Решение № 1429 от 05.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1429 гр. Пловдив, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20255330205544 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №36-0002301 от 15.09.2025г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на ***, ЕИК:*** на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.7б, ал.1 от ЗАвПр.

По съображения изложени в жалбата, наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. Релевират се доводи и за приложението на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител – адв. Д. Ш., която поддържа жалбата и прави същото искане.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив, редовно призована, не се представлява от процесуален представител. В писмено становище до съда се излагат доводи за потвърждаване на процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно и се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Във връзка със Заповед №РД-12—2814 от 13.08.2025г. от служители на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив била извършена тематична проверка на транспортната дейност на ***, която обхващала периода от 01.06.2025г. до 30.06.2025г. Проверката била възложена на К.К. и М. Н. – *** в ***. В хода на проверката било установено, че на 05.06.2025г.

***, в качеството му на превозвач, притежаващ лиценз №*** на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници по шосе, е допуснал извършването на обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия ***, на територията на гр. Пловдив, с моторно превозно средство марка „Исузу“, модел „Новосити“, от категория М3, с рег. №***, с пътен лист №***., с водач Д.В.С., ЕГН:**********, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача, а именно да притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория „D“.

За извършеното свидетелят М. Н. съставил на жалбоподателя АУАН №351077 от 21.08.2025г. за нарушение на чл.7б, ал.1 от ЗАвПр. АУАН бил подписан без възражения от представляващия нарушителя. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, с аргумент, че Д.В.С. към момента на проверката вече е бил освободен.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля М. Н., които съдът намира за обективни, логични и вътрешно непротиворечиви. Свидетелят Н. потвърждава констатациите в АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.7б, ал.1 от ЗАвПр. Посочената законова разпоредба предвижда, че лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.

Дружеството - жалбоподател е санкционирано за допустителство – за 2 това, че е допуснало на 05.06.2025г. да бъде извършен обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия *** от водач, който не отговаря на изискванията за квалификация на водача, тъй като не притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория „D“.

Формата на изпълнителното деяние е допустителство, за което със санкционната норма на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр изрично е предвидено понасянето на административнонаказателна отговорност.

Процесното деяние не попада сред никоя от хипотезите по чл.5, ал.1 ал.3 от Наредба №41/04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, при които не се изисква карта за квалификация на водача за извършването на превоза. Следователно притежаването на такава карта от водача е било задължително, а от доказателствата по делото се установява, че водачът Д.В.С. към момента на извършване на превоза - 05.06.2025г. не е притежавал валидна карта за квалификация на водача за съответната категория „D“. Допускайки извършването на превоз с водач, неотговарящ на изискването да притежава карта за квалификация на водача, жалбоподателят е осъществил съставомерно деяние. Нарушението е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяването на изпълнителното му деяние, без необходимост от определен вредоносен резултат.

С наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице – търговско дружество, поради което в процеса не подлежи на изследване въпросът за виновно поведение на конкретно физическо лице, което да е в причинна връзка с извършеното деяние.

Картата за квалификация е удостоверителен документ, с който водачът доказва, че отговаря на изискванията за квалификация – начална квалификация или периодично обучение. Тя се издава в рамките на процедура и по ред, регламентирани в Наредба №41/04.08.2008г. Притежаването на карта за квалификация на водача е самостоятелно изискване, за да бъде законосъобразно осъществен превозът, което изискване, доказано не е изпълнено по делото.

По повод направеното в жалбата възражение, че към момента на проверката от служителите на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив водачът Д.В.С. не е бил в трудови правоотношения с дружеството, следва да се посочи, че датата на нарушението е 05.06.2025г., на която датата именно е бил извършен превозът и на която датата е допуснато от страна на *** извършването му от водач, който не притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория „D“. Последвалото прекратяване на трудовите правоотношения с водача е без никакво значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основание за отмяна на 3

НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. То отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове, съгласно чл.57, ал.1 от ЗАНН. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.

Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения. В действителност в съставения АУАН и в обжалваното наказателно постановление е сгрешено личното име на водача, като същият е посочен като Д., а правилното му име е Д.. В случая безспорно се касае за техническа грешка при изписване на личното име на водача, като е била добавена една буква. От друга страна обаче водачът е ясно индивидуализиран с ЕГН, същият е бил работник в дружеството жалбоподателя, като последното е притежавало неговите лични данни и знае срещу кои факти да се защитава, още повече, че е налице както пътен лист, така и последващ деянието договор за прекратяване на трудовото правоотношение именно с този водач. Наред с това не се и твърди от *** негов служител с посоченото лично име да притежава карта за квалификация на водач.

Налице е надлежно описание на извършеното административно нарушение. Отговорност на жалбоподателя е ангажирана за осъществяването на обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия *** на територията на гр. Пловдив с моторно превозно средство от категория М3 и с водач, който не притежава карта за квалификация на водача за съответната категория „D“. Посоченото описание е абсолютно достатъчно, за да покрие в пълна степен изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Въобще не е било необходимо да бъде посочен конкретният маршрут на редовната автобусна линия, както и началният час на започване на курса, така както се твърди в жалбата. Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в акта и в наказателното постановление следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, но редовността на тези актове не изисква вписване на конкретен час. Когато точният час на извършване на нарушението е необходим и задължителен реквизит, това е изрично предвидено в съответната законова норма – така например чл.189, ал.4 от ЗДвП относно реквизитите на електронния фиш.

При извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на атакуваното НП.

С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози. Имуществената санкция е определена във фиксиран от закона размер – 3000 лева, поради което и не 4 може да подлежи на корекция от съда.

Констатираното нарушение разкрива типичната обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска, което прави и невъзможно приложението на чл.28 от ЗАНН в процесния случай. По делото не се установяват такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да определят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. В настоящата хипотеза жалбоподателят е допуснал превозът да бъде извършен от водач, който едва впоследствие на 07.07.2025г. се е снабдил с карта за квалификация на водача, а е работил в дружеството до 28.07.2025г., когато е било прекратено трудовото му правоотношение. Наред с това не може да не бъде отразено и обстоятелството, че при проверката служителите на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив са констатирали и други водачи в дружеството, които не са притежавали карта за квалификация на водача.

Предвид горните съображения, съдът прие да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, право на разноски би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не са поискани и не са представени доказателства да са сторени, то не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление №36-0002301 от 15.09.2025г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на ***, ЕИК:*** на осн. чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.7б, ал.1 от ЗАвПр.