Определение № 252 от 12.12.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Габрово, 12.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Ива Димова

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно дело № 20234200600330 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК. Образувано е по частна жалба от П. И. Ц. от гр. Габрово, в качеството на пострадал, против определение № 198 от 01.09.2023 г. по ЧНД № 482/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено Постановление от 01.07.2022 г. на Районна прокуратура – Габрово за прекратяване, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал 1, т. 1 от НПК, на наказателното производство по досъдебно производство № 264 ЗМ-38/2021 г. по описа на ОД на МВР - Габрово, водено за престъпление по чл. 277, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

В частната жалба се излагат съображения в подкрепа на виждането на жалбоподателя за незаконосъобразност и необоснованост на определението на районния съд. Претендира се за отмяна на обжалвания съдебен акт и възобновяване на наказателното производство, което да продължи срещу виновните лица, които следва да понесат отговорността си.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като прецени събраните на досъдебното производство доказателства и взе под внимание съображенията за прекратяване на наказателното производство, изложени в постановлението на РП – Габрово, както и като съобрази мотивите по обжалваното определение и доводите от частната жалба, установи следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо качеството на пострадал. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Наказателното производство е образувано с постановление на прокурор от 24.03.2021 г. за това, че на неустановена дата в началото на 2018 г., в гр. Габрово, било 1 извършено разпореждане с вещ, поставена под запор и оставена за пазене - един брой метална ролетна врата, монтирана на недвижим имот – автомивка, находяща се на адрес ул. *************** - престъпление по чл. 277, ал. 2 във вр. ал. 1 от НК.

При провеждане на досъдебното производство не е привличан обвиняем.

С постановление от 01.07.2022 г. на РП - Габрово, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, наказателното производство е прекратено.

Основните съображения на прокурора, за да прекрати производството, е, че по делото не са събрани категорични доказателства за извършено от свидетеля К. или от друго лице престъпление от общ характер – по чл. 206, ал. 1 от НК, чл. 323, ал. 1 от НК или чл. 277, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, или друг вид престъпно посегателство.

Първоинстанционният съд, след собствен анализ на доказателствената съвкупност, е споделил направените от прокурора фактически и правни изводи. На тази база е приел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно, поради което го е потвърдил.

Въззивният съд се съгласява с изведените в атакуваното определение фактически и правни изводи за потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Един от основните спорни моменти по делото, на който се акцентира и в жалбата, е относно собствеността на металната ролетна врата, демонтирана от свидетеля К. и приобщена като веществено доказателство. Настоящият състав намира за правилни изводите на районния съд, че по този въпрос доказателствата са противоречи, доколкото условно са очертани три групи свидетели - в първата попадат показанията на свидетелите К., Н., К., във втората - показанията на свидетелите Ц., К. и Д., а в третата група - показанията на свидетелите Р. Я. (извършвала счетоводни услуги за „Ник Мар груп” ЕООД), Г. И. (помощник при ЧСИ Весела Цонева), И. П., Н.

К., М. С., Р. Г., Г. К., М. А. и Р. Г.. Както в постановлението на прокурора, така и в обжалваното определение отделните групи свидетелски показания са анализирани в насока тяхната относимост към спорния предмет на доказване, като са съпоставени и с останалите доказателствени източници. Според показанията на свидетелите от първата група, демонтираната от свидетеля К. ролетна врата е негова собственост, тъй като след постигнатата договорка с предходния собственик на автомивката - свидетелят Н., свидетелят К. е сменил подвижната й част и я е заменил с друга - втора употреба, закупена с негови средства. В противна насока са показанията на свидетелите от втората група, според които подмяна реално не е извършвана, а металната ролетна врата е тази, която е била първоначално поставена на автомивката още при нейното изграждане. В показанията на свидетелите от третата група не се съдържа информация, която пряко да касае въпроса за собствеността, съответно да позволява проверка на достоверността на показанията на свидетелите от първите две групи.

