Решение № 6935 от 01.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 6935

Варна, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267050700744 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Производството по делото е образувано по подадена жалба от Ч. А. А., [ЕГН] с адрес в [населено място], чрез адв. Т. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0436-000019/ 31.01.2026 г. издадена от началник сектор към ОДМВР-Варна, РУ 02 Варна, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1,б.“з“, подбуква „ее“ от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта с основанието на чл.146,т.4 от АПК като постановена в нарушение на материалния закон. Счита, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при отсъствието на осъществен състав на административно нарушение по чл.638,ал.3 от Кодекса за застраховането. Сочи се, че към момента на извършване на проверката от контролните органи, за автомобила е бил налице валидно сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че поради техническа грешка застрахователният договор не е бил визуализиран в информационната система. Моли за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата и претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – началникът на сектор към ОДМВР-Варна, Второ РУ се представлява от гл. юрисконсулт Г., който оспорва жалбата. Счита, че са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, поради което моли за отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски.

Въз основана на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

С. Ч. А. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GА5056457/31.01.2026 г. от полицай към ОДМВР-Варна, Второ РУ, за допуснато нарушение на чл.638,ал.3 от Кодекса за застраховане. АУАН е съставен заради това, че на 31.01.2026 г., около 12:56 часа в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], управлявал МПС С. К. П. 1.6 И, с рег.№ [рег. номер], собственост на Б. А., във връзка с чието притежаване и използване, няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В административната преписка се съдържа застрахователен договор за „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 31.01.2026 г. сключен между Б. М. Ч. А. и „Лев Инс“ АД, със срок на действие от 31.01.2026 г. 14:08 часа до 30.01.2027 г. 23:59 часа.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0436-000019/ 31.01.2026 г. от началник сектор към ОДМВР-Варна, РУ 02 Варна, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1,б. „з“, подбуква „ее“ от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Срещу жалбоподателя е издадено НП № 26-0436-000027/09.03.2026 г. от началник сектор в ОДМВР Варна, Второ РУ, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 204,52 евро на основание чл.638,ал.3 от Кодекса за застраховането.

По делото е приета справка от Гаранционен фонд, с която се удостоверява, че към 31.03.2026 г., 12:56 часа превозно средство с рег.№ [рег. номер] има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и документ за плащане от TollPass.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 19.02.2026 г., видно от разписка в акта. Жалбата е подадена на 05.03.2026 г. , в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1,б. „з“, подбуква „ее“ от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, съответно т.3 от посочената разпоредба ги задължава да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОД МВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОДМВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП със Заповед № 3653-7399/04.09.2025 г. е делегирал правомощията си по чл.171, т.1 от ЗДвП на началниците на сектор „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-Варна за нарушения на ЗДвП извършени на територията обслужвана от съответното РУ при ОДМВР-Варна. Съгласно представеното удостоверение от началника на сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР-Варна, издателят на заповедта е заемал тази длъжност към дата 31.01.2026 г. Нарушението е извършено на кръстовището на бул. К. Б. І и ул. Н. В., който район е в територията обслужвана от Второ РУ при ОДМВР-Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма.

Съгласно чл. 171, т.1, б. „з“, подбуква „ее“ от ЗДвП принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се прилага за нарушенията по чл.175а,ал.2 от ЗДвП. Съгласно чл.175а,ал.1 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В ал.2 е предвидено наказание в по-висок размер при повторно нарушение.

Извършеното от жалбоподателя нарушение е такова по чл.638,ал.3 от Кодекса за застраховане. За това нарушение е предвидено налагането на ПАМ на основание чл.171,т.1,б.“е“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца. От съдържанието на оспорената заповед е видно, че административният орган е приел за фактическо основание нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, но е приложил правна норма от Закона за движението по пътищата, която е приложима за нарушенията по чл.175а,ал.2 от ЗДвП. Така установеното разминаване между фактическото основание и приложената правна норма представлява неправилно приложение на материалния закон.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и при несъответствие между фактическото и правното основание за налагане на принудителната административна мярка – основание за оспорване съгласно чл.146,т.4 от АПК.

Отделно от това следва да се посочи, че с представянето на сключения договор със срок на действие от една година: от 31.01.2026 г. 14:08 часа до 30.01.2027 г. 23:59 часа , представеното удостоверение от Гаранционен фонд и доказателства за плащане на вноска по застрахователна полица на 31.01.2026 г. в 12:41 часа, не е възникнало основание за прилагане на нормативноустановената административна принуда по отношение на водача на МПС, тъй като към момента на установяване на нарушението за автомобила има сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. А щом принудителната административна мярка е наложена заради това, че жалбоподателят е управлявал МПС във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор , то следва, че не просто прекратителното условие по чл. 171, т. 1 б. "е ЗДвП, е настъпило, но и изначално, е нямало материалноправни предпоставки за нейното прилагане. Следователно, към момента на издаване на оспорената заповед, не е било налице нормативно основание за това, поради което следва да бъде отменена, като материално незаконосъобразна.

Въз основа на гореописаната фактическа и нормативна рамка, относима към спорното правоотношение, следва да се направи извод, че предвидените в закона предпоставки за прилагане на принудителната мярка не са били налице към датата на издаване на оспорената заповед. Административната принуда е приложена в разрез и с нормативната цел/идея за ПАМ, изведена от чл. 22 ЗАНН, както основателно счита жалбоподателят.

Поради изложеното жалбата е основателна и оспорената заповед следва да се отмени.

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 143,ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в размер на 255,11 евро ( двеста петдесет и пет евро и единадесет евроцента), от които 250 евро платено адвокатско възнаграждение, плащането на което е удостоверено с представения договор за правна помощ и консултантско съдействие от 05.03.2026 г. и 5,11 евро платена държавна такса. Същите следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на учреждението, със статут на юридическо лице, което може да отговаря по имуществени претенции и в чиято структура е органът, издал процесния по делото акт, каквото (ЮЛ), съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР е ОДМВР-Варна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд - Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0436-000019/ 31.01.2026 г. издадена от началник сектор към ОДМВР-Варна, РУ 02 Варна, с която на Ч. А. А., [ЕГН] е наложена ПАМ по чл.171, т.1,б.“з“, подбуква „ее“ от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да плати на Ч. А. А. сторените по делото разноски в размер на 255,11 евро ( двеста петдесет и пет евро и единадесет евроцента).

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