Решение № 65 от 11.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Илияна Стоилова

Анелия М. Игнатова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора Красимир В. Тренчев като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600051 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 12/14.10.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 392/2025 г. по описа на Окръжен съд – Видин, състав на този съд е признал подсъдимия Х. Т.

/H. T./, турски гражданин, за виновен в това, че на 30.03.2025 г. около 07:00 часа на ГКПП – Дунав мост 2 „Видин – Калафат“ при влизане в страната с товарен автомобил – влекач марка „Scania“ с рег. № *** и полуремарке марка „Schmitz Cargobull“ с рег. № *** е пренесъл през границата на страната, без надлежно разрешително по чл. 16, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП високорисково наркотично вещество /укрито в товара на полуремаркето/ - марихуана с общо нетно тегло от 7824.75 гр., разпределена в 16 броя пакети, на стойност 187 796.40 лв. по цени на трафик през граница, поради което и на основание чл. 242, ал. 2, пр. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което на основание чл. 57, ал.

3 от ЗИНЗС, вр. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, и на глоба в размер на 50 000 лева.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан и спрямо него е била взета мярка за неотклонение задържане под стража.

В полза на държавата е отнет предмета на престъплението - марихуана с 1 общо нетно тегло от 7824.75 гр., разпределена в 16 броя пакети, на стойност 187 796.40 лв., и е постановено неговото унищожаване, както и унищожаване на вещественото доказателство кафяв хартиен плик.

Вещественото доказателство мобилен телефон „Айфон“ модел „14 про макс“ е постановено да се върне на подсъдимия.

В тежест на подсъдимия Х. Т. са възложени осъществените по делото разноски в общ размер на 2150.70 лв.

Срещу присъдата на Окръжен съд – Видин е подадена въззивна жалба от подсъдимия Х. Т., чрез адв. А. Д. от САК. Твърди се, че наложените наказания са явно несправедливи, тъй като при определяне на размера им съдът не е взел предвид в достатъчна степен смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало; че е баща на три малолетни деца, за които трябва да полага грижи, като едно от тях е със здравословен проблем; че съпругата му след задържането е претърпяла две сърдечни кризи и няма възможност да работи; изразеното от него искрено разкаяние и инцидентността на проявата.

Несправедливо се счита и неприлагането на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, предвид множеството изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и затрудненото финансово състояние на подсъдимия и семейството му след неговото задържане.

Счита се, че за извършеното престъпление следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер не по-висок от три години, като бъде отменено наложеното наказание глоба, в какъвто смисъл се прави искане пред въззивния съд.

В допълнение към въззивната жалба, подадено след запознаване с мотивите към присъдата, се изтъкват като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства липсата на отрицателни характеристични данни за него и неголямото количество на намереното наркотично вещество, и се счита, че наказанието следва да бъде определено в размер на под две години лишаване от свобода и при прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, като са налице и фактическите основания за прилагане разпоредбата на чл. 66 от НК.

Като нов довод се изтъква наличието на допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, довело до ограничаване правата на обвиняемия – неправилното кредитиране от страна на съда на заключението на оценителната експертиза на инкриминираното наркотично вещество, оценено по експертен път в противоречие със стойността, заложена в Постановление № № 23 на МС от 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, изм. с Постановление № 106/2023 г., а именно 16 000 лева за килограм коноп /канабис/ /марихуана/, при което общата стойност на 2 предмета на престъплението за нуждите на трафика е в размер на 125 196 лева, а не на 187 796.40 лв., както е посочено в заключението на експертизата.

Според допълнението на въззивната жалба, кредитирането на заключението на експертизата като доказателство, подкрепящо самопризнанието, е довело до неправилно приложение на процесуалния закон чрез провеждане на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, а и на материалния закон, чрез налагане на несъразмерно наказание, с оглед неправилно завишената обществена опасност на деянието и дееца. Във връзка с изложения довод за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение не се прави ново искане.

В съдебното заседание пред Апелативен съд - София подадената въззивна жалба и допълнението към нея се поддържат от защитника адв. Д. на изложените в тях основания. Твърди се, че стойността на предмета на престъплението е съществен елемент от обективната му страна и поради това е съществено и допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните правила, с провеждане на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК, при която подсъдимият е признал изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, включително неправилно изчислената в заключението на СОЕ стойност на наркотичното вещество. За съществено нарушение се счита и посочването в обвинителния акт, че подсъдимият не е имал разрешително по чл. 16, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП, които разпоредби уреждат правомощията на министъра на здравеопазването за контрол върху дейности, свързани с наркотични вещества и забраната за тези дейности, докато разрешителното, с притежанието на което пренасянето на наркотични вещества не е престъпление, е уредено в чл. 47 от ЗКНВП и именно тази норма е следвало да запълни бланкетната разпоредба на чл. 242, ал. 2 от НК. За съществено процесуално нарушение се счита и прочитането по реда на чл. 283 от НПК на писмените доказателства и доказателствени средства, които са посочени в обвинителния акт.

