Решение № 229 от 14.03.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1366/2021
- Вид
- Решение № 229
- Подписан
- 14.03.2022
- В сила
- 01.11.2022
- Състав
- Атанас Маджев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 10 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 11 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 4 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 5 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 18, ал. 2, т. 8 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 26, ал. 1, изр. първо, и ал. 8 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 26, ал. 1, изр. първо, и ал. 8 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 36 и сл. · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 3, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 94б · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 94г · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 94с · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, 95а и 95б · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95а, ал. 1, т. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95, 95а и 95б · Закон за авторското право и сродните му права
- чл. 95б, ал. 1, т. 6 · Закон за авторското право и сродните му права
РЕШЕНИЕ
№ 229 гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20211100901366 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Същото е образувано по искова молба с вх. номер 8320 от 13.07.2021 г. подадена от СНЦ „М.“, Булстат *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1000, ул.”******* срещу „Л.“, ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление : гр.
София, р-н „Оборище“, ул. „*******
Предявени са за съвместно разглеждане искове както следва :
1./ при квалификацията на чл. 95, ал. 1 ЗАПСП за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от общо 9 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените вреди свързани с нарушения правата на композиторите и авторите, явяващи се членове на сродни дружество за управление на права – BMI, ASCAP и PRS, чиито интереси се представляват на територията на Р. България от сдружението-ищец, които нарушения са допуснати спрямо обектите по чл. 3, ал. 1 ЗАПСП /текста и музиката/ на всяка от шестте музикални произведения цитирани, като заглавия в ИМ с оглед осъществено озвучаване с тях на обект /бар „Singles“, намиращ се в гр. София, на ул. *******/ стопанисван от ответното дружество; и
2./ иск при квалификацията на чл. 95, ал. 1, т. 6 ЗАПСП за разгласяване решението по настоящия спор по предвидените за това начини и медии.
В исковата молба от Сдружението-ищец са изложени фактически твърдения, че на 24.07.2020 г. в гр. София, на ул. ******* в търговски обект – ресторант „Singles“, стопанисван от ответното търговско дружество, публично са изпълнени, чрез ползване на запис девет музикални произведения на автори на техните музика и текст, които са членове на организации за колективно управление на авторски права - BMI, ASCAP и PRS. Интересите на тези чуждестранни организации за колективно управление на права в пределите на Р. България на основание чл. 94с от ЗАПСП се представляват от ищеца. Последният е и легитимиран да отстъпва правата им за използване на музика на произведения на техни членове на територията на Р.България. От ищеца са конкретизирани и имената на деветте музикални произведения /песни/, с които се твърди, че е бил озвучен обекта в цитирания календарен ден , които са както следва :
1
„NO ONE KNOWS”, “LAST NITE”, “CLUB FOOT”, “RE-WIRED”, UPRISING”,
“SUPERMASSIVE BLACK HOLE”, “HYSTERIA”, “FUCKIN’ IN THE BUSHES”,
“CAN’T STOP”, назовани са също така и композиторите на музиката и авторите на текстовете им. Изтъкнато е и това, че към момента на осъщественото музикално озвучаване с цитираните песни ответното дружество не е разполагало с отстъпени нему права да използва сочените произведения, а именно договор, в който да са уговорени условия за ползване на произведенията. Предвид така допуснатите нарушения ищецът смята да е материално легитимиран да получи плащане от ответника на парично обезщетение от общо 9 000 лв. /по 500 лв. за накърняване правата на авторите на текста, респективно на музиката на всяко едно от петте музикални произведения/. Отделно от това с цел постигането на превенция СНЦ М. прави искане за публично анонсиране диспозитива на евентуалното позитивно решение по настоящото дело в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Ответната страна - „Л.“ ООД, чрез ангажирания си процесуален представител – адвокат Т. се възползва от правото си на писмен отговор по ИМ. С него се възразява, че предявените искове са недопустими, евентуално неоснователни. Сочи се, че в началото на м. март 2021 г. представляващият ответното дружество е отправил заявка до „М.“ за сключване на договор с оглед покриване нуждите на търговски обект - Бар „Singles“, който се стопанисва от „Л.“ ООД. Последвал отговор от ищеца, с който по имейл на „Л.“ ООД били изпратени проект на договор, приложение и проформа фактура, както и пояснения свързани с процедурата която следва да бъде извървяна за сключване на договора. На 15.06.2021 г. „М.“ изпратил отново имейл със същите книжа на ответника, като проявил разбиране за причините до този момент „Л.“ ООД да не предприеме стъпки за сключване на договор за отстъпване правото да ползва музиката в търговския си обект, а именно дълбоката криза заради пандемията.
Впоследствие на 13.07.2021 г. „М.“ пристъпва към предявяване на исковете предмет на разглеждане по настоящото дело относно твърдени нарушения на авторски права извършени през м.юли 2020 г. Ответникът получил препис от ИМ на 08.09.2021 г., а на 06.10.2021 г. управителят на „Л.“ ООД изпраща на ищеца два екземпляра от подписан договор и приложението към него, а така също извършва плащането следващо се по договора, което възлиза в размер на сумата от 764,90 лв. На следващият ден „М.“ върнало до ответника фактура за успешно извършеното плащане по договора.
Последвало и друго плащане от 08.10.2021 г., с което „Л.“ ООД покрило сумата по проформа фактура за 2020 г. в размер на 457,45 лв., като наред с това изпратил на „М.“ подписан екземпляр от договора за 2020 г. и приложението към него. Тези факти идвали да покажат, че понастоящем ответника не дължи на ищеца възнаграждения за ползване на права върху музикални произведения, нито за 2020 г., нито за 2021 г. Това правело предявените за разглеждане искове недопустими, поради липса на правен интерес. Ако съдът, счете че трябва да разгледа исковете по същество, то тогава се поддържа, че те са неоснователни по размер, защото годишната сума по договора за отстъпване на права е в порядъка на 500 – 1000 лв., което е далеч под търсеното по делото обезщетение в размер на 9 000 лв., което било очевидно непропорционално.
