Решение № 7 от 10.01.2024, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 105/2023
- Вид
- Решение № 7
- Подписан
- 10.01.2024
- В сила
- 10.01.2024
- Състав
- Гергана Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 26 · Закон за измерванията
- §1, ал.1, т.2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
РЕШЕНИЕ
№7 гр. Смолян, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100105 по описа за 2023 година
Производството е образувапо по иск на „*“ ЕООД гр.* против Ж. Й. Г., в която се твърди от ищеца, че ответницата има задължения за предоставени от него, като експлоатационно дружество услуги по доставка на питейна вода за обект, находящ се в гр. *, Ул. „*” № 24, ап.21., в размер на 1 571, 00лв. за периода от 14.08.2020г. до 09.08.2022г. и мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2020г. до 31.07.2022г. в размер на 100, 35 лв.
За потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно описани в исковата молба.
Съгласно чл. 31(2) и 42 от Общите условия за предоставяне на * услуги на потребителите от * оператор гр.*, при неспазване на срока за плащане /30 дневен след датата на фактуриране / потребителите дължат законна лихва по реда на чл.86 ал.2 от ЗЗД поради което на ответника са издадени фактури за лихви описани в исковата молба.
Съгласно чл. 198 о от Закона за водите, предоставянето на * услуги на потребителите се извършва от * оператора срещу заплащане съгласно Закона за водите и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Ответницата е потребител на * услуги, съгласно чл. 2, ал.З от Общите условия за предоставяне на * услуги на потребителите от * оператор гр.*, в качеството си на собственик на водоснабдения недвижим имот, същата е потребител с № *. Отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството. В имота на потребителя предоставените * услуги са измервани по наличният водомер с номер в системата на дружеството № *. Така посочения номер на водомер в справките за задължения на потребителя представлява системен номер, а не физически номер на измервателното устройство. След повреждане на водомера, във връзка с което е връчено известие за нередовен водомер на 07.03.2018г., и по конкретно за целия процесен период, количествата предоставени * услуги са се определяли съгласно чл. 26, ал.2 от Общите условия на * оператора за периода, в който водомерът в имота не е отговарял на изискванията на закона - не е бил годен съгласно ЗИ - като Чл. 26. ал.2 от Общите условия гласи „При повреждане на индивидуален водомер на потребителя, * операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период от 1 предходната година за срока на предписанието по чл. 20 от Общите условия, като след изтичането му * операторът таксува потребителя по реда на чл. 25, ал. 8 от Общите условия.
При липса на данни за средномесечния разход за съответния период от предходната година, по изключение * операторът начислява за срока на предписанието по чл. 20 от Общите условия потребление по реда на чл. 25, ал. 8 от Общите условия.” Достъпът за отчет не е бил осигуряван, в нарушение на нормативните изисквания, поради което са съставяни нееднократно протоколи за отказан достъп.
Ответницата към 13.09.2022г. — датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има качеството потребител съгласно разпоредбата на Наредба * от 14.09.2004 г. и Общите условия за предоставяне па * услуги от * оператор гр. * в качеството си на собственик на водоснабдения недвижим имот, по силата на нот.акт *, том *г. отговаря за заплащане в срок на потребените количества вода. В изпълнение на разпоредбата на чл.
203 от Закона за водите “Потребителите и водоползватслитс на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от размера на задължението”.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 13.09.2022г., не са били заплатени. Тъй като срещу заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.дело № *г. на Районен съд Смолян е подадено възражение от длъжника и съобразно дадените от съда указания предявява настоящия иск за установяване на вземането си, като моли съда постанови решениие, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата от 1571, 00лв. (хиляда петстотин седемдесет и един лева и 00 стотинки) представляващи стойност на потребени * услуги за водоснабден имот, находят се на адрес: гр. *, Ул. „Млачсжка” № 24, ап.21 за периода от 14.08.2020г. до 09.08.2022г. и мораторна лихва към главницата в размер на 100, 35 лв. (сто лева и тридесет и пет стотинки) за периода от 31.10.2020г. до 31.07.2022г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане. Претендира и за разноските в заповедното и в исковото производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който оспорва предявеният иск. Сочи, че считано от 30.11.2000г. е настанена в * с.*, общ.Смолян, където пребивава и до днес. Страда от психично заболяване - разстройство на личността, има нарушена памет и интелект. Не е в състояние да се грижи сама за себе си, което е дало основание на компетентния съд да я постави под ограничено запрещение. Сочи се от ответницата също, че има син, който към настоящия момент обитава процесното жилище, в което до смъртта си е живяла и нейната майка. От настаняването си в дома до днешна дата ответницата твърди, не е обитавала жилището си в гр.*, като на практика притежава „голата“ собственост върху процесния апартамент. Очевидно именно в качеството и на собственик на апартамента ищецът предявява претенции към нея за плащане на суми за консумирани * услуги. Назначения й настойник неколкократно е правила опити партидата за * услуги за процесния апартамент да бъде прехвърлена на действителния ползвател на услугите, а именно синът й, но не е получила съдействие в нужната степен от ищеца по делото.
