Определение № 38 от 09.01.2023, Административен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 38 гр.

Пловдив, 09.01.2023 год.

Административен съд- Пловдив, XV състав, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА като разгледа административно дело № 3271 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Т.И.М., с адрес: ***, против точка 6 от Заповед № 2744 от 13.12.2022г. на председателя на Районен съд- Пловдив, с която е наредено на жалбоподателката, в качеството ѝ на съдия в Районен съд- Пловдив, да не бъдат изплащани средства за допълнително трудово възнаграждение, предвид образуваното във ВСС дисциплинарно производство №3/2022г., понастоящем висящо, както и наложеното й със Заповед № 2195/18.10.2022г. на Председателя на районен съд- Пловдив дисциплинарно наказание „забележка“.

С жалбата е направено особено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед.

Настоящият съдебен състав намира искането за спиране на предварителното изпълнение на т.6 от Заповед № 2744 от 13.12.2022г. на председателя на Районен съд- Пловдив за недопустимо, поради следните съображения:

Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК предвижда възможност жалбоподателя да иска спиране на изпълнението на оспорения акт във всеки етап от производството. Последното е изключение от общото правило, че подаването на жалба спира изпълнението на оспорените актове. При допуснато такова по силата на закона или с нарочно разпореждане на органа, е предоставено право на жалбоподателя да обоснове интерес и вреди, които са съизмерими с преценката на законодателя или органа за значимостта на обществения интерес от допуснатото изпълнение.

Основанията за издаване на оспорения акт се съдържат в чл. 233, ал. 6 от ЗСВ и Правилата за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изр. първо от ЗСВ (приети от Съдийската колегия на ВСС с решение по протокол № 24/22.06.2021г), които не предвиждат допускане на предварително изпълнение на тези административните актове. Т.е. оспорената заповед няма предварително изпълнение, допуснато по нормативен ред. С оспорването на заповедта й в т.6, по която е образувано и настоящото дело е спряно и изпълнението на заповедта в обжалваната й част съгласно чл. 166, ал.1 АПК. Тази разпоредба закрепва нормативно основното правило на съдебно-административния процес, че всяко оспорване на административния акт, независимо от неговия вид, автоматично спират изпълнението му. Този суспензивен ефект възпрепятства влизането на акта в сила и превръщането му в изпълнителен титул по чл. 268, т. 1, пр. 1 от АПК.

Това от своя страна гарантира търсената съдебна защита срещу незаконосъобразността на оспорения акт и предотвратява лишаването й от ефект чрез междувременното му изпълнение. Суспензивният ефект настъпва от момента на подаване на жалбата до влизане в сила на определението по чл. 158, ал.3 от АПК при нейна нередовност, по чл. 159 от АПК при нейна недопустимост или на съдебното решение по чл. 172, ал.1 от АПК, с което е отхвърлена. През времето на така суспендираното изпълнение незаконосъобразни са всички предприети от административния орган действия по изпълнение на оспорения акт.

Необходимо е да се отбележи, че суспензивният ефект по чл. 166, ал.1 от АПК не важи, когато административен орган с разпореждане допусне предварително изпълнение на издаден от него административен акт съгласно чл. 60 от АПК, както и когато съдът допусне предварително изпълнение съгласно чл. 167 от АПК. Спирането във тези случи дава временна защита на застрашените от него права и законни интереси на оспорващия. В тази връзка следва да се отбележи, че правото да се иска спиране на предварителното изпълнение по чл. 166, ал.2 от АПК възниква с влизане в сила на разпореждането по чл. 60, ал.1 от АПК, с което административният орган го е допуснал, независимо дали то е било обжалвано и съдът окончателно е признал законосъобразността му или като неоспорено в срок е влязло в сила. Това спиране е предназначено да обезпечи правата на оспорващия по време на висящността на съдебното производство. Аналогично, правото по чл. 166, ал.4 от АПК възниква в момента на издаване на административен акт от вид, на който отделен закон придава предварително изпълнение, а упражняването му има описаната обезпечителна функция. И в двата случая абсолютна предпоставка за допустимост на искането по чл. 166, ал.2 от АПК и по чл. 166, ал.4 от АПК е наличието на предварително изпълнение, допуснато административно и нормативно, подлежащо на спиране от съда.

В обжалваната заповед не е включено разпореждане по чл. 60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение, нито такова е допуснато след издаването й при условията на чл. 60, ал.2 от АПК. При положение, че точка 6 от Заповед № 2744 от 13.12.2022г. на председателя на Районен съд- Пловдив е без допуснато предварително изпълнение по чл. 60 от