Определение № 1168 от 06.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1168 гр. Варна, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20263100500436 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на И. Г. И., чрез адв. Й. против Определение № 1047 от 20.01.2026 година, постановено по гр.дело № 11 692/2025 година, поправено с Определение № 1048/20.10.2026 година, по описа на ВРС, с което е оставено било уважено искането за прекратяване на производството и изпащането му по подсъдност на РС - град Костинборд.

В жалбата се излага, че атакуваното определение се явява неправилно и че съдът не е следвало да прекратява делото и да го препраща в град Костинборд. Твърди се, че Работника може да се позове на подсъдност по реда на чл.114 от ГПКТ, а именно в града/ селището , където обичайно полага своя труд . Сочи се, че ищеца е полагал труд в град Варна и по тази причина е бил сезиран ВРС. По същество се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за решаване по същество.

В отговор на жалбата дружеството „Бел енд Бул Транспорт“ ЕООД, ЕИК 205453558 намира жалбата за неоснователна и моли същата да не бъде уважавана.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С искова молба от 29.10.2025 година ищеца И. Г. И. е насочил против ответното дружество искове с правно основание чл.344 от КТ, чл.225 КТ и чл.86 от ЗЗД; 128 ал.2 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ.С отговора си против исковата молба дружеството – ответник е направило възражение, че производството по делото следва да бъде прекратено и то да бъде изпратено на РС –град Костинборд, които да разгледа спора.

С атакуваното пред настоящия съд определение, ВРС е приел, че 1 искането се явява основателно, т.к. тези искове се предявяват по седалището на ответника , а отделно в ТД на ищеца е посочено, че той ще изпълнява задълженията си именно там – по седалището на ответното дружество.

Становището на съда е следното:

Съгласно разпоредбата на чл.114 от ГПК работника може да предяви иск против своя работодател, по мястото, където обичайно полага своя труд. От приложените по делото материали – конкретно Трудов договор № 026 от 01.10.2020 година е видно, че мястото на работа на ищеца е „Бел енд Бул Транспорт“, без да се сочи конкретно къде.

Разрешението на въпроса за местната подсъдност при искове по трудови дела е уредено с разпоредбата на чл. 114 от ГПК. Нормата на чл. 114 ГПК предоставя в полза на работника специална местна подсъдност, като възможност да предяви иска си в мястото, където обичайно полага труда си /а не където е управлението или седалището на работодателя/. В случая целта на законодателя е да се облекчи защитата на икономически по-слабата страна, като й се предостави възможност да реализира правата си в по-удобния за нея съд. Съдържанието на използвания от законодателя в нормата на чл. 114 ГПК термин: място, където работникът "обичайно полага своя труд" е различно от това на употребения от жалбоподателя в поставения от него въпрос:

"място на работа". Съгласно чл. 66, т. 1 КТ "мястото на работа" е задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор и в случая в сключения между страните по делото трудов договор като място на работа е посочена фирмата и търговския адрес на регистрация на дружествотоработодател в гр. Кюстендил. Под място, където работникът "обичайно полага своя труд" обаче се има пред вид мястото, където работникът реално престира работната си сила. Когато по делото има данни, че това място е различно от посоченото в сключения трудов договор място на работа и работникът е упражнил законово предоставена му възможност за избор на подсъдност, съдът при направено възражение за неподсъдност съобразява всички ангажирани доказателства /включително и косвени такива/, за да прецени дали е компетентен да реши спора. /Така определение № 123/21.03.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 787/2016г., постановено на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК/. Такъв следва да бъде и подходът на въззивният съд.

От данните по делото става ясно, че ищеца е изпълнявал задълженията 2 си именно от адреса си в град Варна – ул. Топра Хисар, където живее и където е адресно регистриран. Данни за това могат да се извлекат и от постъпилия против ИМ отговор, с които се сочи, че контакта между Работник и Работодател е бил изрично и само по телефона; че ищеца живее в град Варна и че именно от там упражнява трудовата си заетост. Неправилно ВРС е приел, че той е адресно регистриран в Костинборд, след като по делото са налице данни, че постоянния адрес е Варна, ул. Топра Хисар № 15.

Жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1047 от 20.01.2026 година, постановено по гр.дело № 11 692/2025 година, поправено с Определение № 1048/20.10.2026 година, по описа на ВРС, с което е било уважено искането за прекратяване на производството и изпращането му по подсъдност на РС - град Костинборд и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдо – производствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3