На следващо място от твърденията в исковата молба не става ясно как точно е формирана исковата претенция за главница, още по-малко за лихва. Сочи, че на нея не са предоставяни услуги на претендираната стойност. Дали междувременно не са правени плащания, ако не е са правени такива защо от оператора не е преустановено предоставянето на услугите, а сега се претендират от нея.
В с.з. ищецът р. пр. не изпраща представител.Искът се поддържа в писмена молба чрез проц. представител юриск.Р.*.
2
Ответницата оспорва иска чрез пълномощника си адв.Н.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, становищата на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:
По ч.гр.д №*г. ,образувано по подадено заявление от ”*” ЕООД гр.*, Смолянският районен съд е издал заповед *46/17.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Ж. Й. Г., да заплати на кредитора ”*” ЕООД гр.* сумата 1 671,35 лева, от която: 1 571,00 лв. главница за консумирана питейна вода и отведена канална вода в периода 14.08.2020 – 09.08.2022 г. за обект, находящ се в гр. *, ул. „*“ № 24, ап. 21 и 100,35 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.10.2020 – 31.07.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, както и 333,43 лева за съдебно деловодни разноски, от които 33,43 лв. за държавна такса и 300 лв. за адвокатско възнаграждение без ДДС.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната заповед от длъжника Ж. Й. Г.,че не дължи изпълнение по нея.
С Разпореждане №1618/25.10.2022г.съдът е указал на заявителя , че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е връчено на заявителя на 04.11.2022г. и в указания срок- на 02.12.2022г. е образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
Видно от представения нотариален акт *, т.61, д.№*/1993г. ищцата е собственик на недвижим имот-апартамент №80 , находящ се в бл.11, ет.5, вх.В, в гр.*, ул.“*“ №24.,видно с примежащите избено и таванско помещения.
По делото е назначена и изслушана и СИЕ, вещото лице по която дава заключение, че съгласно представените от ищцовото дружедто справки за периода от 14.08.2020 г. до 09.08.2022 г. от страна на ответницата са извършени плащания в общ размер 1 976.07 лева, подробно посочени по дати и размер, както следва: на 27.04.2021г.23,52лв., на 19.05.2021г.- 23,53лв., на 24.05.2021г.- 153,50лв., 19.07.2021г.- 19,55лв., на 02.11.2021г.- 19,66лв., на 30.11.2021г.- 19,55лв., на 22.12.2021г.- 8,19лв. и на 29.12.2021г.- 1 708,57лв.
Вещото лице установява, че на ответницата за обект на потребление гр. *, ул. „*” № 24, ап.21, с абонатен номер * за водомер * са издадени издадени фактури за водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 14.08.2020 г. до 09.08.2022 г. на обща стойност 1 571.00 лева, подробно посочени по дата и размер в приложената към настоящата експертиза Таблица 1, к.1 и к.8. Размерът на задълженията за главници и лихви на ответницата за посочения обект за процесния период към ищеца към 13.09.2022 г. е 1 705.86 лева, в т.ч. 1 571.00 лева – главници /Таблица 1, к.8/ и 134.86 лева – лихви /Таблица 1, к.10/.
Вещото лице сочи в заключението си ,че ищцовото дружество има одобрен сметкоплан в съответствие със Закона за счетоводството и счетоводната политика. Всички вземания се осчетоводяват по счетоводна сметка Клиенти, като съответно се отчита приход по операцията и ДДС. Процесните фактури са осчетоводени, като е отчетен приход и дължим ДДС през месеца, за който са издадени същите. За процесния период количествата предоставени * услуги са определени съгласно чл. 26, ал.2 от Общите условия на * оператора – средномесечния разход за предходната година. От приложените копия на карнети за абонат Ж. Й. Г. е видно, че фактурираните количества са в съответствие с чл. 26, ал.2 от Общите условия на * оператора.
При така установеното от фактическа страна съдът на прави следните правни изводи:
3
Искът по чл.422 от е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК , предмет на иска са сумите, за която по ч.гр.д.№*г. на СмРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което е процесуално допустим.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а ответника - възраженията си срещу вземането.
Разгледан по същество искът е частично основателен, по следните съображения:
В случая, ищецът съобразно възложената му доказателствена тежест установи , че между страните са съществували облигационни правоотношения свързани с доставка на * услуги на обект-жилище, собственост на ответницата на територията на ищцовото дружество.