Подобен размер на обезщетение не можело да бъде обусловен и от оборота на търговския обект инкасиран в деня на установяване на сочените нарушения на авторски права.
След като прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с доводите на ищеца и възраженията на ответника, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
В приложение процесуалното правило на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е чел изрично определение, въз основа на което е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване 2 между страните в производството по делото, следните обстоятелства : че „Л.“ ООД стопанисва към датата – 24.07.2020 г. търговски обект – бар “SINGLES” разположен в гр. София, ул. *******.
По сведения, черпени от справка в публичния регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права по чл. 94г ЗАПСП, публикуван на интернет страницата на Министерството на културата, се установява, че СНЦ „М.“ фигурира в Раздел I. „Организации за колективно управление на права“. Видно от обявеното в регистъра и представено като писмено доказателство по делото Удостоверение № У-62/05.09.2014 г. СНЦ „М.“ е регистрирано като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на права за следните начини за използване на обекти : възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения, свързани с музика /чл. 18, ал.
2, т. 1 ЗАПСП/; разпространение на записи, съдържащи такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗАПСП/; публично изпълнение на такива произведения /чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП/; излъчване на такива произведения по безжичен път /чл. 18, ал. 2, т. 4 ЗАПСП/; предаване и препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа /чл. 18, ал. 2, т. 5 ЗАПСП/; предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях /чл. 18, ал. 2, т. 10 ЗАПСП/; преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения /чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП/; разпределяне на компенсационни възнаградения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване /чл. 26, ал. 1, изр. първо, и ал. 8 ЗАПСП/, внос и износ в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество /чл. 18, ал. 2, т. 11 ЗАПСП/.
Съобразно приетото заключение по допуснатата във връзка с предмета на доказване по делото съдебно-техническа експертиза, и като съобрази това, че вещото лице е изградило изводите си при ползването на обективни данни и компетентното и всестранно тяхно проучване, то изцяло кредитира дадения отговор, че при извършените справки в международната база данни за идентификация на правоносители I.P.I. (Interested Parties Information) и W.I.D. (Works Information Database), носителите на авторските права върху упоменатите в исковата молба музикални произведения се идентифицират, както следва : относно музикално произведение със заглавие „NO ONE KNOWS” композитори и автори на текста са ДЖОШ ОМ, НИК ЕС ОЛИВИЕРИ и МАРК УИЙЛЯМ ЛАНЕГАН; относно музикално произведение със заглавие “LAST NITE” композитор и автор на текста е ДЖУЛИАН КАЗАБЛАНКАС; относно музикално произведение със заглавие “CLUB FOOT” композитори и автори на текста са К.Л.К. и С.Л.П.; относно музикално произведение със заглавие “RE-WIRED” композитор и автор на текста е С.Л.П.; относно музикално произведение със заглавие „UPRISING” композитор и автор на текста е М.Д.Б.; относно музикално произведение със заглавие “SUPERMASSIVE BLACK HOLE” композитор и автор на текста е М.Д.Б.; относно музикално произведение със заглавие “HYSTERIA” композитори са М.Д.Б., Д.Д.Х. и К.Т.У., съответно автор на текста е М.Д.Б.; относно музикално произведение със заглавие “FUCKIN’ IN THE BUSHES” композитор и автор на текста е Н.Т.Г.; и относно музикално произведение със заглавие “CAN’T STOP” композитори и автори на текста са А.К., Д.Ф., М.П.Б. и Ч.Г.С..
По отношение организациите за колективно управление на права, които фигурират, като такива управляващи правата на цитираните автори на текст и композитори на музика отнасящи се до всяко от изброените музикални произведения от вещото лице е посочено, че идентификацията показва това да са американските дружества – ASCAP и BMP, както и английското дружество – PRS. От направена справка от вещото лице в 3 сайт поддържан от Министерство на културата на РБ са локализирани персонално сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, с които СНЦ “М.“ има сключени договори за взаимно представителство, съответно по силата на които същото ги представлява на територията на Р. България. Сред тези чуждестранни ОКУИП попадат и американските дружества – ASCAP и BMP, както и английското дружество – PRS.
Видно от фискален бон издаден на 24.07.2020 г. се констатира, че в обект – Бар СИНГЪЛС, намиращ се в гр. София, ул. *******, стопанисван от ответното дружество – на 24.07.2020 г. е настъпило данъчно събитие – продажба на стока /2 артикула/ на обща стойност 8,50 лв.
Приложено е писмо изпратено от електронна поща [email protected] до електронна поща [email protected] във връзка с получена заявка за сключване на договор с МУЗИАКУТОР, като на законния представител на ответника – „Л.“ ООД са разяснени стъпките за сключване на договор за разрешаване използването на музикални произведения при публично изпълнение в заведения за хранене и развлечение, а така също са изпратени проект на договор, приложение 1 и проформа фактура.
Страните не спорят за това, че между тях е бил сключен договор за разрешаване използването на музикални произведения при публично изпълнение в заведения за хранене и развлечение относно Бар СИНГЪЛС, намиращ се в гр. София, ул. ******* стопанисван от ответното дружество, който договор регулира използването на музикални произведения от репертоара на ищеца за публично озвучаване на посочения търговски обект за периода от 01.03.2021 г. до 31.12.2021 г., съответно за този период ответникът е заплатил на възнаграждение за отстъпеното му ползване равно на сумата от 764,90 лв.
Разпечатката съдържа 30 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fe5188d7-6a3a-4a2f-9e2e-f7780eadf052