Решение № 1537 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1981/2024
- Вид
- Решение № 1537
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 28.11.2025
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Радослав Петков Радев, Недялка Димитрова Свиркова Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.537 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1537 гр. Пловдив, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300501981 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение №2294/22.05.2024г. по гр.д.№2195/2022г. по описа на РСПловдив,VII гр.с-в,с което е допусната делба на следния недвижим имот:Поземлен имот с идентификатор 5*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пловдив,район „С***“,местност „Между Г*** и П***“,одобрен със заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК с площ от 5000 кв.м.,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване-нива,номер по предходен план-018041,категория-пета,при съседипоземлени имоти с номера:5***.18.**;56***.167;5***,като недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите З. И. З. и М. М. М. и молят решението да се отмени и да се постанови ново решение,с което да се определят квоти за съделителите З. З. в размер на 1/3 ид.част от имота и за съделителите З. З. и М. З. в режим на СИО общо 3/18 ид.части,както и да се отмени решението в частта,с която е отменен констивният нотариален акт за признаване правото на собственост върху имота над размера на 1/9 ид.част до размер на 3/9 ид.части.
Въззиваемата страна Д. Ч. счита жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли,а решението на първоинстанционния съд да се потвърди.
Въззиваемата страна М. З. не се явява и не взема становище по въззивната жалба.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
1
По делото не се спори,че имота,предмет на делбата е бил собствен на общия наследодател на страните С* Д* З.,починал на *** и оставил за свои законни наследници трите си деца Е. Е.,Д.З. и И.З.,като синът Д. З. е починал през 2003г. и е оставил за законни наследници съпругата си С. З. и децата си Т. З. и С. З.,а другият син И. З. е починал през ***г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Л. З. и децата си З. З. и М. З..
С нот.акт №67/16.09.2020г.,т.66,нот.д.№13470/2020г. Е. Е. е продала на съделителя Д. Ч. своите 6/18 ид.части от процесния имот.С нот.акт №168/24.09.2020г.,т.68,нот.д.№14011/2020г. С. З. е продал на съделителя Д. Ч. своите 3/18 ид.части от процесния имот.С нот.акт №128/17.02.2021г.,т.11,нот.дело №2142/2021г. Л. З. е продала своите 2/18 ид.части на съделителя Д. Ч.,като същия е придобил собствеността върху 11/18 ид.части от процесния имот.С нот.акт №129/18.09.2020г.,т.67,нот.дело №15749/2020г. Т. У. е продала на съделителя З. З. своите 3/18 ид.части от процесния имот и тъй като към момента на извършване на сделката съделителя З. З. е бил в брак с М. З.,то същите са придобили в режим на СИО 3/18 ид.части.Съделителят З. З. на собствено основание по наследство притежава 2/18 ид.части от имота,както и съделителя М. З. също притежава наследствена квота в размер на 2/18 ид.части от процесния имот.По този начин са определени и квотите на съделителите от първоинстанционния съд и решението му се явява правилно и законосъобразно поради следното:
Жалбоподателят е навел твърдение,че е налице отказ от наследството на И. З. от страна на съпругата му Л. З. и дъщеря му М.на З.,като са представени удостоверения за вписани такива в особената книга на съда.Но пред РС-Пловдив е било заведено дело за делба №239/1998г. по описа на РС-Пловдив,по което тези откази от наследзството на починалия И. З. са били признати за недействителни,тъй като наследниците му са се разпоредили с движими вещи,а по делото има постановено решение,влязло в законна сила,по което като съсобственици върху настоящия имот,предмет на делбата,е призната от съда съсобственост между съпругата на И.-Л. и децата му М. и З..При това фактическо положение съдът не може да пререшава спора и следва да приеме,че след като отказът от наследство е признат за недействителен,то на практика тези лица притежават собственост върху имота съобразно наследствените им квоти.При това положение,тъй като съсобственикът И. З. е притежава общо 1/3 ид.част от процесния имот,то неговите наследници притежават по 1/9 ид.част.Ето защо и З. З. притежава 1/9 ид.част или 2/18 ид.части от спорния имот и по отношение на него правилно е отменен нотариалния акт на основание чл.537 от ГПК до разера на тази му квота.
Независимо от факта,че съделителя М. З. е продала своите идеални части от имота на съделителя Д. Ч.,то делото следва да продължи своя ход между първоначалните страни,тъй като продажбата е станала след вписването на исковата молба в съда,а и няма съгласие между всички страни за продължаването му без участието на съделителя М. З..
С оглед на горепосоченото настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди,тъй като квотите на страните са определени правилно от съда и правилно е 2 отменен нотариалния акт до размера на действително притежаваната идеална част от съделителя З. З..
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемия Д. Ч. и такива са направени за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв.,които следва да се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2294/22.05.2024г. по гр.д.№2195/2022г. по описа на РС-Пловдив,VII гр.с-в.
ОСЪЖДА З. И. З. с ЕГН-********** и М. М. М. с ЕГН-********** и двамата от гр.П.,ж.к.“Т*** да заплатят на Д. В. Ч. с ЕГН-********** от гр.С***,бул.“Б**“ №1*** и съдебен адрес:гр.П.,ул.“К** Р**“ №**“,ет.*,офис **,чрез адв.Р. П. направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 1500лв./хиляда и петстотин лв./за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3