Решение № 266717 от 26.11.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 26.11.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в публично заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

Мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА при участието на секретаря

Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна Владимирова в.гр.дело № 267 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 5.06.2019 г. по гр. д. № 42079/2018 г. по описа на

Софийски районен съд, III гражданско отделение, 88 състав, поправено с решение от 29.11.2019 г. и с решение от 15.10.2020 г., е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК********, искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Х.Д., ЕГН **********, дължи на ищеца сумата от 379,77 лв. – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия и такса за дялово разпределение за периода м.

10.2014 г. до м. 04.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес – гр.

София, ул. „********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2017 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 542,75 лв.

– мораторна лихва, начислена върху главницата за периода 1.01.2015 г. – 30.04.2017 г., и сумата от 95,90 лв. – законна лихва, начислена върху главницата за периода до 15.03.2018 г., като е отхвърлен искът за главницата за разликата до пълния предявен размер от 838,13 лв. и иска за обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 22.05.2017 г. за разликата над уважения размер от 542,75 лв. до пълния предявен размер от 652,29 лв., за които суми в производството по ч.гр.д. № 90188/2017 г. на Софийски районен съд, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете, е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Излагат се съображения за неправилност на решението в тази част. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че част от задълженията са погасени по давност.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника.

Срещу решението в частта, с която исковете са уважени, е подадена и въззивна жалба от ответницата Д.Х.Д., чрез процесуалния представител адв. Р.К.. Изложени са съображения за неправилност на решението в тази част, като се твърди, че не е установено по делото, че ответницата има качеството потребител на топлинна енергия – такова качество имала дъщеря ѝ като собственик на имота, а не ответницата като негов ползвател. Твърди се също, че съдът не е определил правилно периода, за който задълженията са погасени по давност. Претендират се разноските по делото.

Ответницата е подала и въззивна жалба срещу решението от 29.11.2019 г., с което е допусната поправката на очевидна фактическа грешка в решението на Софийския районен съд от 5.06.2019 г., в която са изложени горепосочените съображения по съществото на спора.

В законоустановения срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК от 29.11.2019 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който същата се оспорва.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд е валидно. Същото е частично недопустимо в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оглед изложените по-долу съображения. По отношение на неговата правилност, настоящият състав намира, че въззивните жалби и на двете страни са частично основателни.

Със заявление с вх. № 3099178 от 28.12.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е претендирала издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 4386,46 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, общ. Оборище, ул. „********, аб. № 029871, за сумата от 635,75 лв. – лихва върху главницата, както и за сумата от 92,77 лв. – дължима сума за дялово разпределение и 16,54 лв. – лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода м. 05.2014 г.

– м. 04.2017 г. Издадена е заповед за изпълнение от 12.02.2018 г. по ч.гр.д. № 90188/2017 г. за посочените в заявлението суми. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК е подадено възражение от длъжника Д.Д.. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК от „Т.С.“ ЕАД. В исковата молба е посочено, че на 15.03.2018 г. по банков път е заплатена сумата от 3641,10 лв., представляваща стойност на главница за топлинна енергия, с която е погасено частично задължението.

Остатъкът от дължимата сума бил в размер от 1738,95 лв., от които 838,13 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м.04.2017 г., 652,29 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 19.12.2017 г., 102,63 лв. – съдебни разноски и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, както и сумата от 95,90 лв. – законна лихва върху заплатената част от главницата за топлинна енергия, считано от 28.12.2017 г. /датата на подаване на заявлението/ до 15.03.2018 г. /датата на извършеното плащане/.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97 от 15.12.2006 г., том Х, регистър № 11951, дело № 1662/2006 г. на нотариус С.Т., вписан в регистъра на НК под № 065, ответницата Д.Х.Д. е дарила на дъщеря си В.Ц.Д. апартамент № 5, находящ се в гр. София, Столична община, район Оборище, ул. „********Дарителката Д.Х.Д. си е запазила вещното право на ползване върху целия даряван недвижим имот пожизнено и безвъзмездно. От удостоверение изх.№ 68-00-795/13.06.2013 г. се установява, че сградата с идентификатор *** има следните настоящи адреси: *** и ул. „********. С молба от 23.05.1995 г., подадена от ответницата до дружеството ищец, е заявено искане за откриване на партида за процесния недвижим имот. От договор № 3337/4.09.2002 г. се установява, че между етажната собственост с адрес ул. „********и „Т.С.“ ЕООД е налице правоотношение във връзка с извършването от дружеството дялово разпределение. Договорът е сключен след провеждане на общо събрание на 15.06.2002 г., на което е взето решение за сключването му, като от Приложение № 1 към протокола, съдържащо списък на етажните собственици, е видно, че за процесния имот се е подписала Д.Х.Д..