Твърди се и неяснота в мотивите към присъдата по отношение приложените при определяне на наказанието правни норми – съдът е допуснал техническа грешка, тъй като е направил преценка при условията на чл. 55а, ал. 4 от НК /отменена/, и е посочил, че в случай на едновременно наличие на условията на чл. 55а, ал. 1-3 от НК и на чл. 55 от НК, следва да се приложи чл. 55 от НК.

Подсъдимият Х. Т. се присъединява към становището на защитника си, а в последната си дума пред въззивния съд и моли наложеното му наказание да бъде намалено, за да може да се грижи за семейството си.

Окръжна прокуратура – Видин не взема писмено становище по въззивната жалба.

Прокурорът от САП заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Присъдата на окръжния съд счита за законосъобразна, 3 правилна и постановена доказателства. в съответствие със събраните по делото

Апелативен съд - София, след като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Срещу подсъдимия Х. Т. /H. T./, турски гражданин, с внесения за разглеждане от Окръжен съд – Видин обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 30.03.2025 г. около 07:00 часа на ГКПП – Дунав мост 2 „Видин – Калафат“ при влизане в страната с товарен автомобил – влекач марка „Scania“ с рег. № *** и полуремарке марка „Schmitz Cargobull“ с рег. № *** е пренесъл през границата на страната, без надлежно разрешително по чл.

16, ал. 1 и чл. 30 от ЗКНВП високорисково наркотично вещество /укрито в товара на полуремаркето/ - марихуана с общо нетно тегло от 7824.75 гр., разпределена в 16 броя пакети, на стойност 187 796.40 лв. по цени на трафик през граница – престъпление по чл. 242, ал. 2, пр. 1 от НК..

Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият Х. Т. в присъствието на защитника си е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства за тези факти и е изразил желанието си делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция по чл. 371, т. 2 от НПК.

Съдът е извършил дължимата проверка по чл. 372, ал. 4 от НПК и като е констатирал, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия Х. Т., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Преценката на съда да разгледа производството по делото по посочената диференцирана процедура по Глава 27 от НПК е правилна, тъй като събраните доказателства и доказателствени средства установяват по несъмнен начин, че подсъдимият Х. Т. на посочените в обвинителния акт дата и място при влизане в страната с товарен автомобил – влекач марка „Scania“ с рег. № *** и полуремарке марка „Schmitz Cargobull“ с рег. № *** е пренесъл през границата на страната, без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество /укрито в товара на полуремаркето/ - марихуана с общо нетно тегло от 7824.75 гр., разпределена в 16 броя пакети.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства, които в конкретния случай установяват следната фактическа обстановка:

4

На 30.03.2025 г. около 07:00 часа на ГКПП - Дунав мост 2 «Видин – Калафат» пристигнал за влизане в страната товарен автомобил, състоящ се от влекач марка „Scania“ с рег. № *** и полуремарке марка „Schmitz Cargobull“ с рег. № ***, управляван от подсъдимия Х. Т. /H. T./, турски гражданин.

Свидетелите С. С. и Г. П. – служители на Митница Русе, запитали подсъдимия откъде и за къде пътува и той им отговорил, че пътува от Германия за Грузия и превозва картофи за посев. Служителите решили да извършат физически оглед на камиона и товара му, при което визуално установили във вътрешността на камиона празно пространство между палетите с картофи, в което имало черен чувал.

Тогава митническите служители решили да извършат щателна митническа проверка, като за целта отклонили автомобила и той бил съпроводен от свидетеля П. до ТИР терминал – Видин, Северна промишлена зона. По време на пътуването на свидетеля П. му направило впечатление видимото притеснение на подсъдимия.

В сградата на Митническо бюро Видин автомобилът бил проверен с мобилна рентгенова система, която отчела подозрителна плътност в средата на хладилното полуремарке. Последвал физически контрол на товарното помещение от митническите служители – свидетелите Б., С., И. и П., при която между картофите бил установен черен чувал, съдържащ вакуумирани пакети със суха тревиста маса, наподобяваща съцветия от марихуана. Пред митническите служители подсъдимият заявил, че това е марихуана, която той трябвало да закара в Турция.

За случая бил уведомен разследващ митнически инспектор, който в условията на неотложност извършил претърсване и изземване на товарния автомобил, при което в полуремаркето били намерени укрити между чувалите с картофи два чувала, съдържащи общо 16 прозрачни, вакуумирани пакета с жълто-кафява суха листна маса, наподобяваща съцветие от марихуана, всички с общо бруто тегло 8 604.12 гр.

При извършения впоследствие оглед на веществени доказателства било установено, че листната маса е с общо тегло от 7 824.75 гр.

Според назначената физико-химическа експертиза, листната маса представлява високорисково наркотично вещество – коноп /канабис/ с основен компонент тетрахидроканабинол с процент на активното вещество от 12.6 % до 19.7 % в различните проби.