Решение № 1744 от 17.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1744 гр. Плевен, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря ЯНА Д. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20254430102326 по описа за 2025 година

Постъпола е ИМ от Г. В. Й. против „***“ООД, в която се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за паричен заем кредирект № 413375 от 16.04.2020 година. Съгласно чл. 3 от договора параметрите на заема са следните: главница - 300 лева; размер на погасителната вноска - 1 х 315,02; Фиксиран годишен лихвен процент - 40.05 %; Годишен процент на разходите на заема - 48.63 %; Дата на падеж - 31.05.2020г.; обща сума за плащане - 315,02 лв; Такса за експресно разгледане - 160,98 лв; Вноска с такса за експресно разглеждане - 476 лв. Твърди се, че ищцата е погасила заема изцяло, като е заплатила сумата от 446 лева на 29.05.2020година, видно от приложената към настоящата искова молба разписка.

Счита Договор за паричен заем кредирект № 413375 от 16.04.2020 година за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като съображенията за това са следните:

Ответникът "***” ООД, с ЕИК ********* представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, 1 които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ. В случая сключеният Договор за паричен заем кредирект № 413375 от 16.04.2020 година по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конктетно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на таксата за експресно разглеждане при изчисляването на ГПР на процесния договор.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява 2 кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР от 48,63 %, като този допълнителен разход за такса за експресно разглеждане не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за такса за експресно разглеждане, то общият размер на ГПР на договора значително ще надхвърли максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им.

Несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 300 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя за краткия срок на кредита е драстично по-голяма - 476 лева.

Така уговорената клауза за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем противоречи и на нормата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Клаузата за заплащане на еднократна такса за бързо разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем вменяват в тежест на заемополучателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита 3 по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договора за паричен заем не става ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги. Услугата е пряко свързана с договора за паричен заем, доколкото касае оценката на риска за заемодателя и свързаната с нея преценка за кредитоспособността на заемополучателя.

Известна е на кредитора към момента на сключване на договора за паричен заем, тъй като се съдържат в искането за отпускане на заем и е уговорена в договора за паричен заем. Следователно дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая посоченият в договора размер на ГПР от 48,63 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не отразява действителния размер на разходите по кредита. Същевременно заплащането на тези допълнителни разходи по кредита води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя. Така се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.

В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22, с което е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените 4 разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,63 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, таксата за "експресно разглеждане" следва да бъде включена при формирането на ГПР, но това не е спазено. При изчисляване на ГПР с включена такса за експресно разглеждане, чрез онлайн калкулатор https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html (разпечатката е приложена към исковата молба), се получава ГПР от 4128,26 %, което многократно надвишава законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на действителния такъв.

С оглед всичко изложено сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид недействителността на договора, то на основание чл. 23 ЗПК ищецът е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание. При това положение общо заплатената сума от доверителката ми по Договор за паричен заем кредирект № 413375 от 16.04.2020 година е 446 лв, при главница 300 лв. Заплатената сумата от 146 лв. на основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД подлежи на връщане, като недължимо платена по недействително правоотношение.

Моли съда да постанови решение,с което:

1. Да прогласи на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за недействителен сключения между Г. В. Й., с ЕГН ********** и „***"" ООД, с ЕИК *********, Договор за паричен заем кредирект № 413375 от 16.04.2020 година, поради това, че посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по договора.

1.1. При условие на евентуалност на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК да прогласи за нищожна клаузата на чл. 3.10 от Договор за паричен заем кредирект № 413375 от 16.04.2020 година, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане.

5

2. Да осъди на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. „***“ ООД, с ЕИК *********. със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от управителя Н.П.П. да заплати на Г. В. Й.. с ЕГН **********. сумата 146 лева /сто четиридесет и шест лева/. представляваща недължимо платени суми по Договор за паричен заем кредирект № 413375 от 16.04.2020 година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окочателното заплащане на сумата.