Решение № 4486 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4486 гр. С., 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110151792 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. К. Н., чрез адв. С., срещу „Топлофикация С.“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение следните суми: 2025,47 евро (3961,48 лв.) – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия;

782,84 евро (1531,11 лв.) – мораторна лихва, както и 212 евро (414,63 лв.) – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.01.2010 г. по ч.гр.д. № 7677/2009 г. по описа на СРС, 84 състав, въз основа на който е било образувано изп. д. № 20108580400446 по описа на ЧСИ У.Д., поради погасяването на вземането по давност.

Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 29.01.2010г. в полза на „Топлофикация С.“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 7677/2009 г. по описа на СРС, 84 състав, за следните суми: 3961,48 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия; 1531,11 лв. – мораторна лихва, както и 414,63 лв. – разноски по делото. Твърди, че било образувано изпълнително дело № 20108580400446 по описа на ЧСИ У.Д., като била поканена да плати процесните суми. Счита, че не дължи плащане поради изтекла погасителна давност за вземането. Поддържа, че последното изпълнително действие по делото било извършено на 06.03.2019г. и от тази дата започнала да тече петгодишна погасителна давност, която изтекла на 06.03.2024 г., поради което вземането по изпълнителния лист било погасено по давност.

Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като признае за установено, че ищцата не дължи на ответника посочените по - горе суми, поради погасяването на вземането по 1 давност. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, тъй като нямало висящо изпълнително производство. На следващо място поддържа, че предявеният иск е и неоснователен, тъй като след образуване на процесното изп. дело били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 29.01.2010 г. в полза на „Топлофикация С.” ЕАД е бил издаден изпълнителен лист срещу С. К. Н. въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.07.2009 г., издадена по ч.гр.дело № 7677/2009 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 84 състав, за следните суми: 3961,48 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия; 1531,11 лв. – мораторна лихва, както и 414,63 лв. – разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 30.04.2010 г. молба до частен съдебен изпълнител У.Д., с рег. № 858 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано изпълнително дело под № 20108580400446, като със съобщение с изх. № 13248 от 12.05.2010 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до С. К. Н., която е била връчена лично на длъжника на 20.05.2010 г.

На 12.05.2010 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения до множество банки, получени на 15.05.2010 г., в това число „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на длъжника.

На 12.05.2010 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено запорно съобщение до „АЛЕТЕЯ 11“ ЕООД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С.

К. Н..

На 18.05.2010 г. от „Обединена българска банка“ АД било изпратено съобщение до ЧСИ У.Д., получено на 20.05.2010 г., с което частният съдебен изпълнител бил уведомен, че бил наложен запор по банковата сметка на длъжника, но нямало наличност за изпълнение на запорното съобщение.

На 20.05.2010 г. от „Юробанк И Еф Джи България“ АД било изпратено съобщение до ЧСИ У.Д., получено на 25.05.2010 г., с което частният съдебен изпълнител бил уведомен, че бил наложен запор по банковата сметка на длъжника, но нямало наличност за изпълнение на 2 запорното съобщение.

На 20.05.2010 г. от С. К. Н. била подадена молба до ЧСИ У.Д., с която длъжникът признал задължението по изпълнителния лист и заявил, че ще погаси доброволно дължимите суми на равни месечни вноски от по 100 лв. всяка, платими до 20-то число на всеки месец, считано от месец юни 2010 г. С молбата било поискано от частния съдебен изпълнител да вдигне наложените запори.

На 20.05.2010 г. от частния съдебен изпълнител било изпратено съобщение до „АЛЕТЕЯ 11“ ЕООД за вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника С. К. Н..

На 09.06.2010 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени съобщения до „Обединена българска банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД за вдигане на наложените запори върху банковите сметки на длъжника С. К. Н..

Със съобщение с изх. № 14404 от 14.06.2010 г. е била изпратена призовка за принудително изпълнение до С. К. Н., в която било посочено, че се налага запор върху следната движима вещ, а именно: лек автомобил „Форд Скорпио“, с рег. № С0670СМ, като призовката е била връчена по реда на чл. 47 ГПК.

Със съобщение с изх. № 14405 от 14.06.2010 г. е било изпратено уведомление за наложен запор до СДП-Пътна полиция, с което било поискано да бъде вписан в регистъра на пътните превозни средства наложеният от частния съдебен изпълнител запор на посочения по – горе лек автомобил.

На 06.03.2019 г. взискателят „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. Лакова, подал молба до ЧСИ У.Д., с която поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение/пенсията на длъжника.

С постановление от 26.09.2025 г. на ЧСИ У.Д. изпълнителното производство по изп.д.

№ 446/2010г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което взискателят бил уведомен на 30.09.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, в случаите, в които има образувано и висящо изпълнително производство, както и в случаите, в които изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване несъществуването на право на принудително изпълнение поради изтекла 3 погасителна давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете.

Предмет на производството по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за сочене на възражения.

В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на петгодишна погасителна давност, като сочи, че от 06.03.2019 г. в продължение на пет години не били извършвани валидни изпълнителни действия, поради което вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Т.е. претенцията е основана на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.

Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 4

23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл са Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д.