обл.Б..

На 17.03.2023г., около 21:25 часа., в гр.Камено, обл.Бургас по ул.

„Георги Кондолов“, в посока към ул.„Стара планина“, подсъдимият Ю. Н. управлявал лек автомобил „*********“ с peг. № *********. Свидетелите П.

П. и М. Ю., и двамата служители при Второ РУ МВР - Бургас, забелязали въпросния лек автомобил и решили да го спрат за рутинна проверка. В хода на проверката на полицейските служители им направило впечатление, че водачът на моторното превозно средство подсъдимия Н., мирише на алкохол и му извършили полеви тест за употреба на алкохол с „Алкотест Дрегер 7510“, фабр. № ARDN - 7510. Техническото устройство отчело концентрация на алкохол от 1,50 на хиляда и на подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение. На същият е бил издаден и талон за медицинско изследване и същият бил откаран да даде кръв за анализ.

От заключението на изготвената химическа експертиза се установява, че в изследваната проба кръв на подсъдимия има наличие на етилов алкохол в количество 1,44 на хиляда.

Съгласно приложената по делото справка съдимост Ю. А. Н. е осъждан с присъда № 196/26.06.2019г., постановена по НОХД № 541/2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас, за извършени през 2019г. престъпления по чл.304а ат НК и чл.343б, ал.1 от НК. На основание чл.23 от НК му е било наложено едно общо наказание „лишаване от свобода за срок“ от 1 година, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 10 месеца. Присъдата е влязла в законна сила на 12.07.2019г..

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия Ю. А. Н. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно от показанията на свидетелите П.П. и М. Ю., които са обективни, 3 последователни и непротиворечиви, от събраните писмени доказателства, в т.ч. справка за съдимост, протокол за медицинско изследване, справка за нарушител/водач, акт за установяване на административно нарушение, талон за изследване и дневник, както и от заключението на изготвената химическа експертиза.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд за доказаност на обвинението за извършено престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК от обективна и субективна страна. По делото няма спор по фактите с оглед приложението на диференцираната процедура, по която се е провело съдебното следствие. Към датата на извършване на Д.ието 17.03.2023г., подсъдимият Н. е бил осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по НОХД № 541/2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас, с влязла в сила присъда на 12.07.2019г., което е определящо за правната квалификация по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК. Съдът счита за обосновани и правилни изводите на районният съд във връзка със субективния признак на състава на престъплението, осъществено при условията на чл.11, ал.2 от НК.

Подсъдимият е бил осъждан и за други престъпления, за които е реабилитиран. Видно от приложената справка за съдимост същият се е възползвал от приложението на чл.86, ал.1 от НК и към настоящият момент не може повторно да се приложи реабилитация по право. За реабилитация по последното осъждане е необходимо да са изпълнени предпоставките на чл.88а, ал.1 от НК, а в случая това не е така. По НОХД № 541/2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК, за срок от 3 години. Съгласно чл.88а, ал.1, вр. ал.3, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК, срокът за реабилитацията не може да бъде помалък от 5 години, считано от изтичане на изпитателния срок. Присъдата по НОХД № 541/2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас е влязла в сила на 12.07.2019г., а наложеното с нея наказание „лишаване от свобода“ е било изтърпяно 12.07.2022г., с изтичане на изпитателния срок. Д.ието, предмет на настоящото дело е извършено от подсъдимия на 17.03.2023г., поради което подсъдимият не е бил реабилитиран към тази дата, тъй като петгодишният срок изтича на 12.07.2027г.. Подсъдимият има предходно осъждане с наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, поради което не може да се наложи условно наказание по настоящата му деятелност.

Първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието „лишаване от свобода“ при условията на чл.54 вр. чл.58а, ал.1 от НК , като е отчел липсата на изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства и е определил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, след което го е редуцирал с 1/3 и е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, както и наказание глоба в размер на 700 лева.

4

Независимо, че в присъдата липсва изрично позоваване на разпоредбата по чл.58а, ал.1 от НК, съдът е обосновал приложението и в мотивите към нея.

Предвид обстоятелството, че производството пред първата инстанция е проведено по реда на диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, според настоящият състав е налице единство между присъда и мотиви, като волята на съда е ясна. Наказанието „лишаване от свобода“ е индивидуализирано от първоинстанционният съд на основание чл.54 от НК за срок от 18 месеца. Същото е в рамките на предвиденото в закона, под средния размер, към минимума, но по мнение на въззивния състав, следва да бъде намалено. Действително подсъдимият е с обременено съдебно минало, но е направил самопризнания, съдействал е за разкриване на обективната истина и изразява съжаление. Това мотивира съда да приеме, че целите на наказанията, определени в чл.36 от НК биха били постигнати с наказание „лишаване от свобода“ за срок по-малък от определения от съда. Според въззивния състав наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 месеца, редуцирано на основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 до 10 месеца се явява адекватно на извършеното от подсъдимия, справедливо и в съответствие със степента на обществена опасност на Д.ието и дееца, и ще способства в достатъчна степен за поправяне и превъзпитанието на същия, поради което присъдата следва да изменена в тази и част.

Правилно и обосновано Бургаският районен съд е индивидуализирал кумулативното наказание „глоба“ в размер на 700 лева, съобразявайки обстоятелството, че подсъдимият е безработен. Не така обаче стои въпросът с наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, наложено на основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК. Съдът е лишил подсъдимия от това право за срок от 36 месеца, като е приспаднал времето, през което същият е бил лишен от него по административен ред, считано от 17.03.2023г.. Според настоящата инстанция срокът на това наказание е необосновано завишен, въпреки, че подсъдимият има предходна идентична деятелност, която обаче не следва да се отчита, тъй като е елемент от квалификацията на Д.ието. Въззивният съд намира, че адекватно на степента на обществена опасност на дееца, на неговите характеристични данни, социален статус е „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 18 месеца, което в пълна степен ще изпълни целите по чл.36 от НК, поради което присъдата следва да бъде изменена и в тази и част.