2

Правилно съставът на районния съд е анализирал показанията на свидетелите, като ги е съпоставил и с останалите доказателствени източници, сред които са протоколите за оглед на местопроизшествие, съдебната техническа експертиза и приобщените по досъдебното производство документи. Факт е, че доказателства, които да удостоверяват закупуването на вратата от страна на свидетеля Н. от фирмата, посочена в показанията на свидетелите К. и И. Д., а именно „Дюк 1” ООД, липсват. Не са налице и документи, удостоверяващи закупуването на вратата от страна на свидетеля К.. При описите на обекта във връзка с образуваните срещу „Никмар груп” ЕООД различни изпълнителни дела от страна на различни оценители – свидетелите Г., Р.Г., Г. К., както и свидетелят Г. И., металната ролетна врата не е била индивидуализирана с характерни белези, които да обосноват достоверността на твърденията на първата или на втората група свидетели. Проведените очни ставки между свидетели също не са дали резултат в тази насока. Според заключението на трасологическата експертиза, водачите на вратата са били срязани най-вероятно с цел демонтаж на същата. Тази експертиза потвърждава твърденията на свидетеля К. относно поставения на същата сервизен стикер, но не може да даде отговор на въпроса дали и какви части от вратата са били сменени, както и дали вратата е в оригиналния си вид или има следи от нейното преправяне. Наред с това извършеният на 11.05.2022 г. повторен оглед на местопроизшествие, при който е установено, че в горния ляв ъгъл на фасадата на автомивката, където е и отвора за поставяне на металната ролетна врата, е налично продиране на височина 3,88 метра, широчина 20 см. и дължина 50 см., кореспондира с твърденията на първата група свидетели по делото, че в резултат на настъпило ПТП и деформиране на първоначално поставената врата, същата е била подменена от свидетеля К..

Настоящият състав споделя извършения анализ на доказателствата по делото, както и изводът, че същите не позволяват еднозначно да се изведе заключението, че демонтираната от свидетеля К. метална врата е същата, която е била монтирана на сградата в началото на нейната експлоатация. Неоснователно е настояването в жалбата, че в случая не били взети под внимание показанията на свидетеля В. К.. Напротив, напълно ясно както в постановлението на прокурора, така и в определението на районния съдия показанията на посочения свидетел са обсъдени и съпоставени с протоколите за оглед, както и със заключението на трасологическата експертиза, като правилно е прието, че съобщеното от К. не се потвърждава с изискуемия в наказателния процес стандарт на несъмненост. А това е така, тъй като ползваните по делото специални знания не позволяват да се установи с категоричност дали вратата е в оригиналния си вид или има следи от нейното преправяне, както и защото данните от извършения оглед кореспондират на показанията на свидетелите К., Н. и К., че сградата е била увредена при реализирано ПТП, като е била засегната и спорната врата и това е наложило подмяната й.

3

Правилен и законосъобразен е изводът, че в производството не са събрани доказателства за извършено престъпление по чл. 277, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Несъмнено е, че в случая липсват основни елементи, които да очертават обективния състав на това престъпление, тъй като ролетната врата не е била обект на запориране, а свидетелят К. не е бил назначен за неин пазач и няма как да бъде годен субект на посоченото престъпление.

Въззивният съд напълно споделя правния извод, че предвид липсата на безспорни доказателства относно собствеността на металната ролетна врата, няма сигурна база за разсъждения и относно реализирането на престъпния състав по чл. 206, ал. 1 от НК. Правилно е заключението, че свидетелят К. е осъществил действията по демонтиране и прибиране на металната ролетна врата, претендирана от свидетеля Ц., със субективната увереност, че тя е негова собственост. Тук въззивният съд ще си позволи да обърне внимание и на още едно обстоятелство. Видно от съдържанието на протокола за въвод във владение на недвижим имот (л. 5 от т. І от ДП), постановлението за възлагане на недвижим имот от 10.09.2018 г. е влязло в сила на 29.10.2020 г. Следователно свидетелят П. Ц. е станал собственик на недвижимия имот, включващ автомивката, на 29.10.2020 г. По делото не е установено времето на демонтажа на процесната метална врата – дали това е станало преди влизане в сила на постановлението за възлагане или след това. Ако демонтажът, обаче, е извършен преди придобиване на правото на собственост, то следва, че за свидетеля Ц., като несобственик, няма как да настъпят вреди от престъпление против собствеността. Друг е въпросът за гражданско-правните претенции.

Настоящият състав напълно споделя и изводите за липса на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. Правилно е прието, че самоуправството предполага да е налице едно предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на дееца, като преди започване на самоуправните действия е необходимо да е съществувал правен спор между дееца и засегнатото от самоуправните действия лице, и само страните по конкретното правоотношение могат да бъдат извършител или пострадал от престъплението по чл. 323, ал. 1 НК.

В обобщение, въззивният съд се солидаризира с извода както на контролирания съд, така и на прокурора за липса на престъпление. По делото са събрани възможните доказателства, но те не установяват в дължимия според процесуалния закон стандарт обективните и субективните признаци от състав на престъпление. По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 198 от 01.09.2023 г. по ЧНД № 482/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е потвърдено Постановление от 01.07.2022 г. на Районна прокуратура – Габрово за прекратяване, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал 1, т. 1 от НПК, на наказателното производство по досъдебно производство № 264 ЗМ-38/2021 г. по описа на ОД на МВР - Габрово, водено за престъпление по чл. 277, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5