Решение № 25 от 13.02.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. В.П., 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20243610100644 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозирани от В. Д. М. срещу „С.К.“ ООД обективно кумулативно съединени главни положителни установителни искове с пр. осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1024828 от 26.02.2024 г. и осъдителен иск с пр. осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 613,53 лева, представляваща недължимо платени суми по нищожен договор, респ. по нищожни клаузи и обективно съединени евентуални установителни претенции, предявени при условие, че съдът отхвърли първата от главните искови претенции за прогласяване на недействителност на клаузите на чл. 11, ал. 1 и чл. 3, т. 7 от Договора за кредит, на осн. чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Ищецът излага, че е кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 1024828 от 26.02.2024 г., сключен със „С.К.“ ООД. Сочи, че му бил отпуснат кредит в размер на 800 лева, била договорена възнаградителна лихва в размер на 151,70 лева и неустойка в размер на 518.30 лева, при срок за погасяване на кредита от 6 месеца. Допълва, че по договора бил уговорен фиксиран лихвен процент от 50 %, годишен процент на разходите от 62,82 %.

Сочи, че по силата на чл. 5, ал. 1 от Договора за заем е следвало в срок от 3 дни от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения:

1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на подробно изброените в договора условия. Акцентира, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора за заем в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 518.30 лв. Поддържа, че за него е било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и неустойка в посочения по-горе размер била начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата 1 сума, която ищецът следва да върне за използвания финансов ресурс не е посочената в договора сума в размер на 951.70 лева, а значително по-голяма - в размер на 1 470 лева.

Ищцата изтъква, че е извършвала плащания по кредита в размер на общо 1 413.53 лева, като настоява, че има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, тъй като при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което счита, че спрямо процесния договор за кредит е приложим Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Ищецът счита, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора (чл. 11 от Договора) е нищожна, тъй като чрез нея кредиторът се стреми да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Настоява, че сумата по клаузата не е включена в ГПР, т.е. не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Счита, че подобна неустойка би могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което е довело и до нарушаване на разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК. Поддържа, че в процесния договор е нарушено изискването на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР, поради което е налице нарушение на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Ищцата акцентира, че обстоятелството, че процесният договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР, я е поставило в неравностойно положение и я е възпрепятствало да разбере икономическите последици на поетото от нея задължение. Счита, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Напротив, на мнение е, че целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя по ясен и разбираем начин да бъде разяснено кои ще са всички разходи, които ще стори по кредита и които ще бъдат взети предвид при изчисляване на ГПР.

М. настоява, че при сключване на процесния договор за кредит е била поставена в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, което противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Категорично заявява, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕР, което от своя страна води до извод, ч е клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО.

По изложените доводи ищцата счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 11, т. 9 и 10, във връзка с чл. 22 от ЗПК.

В условие на евентуалност, ако съдът не уважи така предявения главен иск, ищцата моли съда да прогласи за недействителна клаузата на чл.11, ал.1 от процесния договор, на осн. чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, поради следното:

На първо място, отново подчертава, че предоставения на потребителя срок за предоставяне на обезпечение е твърде кратък, а изискванията на ответника кредитор, на които следва да отговарят поръчителите - на практика неизпълними, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

Обръща внимание, че още при сключване на договора е предвидено кумулиране на неустойката при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ към погасителните вноски, поради което счита, че тази неустойка води единствено до скрито оскъпяване на кредита, 2 като излиза изцяло извън присъщите й функции. Настоява, че непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора. Счита, че ответникът не е изпълнил задължението си сам предварително (преди сключване на договора) да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.

Поддържа, че включена към погасителните вноски неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя, поради и което счита, че клаузата за дължимостта й (чл. 11, ал.1 от Договора) се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Счита, че предвидената в договора „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. Заявява, че договорената неустойка е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Акцентира, че размерът на предвидената неустойка представлява 54.5% от общо дължимата сума (главниции и лихва), т. е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер - сума, почти равна на главницата и всички възнаградителни лихви по кредита.

Доколкото само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора, счита, че уговорената неустойка не изпълнява и санкционна функция. Застъпва становище, че атакуваната клауза от договора е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави и нарушава принципа на справедливост с оглед завишения размер на неустойката спрямо размера на отпуснатата главница.

Изтъква още, че така договорената клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, като по този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го напри, дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Счита, че целта на българското законодателство и правото на ЕС е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би съответствала на изискванията на Директива 2008/48/ЕО.

Предвид изложеното, настоява, че чл. 11, ал.1 от Договора е недействителен и на основание чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл.8 пар.1 от Директива 2008/48/ЕО във вр. с чл.16 от ЗПК.

Отново в условие на евентуалност, ако съдът не уважи предявения главен иск, ищцата моли да бъде прогласена за недействителна и клаузата на чл. 3 т. 7 от Договора, на осн. чл.

26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Счита, че договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава повече от 3 пъти размера на законната лихва. Заявява, че горецитираната клауза от договора накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед на което счита, че е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата предявява и главен осъдителен иск за връщане на неоснователно платените по процесния договор суми. Сочи, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, като чистата стойност на кредита възлиза на 800 лв. (главницата). Навежда твърдение, че е заплатила към 3 момента на предявяване на иска сума в размер на 1413.53 лева. Моли ответникът да бъде осъден да й върне сумата от 613,53 лева.

Моли главните искови претенции да бъдат уважени изцяло. В условие на евентуалност, ако съдът не уважи предявения главен положителен установителен иск за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1024828 от 26.02.2024 г., моли да бъдат уважени предявените евентуални положителни установителни искови претенции за прогласяване на недействителност на клаузите на чл. 11, ал. 1 и чл. 3, т.

7 от Договора за кредит, на осн. чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл.

26, ал. 4 ЗЗД. Претендира присъждане на сторените съдебно деловодни разноски. Моли да бъде присъден адвокатски хонорар на процесуалния му представител (с включено ДДС) при условията на чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по реда на чл. 143 от ГПК, с което заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който излага становище за неоснователност на предявените искови претенции.

Сочи, че в настоящия случай приложение следва да намери нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, съгласно която нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор. Твърди, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Поддържа, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, поради което неоснователно се явява твърдението за нищожност на целия договор поради това, че неустойката не е включена в ГПР.