Посочени са следните данни: аб. № 29871; брой радиатори: 6, брой разпределители 6, термостатни вентили 6, пълна кубатура 239. По делото са представени съобщения към фактура № **********/31.07.2017 г.; фактура № *********/31.07.2016 г.; фактура № **********/31.07.2015 г. От заключението по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че ответницата не е заплатила остатъка от сумите, претендирани от ищеца. Посочено е, че стойността на общата фактура № **********/31.07.2015 г. за реалното потребление на топлинна енергия за този отоплителен сезон е 1261,90 лв. /сумата по прогнозни данни е 836,14 лв. а сумата по изравнителната сметка е +425,73 лв. за доплащане/. Дължимата сума за дялово разпределение за периода м.05.2014 г. – м.

04.2017 г. е 92,77 лв. Посочено е, че мораторната лихва върху всяка главница за топлинна енергия за периода 1.01.2015 г. до 30.04.2017 г. възлиза на 542,75 лв., а за периода от изпадане на ответника в забава до 19.12.2017 г . – 634,47 лв. Мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение възлиза на 17,08 лв. Въззивният съд кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено в тази част.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна следното:

Във въззивната жалба на ответницата се сочи, че същата няма качеството клиент на топлинна енергия, нито ползвател на топлинна енергия, тъй като не е собственик на имота. Сочи, че е прехвърлила процесния топлоснабден имот на дъщеря си. Тези оплаквания са неоснователни.

Налице е валидно възникнало договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ. Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В конкретния случай се установява, че сградата, в която се намира процесния недвижим имот, е в режим на етажна собственост. Същата е топлоснабдена, поради което собствениците и титулярите на правото на ползване в тази сграда придобиват качеството битови клиенти, съгласно легалната дефиниция § 1, т. 2а от ЗЕ. От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 97 от 15.12.2006 г., том Х, регистър № 11951, дело № 1662/2006 г. на нотариус С.Т., вписан в регистъра на НК под № 065, се установява, че ответницата е ползвател на процесния топлоснабден недвижим имот, доколкото след прехвърляне на недвижимия имот на дъщеря ѝ същата си е запазила вещното право на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно. Следователно същата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, с оглед на което между нея и ищеца е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за описания недвижим имот, сключен при общи условия, за периода м.05.2015 – м.04.2017 г. Не се оспорва обстоятелството, че процесният имот е топлоснабден и че през исковия период е ползвана топлинна енергия.

Основателно е възражението на въззивницата Д.Д., че първоинстанционният съд неправилно е изчислил периода, за който задължението е погасено по давност. За процесния период се прилагат Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ от 2014 г., за дължимата месечна сума за доставена топлинна енергия се издава ежемесечна фактура от продавача, като съгласно чл. 33, ал. 1 от същите ОУ, клиентите са длъжни да заплащат сумата по тази ежемесечна фактура в тридесетдневен срок от датата на публикуването ѝ на сайта на дружеството.

Изискуемостта на вземането е обвързана с действие на продавача – да публикува сумата на интернет сайта си, поради което следва да се приложи чл. 114, изр. 2 от ЗЗД, според който ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Възникването в този случай е денят, следващ периода, за който се дължи заплащане на топлинната енергия. Ето защо по давност са погасени всички вземания, които са възникнали преди 28.12.2014 г. Плащане се дължи за вземането за топлинна енергия за периода м.12.2014 г., доколкото то е възникнало на 1.01.2015 г. – денят, следващ периода, за който се дължи плащане. Погасени по давност са всички вземания, възникнали в периода м.05.2014 г. – м.11.2014 г. Предвид изложеното, и като взе предвид данните за дължимите суми, описани в заключението на вещото лице, изравняването, направено с издадените общи фактури от 31.07.2015 г., 31.07.2016 г. и 31.07.2017 г., както и издадените дебитни известия от 30.09.2017 г., въззивният съд на основание чл. 162 ГПК намира, че дължимата сума за главница за топлинна енергия, ползвана в периода м.12.2014 г.

Разпечатката съдържа 40 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe52a101-17f6-4982-9f36-ba98569e8022