Решение № 1068 от 20.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. Перник, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лора Р. С.ова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Лора Р. С.ова Гражданско дело № 20221720104315 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, предявена от И. С. К., ЕГН ********** от гр. Перник, със съдебен адрес: *************** против „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Я.К.

Ищецът твърди, че на 06.10.2015 г. е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 1692/2015 г. по описа на Пернишки районен съд въз основа на постановена по същото дело заповед № 1145/25.03.2015 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с който е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 3329.88 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2014 г., ведно обезщетение за забава в размер на 581.97 лв. за периода от 30.06.2011 г. до 09.03.2015 г. и законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2015 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 78.27 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Твърди, че по така издадения изпълнителен лист на е образувано изпълнително дело № 1151/2015 г. по описа на ЧСИ А.В., с район на действие ПОС, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Сочи, че по искане на ответника въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2236/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ПОС.

Счита, че вземането на ответника е погасено по давност.

1

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи, поради погасяване по давност, сумата от 3329.88 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2014 г., ведно обезщетение за забава в размер на 581.97 лв. за периода от 30.06.2011 г. до 09.03.2015 г. и законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2015 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 78.27 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за което на вземане на 06.10.2015 г. е издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело № 1692/2015 г. по описа на Пернишки районен съд и е образувано изпълнително дело № 2236/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие ПОС.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 1151/2015 г. по описа на ЧСИ А.В., с район на действие ПОС и по изпълнително дело № 2236/2021 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие ПОС.

Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Софрониева поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да го отхвърли. Претендира разноски.

Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства, намери следното:

Искът е процесуално допустим.

Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от представения изпълнителен лист, издаден на 06.10.2015 г. въз основа на заповед № 1145/25.03.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1692/2015 г. по описа на Районен съд – Перник, с който е осъден да заплати на ответника сумата от от 3329.88 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2014 г., ведно обезщетение за забава в размер на 581.97 лв. за периода от 30.06.2011 г. до 09.03.2015 г. и законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2015 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 78.27 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Наличието в полза на ответника срещу ищеца на изпълнителен титул, в който е обективирано спорното вземане, обосновава правния интерес на длъжника да предяви иск, с който да установи, че вземането не съществува.

Разгледан по същество искът е основателен.

От приложените писмени доказателства преценени от съда съгласно чл.

12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, се установява следното:

2

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1145/25.03.2015 г., издадена по ЧГД № 1692/2015 г. по описа на ПРС ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 3329.88 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г. – 30.04.2014 г., ведно обезщетение за забава в размер на 581.97 лв. за периода от 30.06.2011 г. до 09.03.2015 г. и законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2015 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер на 78.27 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На 06.10.2015 г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, е издаден изпълнителен лист, в който е обективирано спорното вземане.

Въз основа на последния, по молба на ответника от 13.11.2015 г. е образувано изпълнително дело № 1151/2015 г. по описа на ЧСИ А.В. с район на действие ПОС. С молбата взискателят – „Топлофикация - Перник“ АД е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

Със съобщение от 24.11.2015 г. съдебният изпълнител е уведомил НАП за образуваното изпълнително производство и е изискал информация за публични задължения на длъжника. На 12.12.2015 г. е получено удостоверение от ТД – София на НАП за наличие на публично задължение на длъжника. На 11.05.2017 г. е получено разпореждане с изх. № С170014-1370004559/11.05.2017 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София за прекратяване събирането на задължението, поради изтекла давност.

На 24.11.2015 г. са извършени справки, както следва: в НБД „Население“ за личните данни на длъжника и родствените му връзки, регистъра на НОИ за получавани пенсии и регистрирани трудови договори.

На 01.12.2015 г. частният съдебен изпълнител е съставил сметка за дължимите такси по изпълнението.

На 10.02.2016 г. е изпратено уведомление до длъжника за образуваното изпълнително дело, което му е връчено на 22.03.2016 г.

С молба от 27.12.2016 г. взискателят е поискал налагане на запор върху разкритите на името на длъжника банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „ОББ“ АД. За внасяне на дължимата такса за налагане запора, взискателят е представил доказателства на 07.08.2022 г. На 20.08.2022 г. са изпратени запорни съобщения до посочените банки и уведомление до длъжника, за което няма данни да е връчено. Няма доказателства запорите да са изпълнени от банките.

На 04.04.2018 г. взискателят е поискал извършване на справки за установяване наличието на банкови сметки, разкрити на името на длъжника.

На същата дата е съставена сметка за дължимата такса за извършване на справката. Същата не е внесена.

С постановление от 16.06.2020 г. частният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С молба от 15.12.2019 г. кредиторът е поискал образуване на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист, възложил на частния съдебен изпълнител правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискал проучване имущественото състояние и доходите на длъжника.

3

Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело № 2236/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие ПРС.

На 16.12.2020 г. е извършена справка в БНБ за налични банкови сметки на длъжника, като данни за такива не са установени.

На 17.12.2020 г. е направена справка за актуални трудови договори и получавани пенсии от длъжника, като такива не са установени.

На 06.01.2021 г. е изпратено съобщение до длъжника за образуване на изпълнително производство, което му е връчено на 1205.2022 г.

На 06.01.2021 г. е изискана справка от ОДМВР Перник за регистрирани на името на длъжника МПС. На 08.02.2021 г. е постъпила информация, че няма регистрирани такива.

Във връзка с изискана информация от ТД – София на НАП, на 23.12.2020 г. е постъпило удостоверение за липса на публични задължения на длъжника.

На 10.02.2022 г. кредиторът е подал молба, с която е поискал извършване на справки за банкови сметки, трудови договори и пенсии на длъжника. Съдебният изпълнител е извършил справките на 22.02.2022 г, като не е установил вземания и банкови сметки на длъжника.

Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.

Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.

Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.

За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на последното.

В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява, че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер, съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК.

Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат 4 известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание.

Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява е пет години. /в този смисъл решени по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС , решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.

Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.

117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от ЗЗД.

Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист – 06.10.2015 г.