Определение № 2056 от 21.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2056 гр. София, 21.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20268002100949 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез В. Д. – директор на ТД на КОНПИ – Бургас, срещу въззивно решение № 1395 от 27.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1209/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение № 260635 от 17.12.2024 г., постановено по гр. д. № 12353/2018 г. по описа на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявените от Комисията против М. В. М. и Е. Г. М. искове за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 6 009 823,02 лева.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост – оплаквания по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и поставя следните правни въпроси: 1/ „Изключва ли липсата на доказано плащане имуществото от анализа на несъответствието по ЗОНПИ или имуществото следва да се включи в анализа по действителната му стойност, за 1 да се установи дали проверяваното лице разполага с достатъчно законни източници на доходи за придобиването на имущество на такава стойност?“ – поддържа се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 2.1/ „Носи ли държавата (в лицето на КОНПИ), като трето лице по отношение на сделката, тежест да докаже симулация за да може да установи стойността на имуществото въз основа на обективни критерии, различни от декларираната в договора цена?“; 2.2/ „Важат ли правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока за трети лица – в случая държавата в лицето на КОНПИ, или тези правила важат само за страните по сделката?“ – сочи се противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 759 от 28.07.2011 г. по гр. д. № 463/2010 г. на III г.о., решение № 549 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 1565/2010 г. на IV г.о., решение № 671 от 09.11.2010 г. по гр. д. № 875/2010 г. на IV г.о., решение № 287 от 16.10.2015 г. по гр. д. № 2832/2015 г. на IV г.о., решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 717/2009 г. на III г.о. и решение № 233 от 17.12.2014 г. по гр. д. № 2799/2014 г. на III г.о.; 3/ „Следва ли да участват при определяне размера на несъответствието, средствата, вложени за придобиване на акции, неналични към края на проверявания период, за които не е установено преобразуване в друго налично имущество?“ – поддържа се противоречие с приетото в ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95 от 19.02.2025 г. по гр. д. № 704/2024 г. на III г.о. на ВКС;

4.1/ „Следва ли нетният доход да се изчисли чрез съпоставка на всички установени приходи за целия проверяван период с всички разходи за същия период или могат да се изключат част от разходите под предлог, че не може да се разходва повече от получените приходи през съответната година?“; 4.2/ „Допустимо ли е при изчисляване на нетния доход годините, в които разходите надвишават приходите, да се „нулират“ с аргумент, че не може да се разходва повече от получените приходи през същата година, или следва да се отчете възможността средства, спестени от предходни години, да се изразходват в следващи години?“ – поддържа се наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 5/ „Допустимо ли е непосредствено прилагане на критериите за пропорционалност, изведени от ЕСПЧ по отношение на отменените ЗОПДНПИ и ЗОПДИППД в делата „Й. и други срещу България“ и „Т. и други срещу България“, към производства по действащия ЗОНПИ, без анализ на различията в легитимните цели и правната философия на законодателните режими и без наличие на решения на ЕСПЧ, които да установят изискване за 2 доказване на връзка между престъпна дейност и имущество при прилагането на ЗОНПИ?“; 6/ „Необходима ли е влязла в сила присъда на наказателен съд за установяване на връзка между престъплението и придобитото имущество по ЗОНПИ или е достатъчно обосновано предположение въз основа на обстоятелствата по делото при висящо наказателно производство?“ – твърди се противоречие с решение № 464 от 09.07.2024 г. по гр. д. № 3939/2023 г. на IV г.о. на ВКС и решение № 760 от 18.12.2025 г. по гр. д. № 941/2025 г. на III г.о. на ВКС. Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответниците по жалбата М. В. М. и Е. Г. М. са подали писмен отговор, чрез адв. Т. Д. и адв. И. Д., с който изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е установил от фактическа страна, че искът на КОНПИ е предявен след получено уведомление от специализирана прокуратура за привличане в качеството на обвиняем на ответника М. В. М., по ДП № 2/2015 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 737/2012 г. на Специализирана прокуратура, за: ръководене на ОПГ в периода март 2011 г. – ноември 2012 г., заедно със З. И., създадена с цел извършване на престъпления против данъчната система - престъпление по чл.

321, ал. 3, пр. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК; както и за периода юни 2011 г.

