Решение № 115 от 09.01.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 115 09.01.2020 година град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7017 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по 422 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, чл. 86, чл. 92 и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от и.д. Н.Т.С. и М. Д. Д., чрез пълномощника си юрк. П., е предявил против Т.И.К., ЕГН ********** *** искове за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми: 500 лева – главница, дължима за периода 01.02.2017 г.- 17.05.2017 г. по договор за парчен заем № ****/25.01.2017 г., сключен между Т.И.К. и „Сити кеш” ООД, вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с рамков договор от 31.10.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) по приложение 1 от 31.10.2017 г.; сумата от 33,31 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.02.2017 г. - 17.05.2017 г.; сумата от 191,52 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода 01.02.2017 г. – 17.05.2017 г.; сумата от 144,97 лева неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 22.02.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 90,14 лева, дължимо за периода 22.02.2017 г. – 02.11.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми са присъдени по ч. гр. дело № 17304/2018 г. по описа на ПдРС, ХVІ гр. състав. Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал писмен отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание, проведено на 16.12.2019 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си с писмена молба е поискал на основание чл. 238, ал.

1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявения иск следва да се уважи изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лева – главница, дължима за периода 01.02.2017 г.- 17.05.2017 г. по договор за парчен заем № ****/25.01.2017 г., сключен между Т.И.К. и „Сити кеш” ООД, вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с рамков договор от 31.10.2017 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) по приложение 1 от 31.10.2017 г.; сумата от 33,31 лева, представляваща договорна лихва за периода 01.02.2017 г. - 17.05.2017 г.; сумата от 191,52 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода 01.02.2017 г. – 17.05.2017 г.; сумата от 144,97 лева неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 22.02.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 90,14 лева, дължимо за периода 22.02.2017 г. – 02.11.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

На основание чл. 78 ал. 1