Решение № 224 от 19.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Русе, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20264520200277 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от В. С. В. против електронен фиш серия „СС“ № 0001780/29.12.2025г., издаден от ОД на МВР-Русе.

Същият моли съда да го отмени, като незаконосъобразен.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е законен представител на търговско дружество „Русе Табак“ ООД, което притежавало л.а.“Ауди СКУ7“ с ДК№ ******. На 29.12.2025 г. този автомобил се движел по пътя гр. Русе – гр. Бяла, като в пътен участък от км 11+382 (Одяланик) до км 25+914 (Тръстеник) превишил максималната средна скорост от 90 км/ч . При максимално разрешена средна скорост от 90 км/ч извън населено място, то установената средна скорост на жалбоподателя била 102 км/ч след приспадане на толеранса от 3 % при скорост над 100 км/ч., т.е. превишението било от 12 км/ч. Нарушението било установено и заснето със система за секционен контрол на средна скорост с № 20431 – 40341. По тази причина с обжалвания електронен фиш му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 182 ал. 3а вр. ал. 2 т. 2 вр. чл. 21 ал. 3 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл. 189 ал. 8 от ЗДвП и от лице, което има право на това.

1

Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Нарушението съдът намира, че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин.

Съдът намира, че жалбоподателят не оспорва нито пряко, нито косвено факта на извършеното нарушение. В този смисъл нарушението се потвърждава по категоричен и несъмнен начин от приложените към преписката доказателства, съобразно чл. 167а¹ ал. 1 вр.

§ 6 т.77 от ЗДвП – статични изображения във вид на снимков материал, доказващи, че жалбоподателят е навлязъл в контролирания участък на 29.12.2025г. в 19 ч 12 м 29 с и го е напуснал на с.д. в 19 ч 20 м 41, т. е. разстоянието от 14 км 532 м между начална и крайна точка е изминато за 8 м и 12 с, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 25.06.5237, протокол от проверка № 384-СГ-ИСИС/18.09.2025г. На основание чл. 167а¹ ал. 1 от ЗДвП докладите заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговия регистрационен номер, датата, часа, посоката на движение, установената средна скорост на движение в контролирания участък от пътя и местонахождението на техническите средства – част от системата.

От тези доказателства се установява датата на нарушението, точния час, максимално разрешената средна скорост, средната скорост на управлението, отклонението от максимално разрешената скорост, марката на лекия автомобил и контролния му номер, а също и часът на преминаване през начална и крайна контролна точка. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Съгласно чл. 189 ал. 4 вр. ал. 5 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС "..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189 ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.

189, ал. 5 реквизити...". В случая съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите, изискуеми от чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, налице е яснота относно нарушението, вменено на жалбоподателя, поради което и възраженията относно допуснати пропуски в тази насока са неоснователни.

От приложените снимки/статични изображения се установява мястото на нарушението, което на основание чл. 189 ал. 5б от ЗДвП е крайната точка от контролирания участък от пътя, за който е установено нарушението, т.е. км 25 +914, времето, превозното средство, с което е извършено нарушението, както и системата за секционен контрол, с която е засечена средната скорост на движение. В случая е установено, че засечената средна скорост на движение на автомобила с рег. № ****** е била 105 км/ч. В съответствие с методическите указания за работа със системата за секционен контрол така установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването от 3 км/ч при скорост под 100 км/ч и законосъобразно за безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост на движение на автомобила от 102 км/ч. Нарушението е установено и заснето със система за секционен контрол на средна скорост „Kapsch VRX – 35000 ANPR“, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същата към момента на констатиране на нарушението.

2

От преписката се установява, че режимът на скоростта в този пътен участък е определен на основание чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, съгласно която максимална допустима скорост за превозни средства от категория „В“ извън населено място е 90 км/ч.

С жалбата се правят възражения, които са неоснователни по следните съображения :

Не е процесуално нарушение, дори несъществено, че системата за секционен контрол не е посочена в обжалвания електронен фиш с пълното си име и идентификационен номер, а единствено с последния – липсата на търговското наименование на секционната система по никакъв начин не нарушава правото на защита, доколкото е посочена с уникалния си идентификационен номер. В този смисъл АНО е представил и доказателства, че именно тази система за секционен контрол е одобрена и технически изправна, т. е. липсата на търговското наименование на системата по никакъв начин не нарушава правото на жалбоподателя да разбере за какво точно административно нарушение му е наложено наказание. Същественото в случая е, че в електронния фиш е посочен уникалния идентификационен номер на системата за секционен контрол, доколкото съгласно чл. 5 ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (за краткост Наредбата) поставя изрично изискване именно в тази насока. Това е така, тъй като съобразно тази разпоредба всяко автоматизирано техническо средство и система за контрол на правилата за движение и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, притежават уникален идентификационен номер. Именно по този начин и въз основа на това – уникалния идентификационен номер – очевидно може да бъде установено доколко тези средства и системи отговарят на изискванията по чл. 4 ал. 1 от Наредбата.

Не е допуснато и процесуално нарушение с оглед на това, че липсва нормативна уредба за използването на система за секционен контрол на средната скорост в Наредбата, тъй като такава всъщност е налице. Отделно от това в ЗДвП е налице изрична позитивна уредба в тази насока, вкл. като нарушенията на режима на средната скорост са обявени за административни нарушения по арг. чл.182 ал.3а и следващите от ЗДвП в съответствие с чл.

6 от ЗАНН. Още повече, че съобразно чл. 1 от Наредбата с нея се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата, т. е. тя урежда процедурата за това и доколкото тя не е закон, с нея не могат да се създават състави на административни нарушения. След извършване на нарушението по настоящото производство - 29.12.2025 г. Наредбата е изменена и допълнена, ДВ бр. 34 от 2026 г., като същественото е, че системите за секционен контрол на средната скорост не са въведени след приемането на чл. 182 ал. 3а и следващите от ЗДвП, а още с издаването на Наредбата през 2015г. (видно дори от наименованието й) и в този смисъл те наред с техническите средства служат единствено за заснемане на статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. В този смисъл съдът намира, че още към момента на издаването на Наредбата автоматизираните технически системи, каквато е и процесната, са изпълнявали задачата по чл. 2 от Наредбата, като създаденият снимков материал и/или динамични изображения са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес по арг. чл. 189 ал. 5а вр. ал. 15 от ЗДвП.

При това положение съдът намира, че издаденият електронен фиш е законосъобразен и обоснован и следва да бъде потвърден, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

С оглед на изложеното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „СС“ № 0001780/29.12.2025 г., издаден от ОД на МВР-Русе, с който на В. С. В. с ЕГН ********** му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 182 ал. 3а вр. ал. 2 т. 2 вр. чл. 21 ал. 3 от ЗДвП.

3

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4