- януари 2013 г., чрез поредица от действия, осъществени в условията на продължавано престъпление, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери на обща стойност 5 672 660, 87 лв. за дружествата „П.“ ЕАД и „П. Х.“ АД - престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 7 НК, което попада в обхвата на чл. 108 ЗПКОНПИ; че след справка за хода на наказателното производство, делото се намира в съдебна фаза на първа инстанция; че съгласно справка в НБДН, М. В. М. и Е. Г. М. са съпрузи, сключили граждански брак на 15.03.1986 г.; че проверяваният период е 18.04.2006 г. до 18.04.2016 г.; че съгласно заключението на съдебно3 икономическата експертиза, нетният доход на ответниците е изчислен в четири варианта – по твърдения и методика на ищеца, нетният доход с натрупване е в общ размер 5 365 075, 05 лв., а по твърдения и методика на ответниците - 6 296 688, 14 лв.; че по отношение на наличието или липсата на несъответствие, вещите лица дават отговор в четири разработени варианта, съобразно с посочените в анализа съдебни актове, приложената от ищеца методика и по поставените от ответниците критерии, в левове, по отделни години с натрупване за проверявания период от 18.04.2006 г. до 18.04.2016 г. вариант 1, вариант 3. 1. и вариант 3. 2. на анализа, както и за периода 01.01.2008 г. 18.04.2016 г. по вариант 2 на анализа.

При тази фактическа обстановка решаващият състав е споделил изводите на СГС относно кредитирането на вариант 3 на заключението на ССЕ и вариант 3.2 по отношение на въпроса за наличието или липса на съответствие на нетните доходи спрямо стойността на придобитото имущество, в който е прието, че е налице съответствие или излишък в размер на 1 692 976, 76 лева.

Изложил е съображения, че при това заключение вещите лица са съобразили всички установени със законен произход приходи на ответниците, направените от тях разходи и стойността на придобито имущество; че експертното заключение в този му част почива на анализ на паричните потоци от и към ответниците през проверявания период, проследяване конкретното движение на средствата, при съобразяване актуалната съдебна практика; че са съобразени представените от ответниците доказателства за реализирани доходи в рамките на проверявания период; че са извършени компенсации на суми от страна на експертите, водещи до избягване на натрупване и двукратното отчитане на едни и същи суми, както и изключването от анализа на средства, за които няма данни да са били действително заплатени. Приел е също така от правна страна, че за да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) лицето, с когото останалите проверявани правни субекти са в граждански брак или са негови непълнолетни деца през проверявания период, да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 22, ал. 1 от закона; 2) през проверявания период да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на определителната разпоредба, уредена в § 1, т. 7 ДР на закона; 3) въз основа 4 на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно определителната правна норма, уредена в чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), обосновано е онова предположение, когато се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице (над 250000 лв. изменението на материалната правна норма, уредена в § 1, т. 7 от ДР на закона, с ДВ, бр. 103/2016 г., действа ex nunc); 4) имуществото да е придобито в срока по чл. 27, ал. 3 от закона - в период от 10 години назад от предявяване на иска и 5) то да не е придобито със законен източник на средства.

Второинстанционният съд е съобразил още, че на основание чл. 4 ЗОПДИППД (отм.) на отнемане подлежи имущество - при наличието на обосновано предложение, че неговото придобиване е свързано с престъпната дейност на лицето. Посочил е, че за целите на закона не следва да се преценява дали даден доход, приход или източник на финансиране е законен или не, ако това обстоятелство не е установено по несъмнен начин, а от съществено значение е законността на придобитото през проверявания период имущество и то след като се установи значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на закона. В случая е приел, че такова не се установява, като в тази част е препратил към мотивите на СГС по реда на чл. 272 ГПК. Във връзка с оплакванията на Комисията, изрично е изтъкнал, че за разлика от приложения от нея метод за изчисляване на несъответствието за всяка отделна година от периода, съгласно изискванията на закона, за да бъде несъответствието между източниците на средства и разходите за придобиване на активи по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ, основание за отнемане на имущество, то трябва да е налице за целия проверяван период, а не за части от него.

При формиране на решаващите си мотиви въззивната инстанция е съобразила разясненията в практиката на ВКС относно връзката между престъпната дейност и подлежащото на отнемане имущество, че същата може да бъде пряка – в случаите, когато имуществото е непосредствено придобито от престъплението, или косвена – когато придобиването е опосредено чрез една или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни сделки; че връзката може да бъде установена както при условията на пълно и главно доказване, така и чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение.

В случая е приела, че такава връзка няма доказана, доколкото няма влязла в 5 сила присъда на наказателен съд, която да е задължителна на основание чл.

300 ГПК. Изложила е съображения, че с оглед липсата на влязла в сила присъда спрямо ответника М., то дали същият е бил реално част от ОПГ и е избягвал плащане на ДДС в особено големи размери или не, е въпрос на доказване пълно и главно от страна на ищеца, още повече с оглед обстоятелството, че М. е с чисто съдебно минало.

Въззивният състав е установил още, че основен предмет на делото остава левовата равностойност на придобитите 5 997 032 акции от капитала на „П.“ АД, в размер на 5 997 032 лева, с едноличен собственик на капитала М. В. М..